Доц. д-р Антоанета Николова
Югозападен университет „Неофит Рилски“
https://doi.org/10.53656/phil2023-03-04
Резюме. Статията се базира на постмодерното разбиране за залеза на големите наративи (Лиотар), между които като особено значим се откроява този за еднопосочност, неотменност и праволинейност на развитието. Част от корените на този наратив се откриват в древногръцката идея за неизбежност на съдбата – ананке, разглеждана преди всичко като необходимост. Успоредно с древногръцката мисъл обаче се развиват и философските идеи в Древна Индия и Китай. Ето защо в сравнителен план се представят идеите за кармата в Древна Индия и свързаната идея за свадхарма, както и идеите за мин – волята на Небето, в Древен Китай и за дао – пътя като резервоар на възможности. Целта е чрез открояване на различните варианти да се разкрият и възможностите за различен прочит на съвременната ситуация.
Ключови думи: съдба; карма; дао; предопределеност; вариативност
