КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
ПРИЛОЖНА ЛИНГВИСТИКА
Мотивационен и етнокултурен потенциал на концепта вода в славянската езикова картина на света
Резюме. В статията се проследява теоретичният аспект на процеса на фразеологизация и дефинирането на понятията мотивираност на думата и фразеологична мотивираност. Aнализира се концептът вода в символен, митологичен и етнолингвистичен план в рамките на славянския езиков ареал. Обръща се специално внимание на мотивацията на възникване и културно-идиоматичната информация на именни фразеологизми със структура на детерминативна синтагма, съдържащи компонента вода. Анализът на фразеологичните единици, чийто константен елемент наред със съществителното вода е прилагателно име, подчертава ключовата функция на атрибута. Именно с него се свързва конотационно-прагматичният характер на фразеологичната единица, каквито например са случаите с жива вода или тиха вода.
Ключови думи: концептът вода; символика; митология; езикова картина на света; фразеологизация; фразеологична мотивираност
Мария Добрикова
Университет „Коменски“ – Братислава (Словакия)
Сага за исландския език
Резюме. Тази статия се опитва да отговори на въпроса дали е вярно твърдението, че съвременните исландци могат да четат в оригинал литературата, създадена на острова през XII – XIII век, ако нямат специализирана подготовка, т.е. дали е възможно един език да се е променил толкова малко за толкова дълъг времеви период. За тази цел статията представя и съпоставя основните граматически категории на имената и на глаголите в съвременния исландски език и в староисландски от формална гледна точка и дискутира приликите и разликите между тях от морфологична гледна точка, тъй като се предполага, че това е първата проблемна област, с която би се „сблъскал“ съвременният читател.
Ключови думи: исландски; староисландски; контрастивен анализ; номинални категории; словесни категории
Яна Чанкова
Югозападен университет „Неофит Рилски“
МЕТОДИКА
Глаголы и дополнения как модель описания содержания метапредметных компетенций в ожиданиях и представлениях участников рынка труда
Аннотация. В статье представлены результаты изучения формулирования участниками рынка труда представлений и ожиданий от содержания метапредметных компетенций. Работа проводилась Лабораторией управления проектами МГПУ в 2019-2020 годах и базировалась на методологии деятельностного подхода и качественных исследований с применением методов глубинного интервью и контент-анализа. Метапредметные компетенции рассматривались как совокупности целенаправленных действий, выраженные в речи респондентов глаголами (действиями) и дополнениями (целями/предметами). Шестиступенчатый контент-анализ данных, полученных в ходе глубинного интервью, показал, что ожидания и представления различных категорий участников рынка труда о метапредметных компетенциях можно описать девятью укрупненными совокупностями целенаправленных действий, обозначаемых глаголами: 1) адаптироваться, 2) взаимодействовать, 3) говорить и писать, 4) достигать, 5) конкурировать, 6) презентовать, 7) проектировать, 8) управлять, 9) учиться. Внутри каждой совокупности были определены глагольные описания действий, декомпозированные с помощью дополнения каждого действия целью/предметом. Результаты исследования позволили на концептуальном уровне выделить и представить глагольно-целевую модель описания содержания понятия «метапредметные компетенции». На практическом уровне описание содержания метапредметных компетенций в виде глагола (действия) и дополнения (цели/предмета действия) позволяет предложить их в качестве сквозных структурных компонентов образовательных программ в системе образования.
Ключевые слова: теория речевой деятельности; целенаправленные действия; метапредметные компетенции; контент-анализ; глагол; дополнение; глагольно-целевая модель
Весманов С. В., Жадько Н. В., Весманов Д. С., Акопян Г. А.
Московский городской педагогический университет – Москва (Российская Федерация)
„Чёрные дыры“ в понимании – к вопросу об осложнении текста перевода в детском восприятии
Резюме. Основная цель статьи состоит в исследовании влияния на детского читателя трудных для восприятия слов, осложняющих текст перевода, вторая – в указании пользы от исследования в обучении практике перевода студентов магистратуры и в получении ими знаний в области специфических переводческих проблем. Анализ проводится на материале перевода стихотворения Мороз и морозец С.В. Михалкова, выполненного Л. Левиным на польский язык. Для того, чтобы проверить зависимость восприятия от насыщения текста сложностью, мы попытались перевести стихотворение Михалкова, соблюдая строй подлинника и передаваемые в нём значения и сопоставить с ним перевод Левина. В нашем переводе мы использовали довольно несложную лексику, чтобы точно определить влияние отдельных слов на общее понимание текста. Мы провели исследование на восьми респондентах детского возраста путём интервьюирования – непосредственной беседы, сфокусированной на теме восприятия значений избранных лексем в контексте. В ходе беседы мы получили cущественную информацию о влиянии уровня сложности на понимание текста, содержащего потенциально непонятные слова.
Ключевые слова: дидактика; перевод; практика перевода; ребёнок; детское восприятие
Эдита Манастерска-Вионцек
Университет „Марии Кюри-Склодовской“ – Люблин (Польша)
ЕЗИК И КУЛТУРА
Изковаването на Аз-а – универсален чужденец
Резюме. Статията разглежда първия роман на френската писателка от виетнамски произход Anna Moï, който ѝ носи успех на френската и на световната сцена. Сюжетът на „Черен ориз“ използва отчасти автобиографична случка по времето, когато Сайгон е в огън и кръв, разказвайки за две сестри – Тан и Тао, които са пленени при обсадата на Têt и едва успяват да оцелеят. Романът дискутира проблеми като мястото на жената в историята и държавата и трагедията на един народ, той има амбицията да пренапише тази история. Разказвайки за ужаса, сред който се озовава петнадесетгодишното момиче, за системния тормоз на тъмничарите, за мъченията, за клетките на тигри, читателят никъде не вижда жертва, смазана до неузнаваемост, а борец, войн, който от най-ранни години знае, че е силен и е създаден да оцелее. Несигурността във финала и парадоксалната на пръв поглед тъга е осъзнаване на факта, че част от самия човек, от волята му за борба, са останали назад във времето. И въпреки това имаме чувството, че оставяме след себе си жена, преминалa през нечовешки изпитания, но съхранила себе си, изковала своето ново Аз, универсален човек в съпротива с бездушния патриархален свят, дъщеря на дракона, готова за нови битки и покоряване на големия свят, който я очаква.
Keywords: Ана Мой; пренаписване на история; образът на жената; хибридна идентичност
Магдалена Костова-Панайотова
ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград
К вопросу о русскоязычной литературе как фактор сохранения витальности русского языка
Аннотация. Статья посвящена сохранению выживаемости (витальности) русского языка сквозь призьму русскоязычной (транслингвальной) литературы, которая создается авторами, этнически нерусскими. Автор статьи пытается доказать, что выживаемостъ русского языка зависить не только от территориальных и демографических факторов, но и от русскоязычной литературы. В художественной литературе русскоязычных авторов русский язык является транслятором миропонимания, не присущего носителям русского языка и культуры.
Ключевые слова: русскоязычная литература; транслингвизм; языковая жизнеспособность; русский язык
Ивелина Тодорова
Российский Университет Дружбы Народов – Москва (Россия)
ЛИНГВОДИДАКТИЧЕСКА АРХЕОЛОГИЯ
Христаки Павлович и неговите уроци по писмописание в „Писменник общеполезен“ (1835)
Резюме. Обект на изследването е един от първите два съвременни български учебника по писане на писма – „Писменник общеполезен“ („Наръчник за писане на писма с общо предназначение“), 1835 г., от видния възрожденски педагог Христаки Павлович. Книгата за писмата е представена в контекста на културно-историческата обстановка през втората четвърт на XIX век и от гледна точка на промените в българското училище, където са въведени нови методи на преподаване и „съвременни науки“. Статията анализира теоретичната част на „Писменник общеполезен“, която съдържа инструкции и правила за писане на писма и групира видовете букви и техните компоненти. Въз основа на някои изказвания на автора се правят изводи за неговите възгледи по етични, социални и педагогически въпроси.
Ключови думи: Българско възраждане; дидактическа литература;
Хр. Павлович; учебник по писане на писма
Диана Иванова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
ХРОНИКА
Романът като история, историята като роман
Морис Фадел
Нов български университет
РЕЦЕНЗИИ И АНОТАЦИИ
Междукултурна комуникация и дигитализация в образованието
Данов, Д. (2020). Дигитализация и образование: иновативност, креативност и интеркултурност. София: Университетско издателство
„Св. Климент Охридски“, 168 с. ISBN 9789540750040
Милена Йорданова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
The Impact of English as a Lingua Franca on the English Language Pedagogy
Sifakis, N. & Tsantila N. (2019). English as a Lingua Franca for EFL Contexts. Bristol: Multilingual Matters.
Natalia Rzońca
Jagiellonian University (Poland)
Жестовете като памет на културата
Маджаров, Джени. (2017). От избор на владетел до детска игра:
Промени при обредния жест в унгарската култура. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 480 с. ISBN 954-07-4269-4
Йонка Найденова
Институт за литература – БАН
