Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Чуждоезиково обучение
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За списанието
  • Подай ръкопис
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US
  • Начало
  • За списанието
  • Подай ръкопис
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Чуждоезиково обучение
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2022 Брой 47, 2022

Проф. д-р Веселина Вълканова, декан на Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет: По време на криза обществото има нужда от силна журналистика

v.genkov@azbuki.bg от v.genkov@azbuki.bg
23-11-2022
в Брой 47, 2022
A A

През учебната 1952/1953 г. в Софийския университет е приет първият випуск студенти по специалност „Журналистика“. Днес отбелязваме 70-годишнината на това събитие. Това е добър повод да разговаряме с декана на Факултета – проф. Веселина Вълканова

Проф. д-р Веселина Вълканова започва преподавателската си дейност във Факултета по журналистика през 1988 г., след спечелен конкурс.
Тя е изследовател в полето на визуалната комуникация и медийния дизайн. Преподава „Графичен дизайн“, „Дизайн на книгата“, „Медиен дизайн
и комуникация“, „Комуникационен дизайн“,
„Графичен дизайн и визуална култура“.
Член е на престижни научни и професионални организации, автор е на 5 книги, десетки статии
и студии, статии в научни сборници
и специализирани научни издания. Член е на редица международни редколегии на научни списания.

Проф. Вълканова, седемдесет години след като се ражда специалността „Журналистика“, най-голямата новина в областта на медиите е придобиването на една от най-големите социални мрежи в света – „Туитър“, от най-богатия човек в света – Илън Мъск. Вие лично доволна ли сте от това, професор Вълканова?
– Рано е да се каже как ще се развие тази мрежа. Плановете на Мъск и визията му за „Туитър 2.0“ са амбициозни. Важно е „птицата да е на свобода“, както Мъск написа в профила си в „Туитър“ след прик-
лючването на сделката. Свободното изразяване е наистина ключово демократично право, но също така е важно дигиталните платформи да не създават хранителна среда за реч на омразата, за още по-голямо разделение на този разделен свят, в който живеем. Също така е важно от профилите на политици, а и на обикновени потребители да не се насърчава насилието.

– Вие сте специалист в областта на печата. Мрежата убива ли хартията?
– Живеем в напълно нов свят, като няма индустрия и няма област, която да се променя по-бързо в момента от света на комуникацията. Печатът и хартията продължават да съществуват, макар тяхната сфера на влияние да е по-ограничена в сравнение с предишни столетия. Става дума за напълно нов свят на цифрова комуникация, който вече се обитава не само от млади публики, а е проникнал широко в социален план и ангажира хора от различни демографски групи. Благодарение на цифровизацията стана възможно сливането на различни по своята техническа природа медии и канали и като следствие на това – появата на нещо ново по своята същност в медийната индустрия, по-голямо от сбора на частите.
Директната, интерактивна комуникация с аудиторията, предлагането на комплексни съдържания, при това с мултимедиен характер благодарение на използването на различни софтуерни приложения, създава съвършено нов тип комуникация, чиито характеристики представляват различно ниво на общуване с публиката в диалогов режим. Тъй като сме съвременници, все още не можем докрай да осмислим цялата тази трансформация, да си представим перспективата на този свързан модел на медиите, че една медия обединява в себе си възможностите на всички други медии. Но реалността е такава – днес един медиен бранд на практика ползва различни платформи, канали, средства за комуникация, които са технологично съвършено различни. Това е нова, различна комуникационна ситуация, която тепърва прохожда.

– Как точно ще се развие, ако сега прохожда?
– В случая нас ни интересува много повече как ще се развива журналистиката, а не бизнес моделите ѝ. Ясно е, че бизнес моделът на конвергентната медия е печеливш. Необятните предимства и възможности на конвергентния модел на медиите да достигат до широк кръг потенциални потребители, да ангажират вниманието на публики с различни интереси и в крайна сметка – да водят до ефективен бизнес модел с разширени активи и намалени производствени разходи, го правят желан и търсен от страна на медия мениджмънта.
Обществено значимият въпрос е за количеството на журналистиката, за дела на журналистиката в този модел – медиите да са повече журналистика и по-малко бизнес, развлечение, реклама в този сложен, разделен свят с разделени и поляризирани публики, нови политически култури, фрагментаризирана аудитория. Процесите са сложни и комплексни. Ние имаме, разбира се, сантимент към печата. Всеки журналист би трябвало да носи у себе си нещо от „изцапания с мастило идеализъм“ на професията.

– Ще видим ли смъртта на вестника като такъв?
– Надявам се – не. Въпреки че все по-рядко посягаме към вестника като медия. Това е характерно не само за младите публики, но и за по-възрастното поколение. Надявам се да не сложим точка на тази епоха, а новината за смъртта на вестника и книгата да е силно преувеличена. Надявам се да остане нещо от ерата на вестниците, на гражданската публичност, на влиятелната, достоверна, силна печатна медия. Но очевидно бъдещето е на интерактивните и диалоговите модели, в които аудиторията е съавтор. Това не означава, че изданията на хартия не могат да бъдат атрактивни, в това число и за млади аудитории.
По света има успешни модели на гъвкава, адаптирана към ситуацията печатна медия, която се обръща към различни аудитории и предлага ясно фокусирани съдържания наред с новините – в обособени ресори, „тетрадки“, притурки – качествено тематично или обособено по аудитория четиво. Да не забравяме, че онлайн присъствието им на пазара се конкурира успешно с информационните агенции. Така авторитетът на печатната медия преминава в цифровата среда.

– Как влияе бизнесът на журналистиката?
– Бизнес средата е важна предпоставка на журналистиката и медиите. В началото на 90-те години в България се извърши гигантски преход от лимитираното образуване на тиражите, каквато беше средата през комунизма, от сигурния, непазарен уют, в който съществуваха медиите през тоталитаризма, към водовъртежите на пазара и конкуренцията за читатели. Като допълним картината с ролята на медиите тогава на пропагандна машина на една партия и превръщането им след политическата промяна в плуралистична периодика, свободен разпространител на информация и мнения, промяната след 10 ноември 1989 г. наистина е огромна. Пазарът съществено преобърна публикационното мислене сред издатели и редактори в първите години на прехода. По принцип търговските модели неминуемо влияят върху журналистиката и съдържанията. Затова и преди казах, това е предизвикателството на ХХI век – в стремежа да останеш в бизнеса, да не напуснеш журналистиката.

– Как се промениха студентите по журналистика през тези години?
– Днес имаме доста по-различен профил на студентите по журналистика. Става дума за нови генерации, нова култура, нов
поглед върху света и тяхното място и роля в него. Когато завършвах журналистика през 1987-а, випус-
ките бяха малки, с много ярки личности, приети след сериозен филтър и след успешно издържани три изпита. С годините випуските станаха по-многобройни, но
въпреки това в тях виждаме още на първата лекция силните ядра, мотивираните хора, които знаят защо са в университета. Надяваме се те да променят средата и медиите към добро.
Като образователно звено, опит-
ваме се да предлагаме високо качество на обучението, да развиваме Факултета спрямо средата –
и социалната, и медийната. Това не е лесно. Университетът е недофинансирана институция, а предизвикателствата и изискванията към него са огромни – да се отваря към света, да се свързва с другите в мрежи, да се модернизира и адаптира към новата среда. Опитваме се да даваме както практически ориентирано обучение, релевантно на съвременните редакционни практики, така и онова базисно знание, което прави от една специалност специалност в университет. Но да се върна на студентите – онези от тях, които имат търпението да учат и да останат в аудиториите, излизат подготвени и се реализират успешно като професионалисти и личности.

– Какво мотивира студентите да следват журналистика?
– Професията е привлекателна и живее чрез мита за обгърнатия със слава и обикалящ света журналист. Наша е задачата да предадем важ-
ните уроци – че всеки ден трябва да работиш за хората, за авторитета на медията си. Да пишеш не за специалистите и за себе си, за колегията и за информираните, а за публиката. Че заниманието е тежко, отговорно и важно, че изисква висока квалификация и непрестанна борба за истината и за точната и проверена информация.

– С какво се отличават съвременните студенти?
– Те са родени с дигитално устройство в ръка. Съмняват се, проверяват това, което преподавателят им казва. Това е ценно качество – интелигентният човек се съмнява, проверява, търси информация, търси контекста, търси различните гледни точки. Все пак, без доверие в преподавателя не се създава общност от съмишленици. Затова и работим да спечелим доверието на студентите и да изграждаме с тях работещи общности. Това, което ме притеснява, е когнитивното нетърпение, наричано още „проклятието на нашата прекалено свързана ера“. Без търпение и внимание губим връзки и посоки, убягва ни критичното мислене.

– Искат всичко да става бързо?
– Да. Искат всичко да стане сега и веднага, което невинаги е възможно.Известна е мисълта на Айнщайн, че който иска да види незабавно резултатите от труда си, да стане обущар. Това, което се опитвам да ги науча, е, че ако имат търпение, ако останат в аудиторията, ако отделят повече време от това, което им е нужно просто да си вземат изпита, със сигурност ще постигнат по-добри резултати. Подготовката ще им помогне да станат по-успешни професионалисти и личности. Не всичко може да стане за един ден. Не бързането, а ентусиазмът, въодушевлението и постоянството приближават до успеха. Опитваме се да палим искрите на вниманието, интереса, особено към професията и нейните отговорности.

– Специалността „Журналистика“ навършва седемдесет години. Какво е най-важ-
ното послание, което искате да отправите към студентите си?
– Че не развлечението и не рекламодателите са
важни в тяхната професия, а журналистиката, моралният ангажимент. Че журналистът не е продавач на имидж и влияние, а борец за истината – това „горчиво лекарство“, както я нарича Стефан Цвайг. Че журналистиката е разговорът. Ако общественият дебат по най-същностните, а не подменените теми отсъства, то няма и журналистика. Това е аксиоматично. За съжаление, днес журналистиката се комерсиализира. Често охотно прекрачва в пиара, отстъпва от ролята на коректив и на независима институция, злоупотребява с медийно влияние, подменя теми и акценти, дава едностранчиви гледни точки, търпи конюнктурни влияния.

– Как ще изглежда, според вас, журналистиката след 70 години?
– Макар да са изкушение футуристичният план и представа за свръхмодерия, свърхтехнологизиран нюзрум и интегрирана редакция, предпочитам да мисля за обърнатата към обществото и публиката медия, за една свързана и работеща професионална общност, за по-добра среда. Важно е да се мисли и върху етическата страна на професията. И в тази посока трябва да бъде разговорът за бъдещето – как в този динамичен, сложен, различен и разделен свят, в който живеем, да съхраним онтологичните ценности, мисии, функции на професията, които трябва да се пазят като скрижали. И вярвам, че технологията не може да убие журналистиката.
В последно време видяхме, че по време на кризи обществото има нужда от добра, качествена журналистика – от точна, проверена информация, от търсещи истината журналисти. И сякаш това вдига цената на обучението по журналистика, ако мога да завърша по-позитивно.

Your Image Description

Свързани статии:

Проф. д.фз.н. Леандър Литов, член на Съвета на ЦЕРН: Д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ за България: Българите са щедри и грижовни хора Анджела Родел – изпълнителен директор на Българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт“: Гордея се, че създадох общност от приятели Неврологът акад. Лъчезар Трайков: Не предавайте мечтите си!

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Интервю

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
СподелянеTweet
Предишна статия

Училището с планетариум

Следваща статия

Отборът на бъдещето

Следваща статия
Отборът  на бъдещето

Отборът на бъдещето

Базар на професиите в Бургас подпомага седмокласници в избора

Базар на професиите в Бургас подпомага седмокласници в избора

В ход е дигиталното обучение

Европейска баскетболна седмица на „Спешъл Олимпикс“

Последни публикации

  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 1/2025, година XLXII
  • Годишно съдържание сп. „Чуждоезиково обучение“, том 51 (2024 г.)
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 6/2024, година XLXI
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 5/2024, година XLXI
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 4/2024, година XLXI
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 3/2024, година XLXI
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 2/2024, година XLXI
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 1/2024, година XLXI
  • Годишно съдържание сп. „Чуждоезиково обучение“, том 50 (2023 г.)
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 6/2023, година XLX
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 5/2023, година XLX
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 4/2023, година XLX
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 3/2023, година XLX
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 2/2023, година XLX
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 1/2023, година XLX
  • Годишно съдържание сп. „Чуждоезиково обучение“, том 49 (2022 г.)
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 6/2022, година XLIX
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 5/2022, година XLIX
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 4/2022, година XLIX
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 3/2022, година XLIX
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 2/2022, година XLIX
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 1/2022, година XLIX

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За списанието
  • Подай ръкопис
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"