Диалектни наименования на пролетните месеци в българския език
Владислав Миланов
Софийски университет „Свети Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for22.61dial
Резюме. Статията е посветена на един слабо проучен въпрос в българската диалектология, а именно названията на месеците в различни български диалекти. Разглеждат се някои специфични наименования на пролетните месеци март, април и май, като се проследяват специфичните белези и процеси, характерни за ежедневието на диалектния носител, залегнали като мотивираща база в значението на думите…
Пълни и кратки форми на прилагателните имена в руски и техните съответствия на български език
Елена Иванова 1), Максим Стаменов 2)
1) Санктпетербургски държавен университет (Русия)
2) Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН
https://doi.org/10.53656/for22.62puln
Резюме. В руския език, за разлика от българския са се съхранили две форми на прилагателните – пълна и кратка, при което кратката форма в съвременния език може да се използва само в предикативна позиция…
(Не)Приобщеният хумор: учебникът срещу анкетата
Аглая Маврова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for22.63prio
Резюме. Провокиран от едностранчивото полагане на хумористичните текстове в пространството на учебниците по руски език за средното училище, докладът се фокусира върху по-пълноценното разкриване на лингводидактическия потенциал на тези текстове…
Sociolinguistic Credo of a Foreign Language Teacher: The Case of Digital Classroom
Ekaterina A. Savkina1), Elena G. Tareva1),
Dimitrina Lesnevskaya2)
1)Moscow City University – Moscow (Russia)
2)University of National and World Economy – Sofia (Bulgaria)
https://doi.org/10.53656/for22.65soci
Abstract. The last two years saw a dramatic increase in the use of digital classrooms due to the new pandemic realities. Internet platforms and social networks offer teachers many options for interacting with their students and colleagues…
Идея, идеал, идеология
Сава Славчев
https://doi.org/10.53656/for22.66idea
Резюме. Авторът разглежда възникването и смисъла на идеите като цел и дестинация на всяка емпирична величина, както и като носители на онтологическа пълнота…
Авторът за себе си. Литературни автопортрети
Маргарита Серафимова
Институт за литература – Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/for22.67avto
Резюме. Статията поставя в центъра на вниманието онези специфични жанрове, в които авторът се връща към написването на своите творби, създавайки своеобразна „био-литература“. Всъщност, привидно търсейки биографичните проекции на творчеството, той по-скоро превръща писането в сюжет…
Няколко щриха от лингвистчната вселена на Роман Якобсон (1896 – 1982)
Стефана Димитрова
Институт за български език – Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/for22.68niak
Резюме. Статията разглежда модела на Роман Якобсон за автономността на лингвистиката и отношенията ѝ с другите хуманитарни науки…
Дванадесети международен есенен научно-образователен форум „Съвременното образование и квалификацията на учителите – традиции и иновации“
Катя Гетова
Департамент за информация и усъвършенстване на учители –
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for22.69dvan
Резюме. В катедра „Хуманитарно образование“ на Департамента за информация и усъвършенстване на учители на СУ „Св. Климент Охридски“ е установена дългогодишна традиция в провеждането на есенния международен научно-образователен форум…
Юридическата терминология – предизвикателства пред еквивалентността на термини
Дафина Костадинова
Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
https://doi.org/10.53656/for22.610yuri
