Захарта – колко малко е твърде много

С колко лъжички захар да пием кафето си? 

Отговор дава Световната здравна организация, която препоръчва да не се консумират повече от шест чаени лъжички на ден. Александър Македонски, достигнал Индия, е първият европеец, вкусил истинска захар – „твърдият мед, който не се получава от пчели“. На юг в Индия и Индокитай захар се получава от сока на захарната тръстика, която е тропическа трева, житно растение, високо над човешки ръст. Сокът на тръстиката се пречиства, изпарява и сгъстява, после захарта кристализира. След отделянето на кристалите остава тъмна течност, богата на захари – меласа. Цветът и специфичният аромат на кафявата захар са от тръстиковата меласа.
Захарта е била скъпа, „бяло злато“, деликатес за богатите, лекарство за бедните. В Европа условията за отглеждане на тръстиката не са подходящи – растението изисква топлина. Ето защо европейските колониални държави започват да отглеждат захарната тръстика в Новия свят. Карибските острови и Бразилия се покриват с плантации. Движена от захарта, възниква така наречената „тройна“ или „триъгълна“ търговия, процъфтявала цели три века. От Америка към Европа отиват захар, меласа и ром. От Европа към Африка – платове и всякакви промишлени стоки, а от Африка към Америка – роби, източник на евтин труд. Захарните плантации са били толкова важни, че през 1763 година Франция се отказва от Канада, за да запази Гваделупа – карибски остров, не много по-голям от Софийското поле.

Четете повече в бр. 15, 13 – 19 април 2017 г.