Мария Мицкова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Резюме. Настоящата статия представя една историческа гледна точка върху преподаването на чужди езици и навлизането на чуждоезиковото обучение в България през Възраждането. Анализира мненията и възгледите на български издатели, книжовници и учители по темата, публикувани в предговори на книги между 30-те и 70-те години на ХІХ в.
Въпросът за нуждата от изучаване на чужди езици през Възраждането е свързан не само с идеята за междукултурната комуникация в рамките на многоезичната Османска империя и в по-широкия европейски хоризонт, но и с развитието на българската филологическа мисъл. В този контекст, интелектуализацията и интернационализацията, като две от основните цели при изграждането на българския книжовен език, се осъзнават като важно условие в процеса на култивирането, стандартизацията и изграждането на високия престиж на книжовния език.
Ключови думи: чуждоезиково обучение; Българско възраждане; история на българските езиковедски изследвания; България през XIX век
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
