Емануела Маринова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Катерина Щерева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2023-3-4mk
Резюме. Настоящата статия представя модел за изследване на фонологията при афазия, обсъждайки процеса по неговата адаптация към характеристиките на българския език. Представя се определение за термина „афазия“ и кратък преглед на моделите за диагностика на хора с това нарушение. Теории, свързани с фонология при афазия и лексикалния достъп, са разгледани, както и два основни подхода във фонологията – структуралистичен и генеративен. От коментираните теории се формира мнението, че спецификите на фонемата и сричката са критични за езика не само при типичните лица, но и при тези с афазия. За да бъде разгледан принципът на адаптация на специализиран инструмент за изследване на фонологичната преработка при афазия, е обсъдена вече съществуваща чуждоезикова методология и е представена нейната адаптация към характеристиките на българския език, които също са обобщени. Разкриват се възможните приноси, приложение и изследователски перспективи на подобно специализирано изследване, свързани с диагностиката и терапията на афазия.
Ключови думи: афазия; фонология; фонологично изследване при афазия; четене и писане при афазия
