ЕЗИКОЗНАНИЕ
Лингвистични знания, комуникативна компетентност, функционална грамотност
Резюме. Основната цел на статията1) е да се потърси отношението между три ключови области, с които са свързани задачите на обучението по български език. Лингвистичните знания са традиционно ядро на преподаването и оценяването на постиженията на учениците. Тук знанията за езиковите единици и правила се разглеждат като основа, върху която се развиват умения за прилагане на тези единици при реализирането на различните функции на езика. Развитието на функционалната грамотност се свързва с прехода от решаване на учебно-познавателни проблеми към реални казуси от различни функционални сфери.
Ключови думи: езиково обучение; комуникативна компетентност; функционална грамотност
Йовка Тишева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Изследователският подход в обучението по български език: между традиционното и иновативното
Резюме. Статията 1) е посветена на изследователския подход в обучението по български език като един от главните пътища за разрешаване на кризата между акумулирането на огромно количество знания в процеса на обучение и неспособността на обучаваните да ги прилагат в практиката. Акцентира се на проблемите на подготвеността на студентите българисти за преподавателска дейност с оглед на императивите на модерното време.
В този контекст изследователската компетентност се разбира като един от най-важните компоненти на професионалния и педагогическия капацитет на учителя. Нейното формиране се осъществява в процеса на изследователската дейност, извършвана от бъдещите учители по време на обучението в университета. На примера на пилотен модел за аудиторна и извънаудиторна работа по въвеждащата дисциплина Увод в общото езикознание се прави опит да се покаже ефектът от учебноизследователските и научноизследователските дейности на студентите за формирането на компетенциите и уменията, лежащи в основата на изграждането им като специалисти българисти, както и на развитието на професионалното им самочувствие.
Ключови думи: университетско образование; обучение по български език; изследователски подход
Велка Попова
Шуменски университет „Еп. Константин Преславски“
Има ли въздействие държавният зрелостен изпит по български език и литература върху граматическата компетентност
Резюме. Докладът1) представя резултати от национално представително социолингвистично изследване на езиковите нагласи във връзка с владеенето на 9 граматични норми. Изследват се отговорите на респондентите, обособени в две групи според признака образователна активност: учещи и неучещи. Тъй като владеенето на същите норми се проверява на ДЗИ по БЕЛ, чрез изследването на данните може да се провери има ли въздействие тази образователна практика върху граматичната компетентност. Анализът показва, че ДЗИ по БЕЛ влияе позитивно за познаването и прилагането на граматичните норми в динамика – обратна връзка, която до момента не е изследвана.
Ключови думи: Държавен зрелостен изпит по български език и литература; граматическа компетентност; национално представително изследване
Руска Станчева
Институт за български език – БАН
Красимира Алексова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Граматически игри. Синтактичната игра „Питанките на МеСиЗа“: създаване и хоризонти на очакване
Резюме. Статията1) представя опит за преподаването на българския синтаксис чрез игра. В основата лежи университетският курс по синтаксис при филологическите и педагогическите специалности във Филологическия факултет на Пловдивския университет. Теоретичният модел на изречението следва принципите на фразово-структурната граматика. Основният принцип на езиковия анализ, представен като игра, е фокусирането върху строежа на българското изречение. Развиват се уменията за „снемане“ на структурографските изображения на изреченията. Функциите на думите като части на изречението се извеждат конфигурационно, което развива критичното мислене. Чрез създадената първа версия на граматическата игра „Питанките на МеСиЗа“ авторите поднасят на студентите изцяло нов образователен продукт. В научната общност резултатите се вписват в парадигмата е-Science. Към учителите по български език е подадена ръка за сътрудничество и прилагане на този иновативен подход – граматически игри (grammar games), в училищната практика.
Ключови думи: граматически игри; изреченска структурография; конфигурационен синтактичен анализ; училищна практика
Петя Бъркалова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Ива Неделева
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Езиковата агресия в политическата и в ученическата реч
Резюме. През последните години все по-често в научната литература и в масовите медии се пише и говори за езиковата агресия и нейните прояви в различни формати и в различни общности. Актуалността на темата се определя от факта, че явлението става все по-широко разпространено и прониква в най-различни социални сфери. Интерес към езиковата агресия проявяват не само специалистите лингвисти, но и широк кръг от социолози, антрополози, философи, журналисти и други. В статията се разглеждат някои от основните начини, по които е изразена езиковата агресия в политическата реч, и са представени някои от по-големите лексикално-тематични групи. За ученическата реч наблюденията са свързани с провеждането и анализа на анкета за езиковата агресия в няколко български училища в цялата страна. Направен е кратък преглед на ключови концепции, които имат отношение към теоретичните лингвистични и психологически дефиниции за понятието езикова агресия.
Ключови думи: езикова агресия; политическа реч; ученическа реч; лексикални средства за изразяване на езикова агресия
Владислав Миланов
Софийски университет „Свети Климент Охридски“
ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ
Диалектика и абсурд в „Слава на империята“ на Жан д’Ормесон
Резюме. Статията си поставя за цел да анализира употребата на диалектика в „Слава на империята“ на Жан Д’Ормесон, насочена срещу диалектическата идея, като отговор на „Феноменология на духа“ на Хегел и „Парменид“ на Платон. Д’Ормесон според нашата теза проектира диалектиката в изцяло формално логическо пространство, което създава изкуствен абсурд, обект на неговата ирония. Това е причината някои части от неговата критика към историографията и религията да имат съществени слабости, тъй като се иронизира проекцията, а не самият диалектически дискурс.
Ключови думи: литература; история; философия; Жан д’Ормесон; теория на вероятностите; религия; научен метод; математика
Лъчезар П. Томов
Нов български университет
ЛИЧНОСТИ И СЪБИТИЯ
Проф. д-р Ангел Петров на 60 години
Мая Падешка
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
За Речника на френските думи в българския език и за приложението му в езиковото и в литературното обучение
Росица Пенкова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“