ЕЗИКОЗНАНИЕ
За възрожденските разговорници: рецепция и спомоществователи
Резюме. Обект на изследване в статията е феноменът на спомоществователството в българското книгопечатане през Възраждането, и по-точно в двуезичните разговорници. Представен е преглед на печатните разговорници през Ренесанса с акцент главно върху Френско-български разговорник от Иван Найденов от 1858 г., който се утвърждава като класически пример за жанра. Данните от подобно изследване подчертават интереса на българите към изучаването на чужди езици, техните предпочитания към даден език и учебниците, чрез които се изучава, тяхната рецепция и спомоществователи.
Ключови думи: Българско възраждане; спомоществователство; двуезични разговорници; Френско-български разговорник от 1858 г.; Иван Найденов; рецепция
Диана Иванова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Статутът на собствените имена от гледна точка на етнофразеологията
Резюме. В статията се анализират фразеологични единици с топонимични и етнонимични компоненти, свързани с конкретно историческо събитие, което в съзнанието на дадена общност се възприема с отрицателен знак. Проследяват се избрани фразеологични единици от славянските езици, чийто онимичен компонент проявява характер на асемантичен езиков знак и не оказва влияние върху експресивността и образността на определена фразеологична единица, т.е. няма съществено отношение към нейния фразеологичен характер. Обръща се внимание върху процеса на фразеологизация и мотивацията на възникване на словашката фразеологична единица с митологичен, респ. приказен произход byť (bývať) v Tramtárii и нейния български еквивалент <в> гори Тилилейски (тилилейски).
Ключови думи: подходящо име; фразеологична единица; фразеологизиране; фразеологична мотивация
Мария Добрикова
Университет „Коменски“ – Братислава
Russian Proverbs about Love and Their Paremiological Reflection in Bulgarian and Polish Cultures
Abstract. This tri-lingual Russian-Bulgarian-Polish research, based on the Russian paremiological minimum, is looking into paremiological units in relation to Love and the ways people of different but yet similar cultures express their feelings through proverbs. The source of the current research is the Russian-Slavonic Dictionary of proverbs published in 2000 by M. Yu. Kotova .
The actuality of all the proverbs in the research is reviewed and cross-checked against the results of the sociolinguistic paremiological experiment conducted in 2003 – Handbooks of a Paremiographer: Issue 1: Bulgarian paremiological parallels of the Russian paremiological minimum (2013) and Issue 6: Polish paremiological parallels of the Russian paremiological minimum (2019). The author offers literal translations of all of the proverbs selected for this research.
The aim of this paper is to uncover possible lacunarities and culturally-tied expressions in the corpora of European cultural memory, particularly in Russian, Bulgarian and Polish. While targeting proverbs of related Slavic languages, this study is approaching the proverbs from an imagology angle targeting culture-specific lacunae and investigating close relationships within the languages of the Slavic group.
Keywords: Russian; Bulgarian; Polish; proverbs; love; lacunarity; paremiology
Anna Kolpakova
Independent Researcher
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И КУЛТУРА ПО СВЕТА
Нагласи за четене (проучване сред българските ученици)
Резюме. В статията е представено проучване на нагласите към четенето на българските ученици. Участват 517 участници, от които 337 момичета и 180 момчета на възраст между 13 и 18 години от София и други градове в България. Проучването се реализира чрез 5-модулна анкета, обхващаща 74 твърдения в групите: „Когато чета“, „Най-често чета“, „Кога чета“, „Предпочитам да чета“, „Намирам информация от“. Всяко от твърденията се оценява по 5-степенни скали на Likert, като са използвани две за оценки на съгласие и три за оценки на честота. В статията се представя анализ на резултатите от проучването. Установява се следното: предпочита се четенe в онлайн среда и на екран пред четене на хартия; наблюдава се липса на добре овладени метакогнитивни умения за четене; основен източник на информация става интернет средата.
Ключови думи: нагласи; четене на хартия; четене на екран; стратегии при четене; метакогнитивни стратегии
Деспина Василева
Софийски университет „Св. Климент Охридски”
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И КУЛТУРА ПО СВЕТА
За акцентуването при сложните съществителни имена в българския език
Резюме. Работата1) предлага анализ на акцентуването при сложни съществителни имена в българския език в рамките на теорията на оптималността и на взаимодействието между морфология и фонология. Целта е да се очертае тенденцията за реализиране на акцентната характеристика на доминиращия компонент в структурата, която действа паралелно с метрични закономерности. Формулират се ограничения, изразяващи основни наблюдения в акцентуването като ориентацията на главното ударение към дясната основа и морфологичната глава. Разглежда се ранжирането им при различни типове структури. Въвежда се и метричен констрейнт, описващ начална позиция на второстепенното ударение при определени условия. Обосновава се изводът, че допълнителното ударение в много случаи е лексикално и служи за смислова членимост, като паралелно с това има и метрично проявление.
Ключови думи: лексикално акцентуване; метрично акцентуване; сложни съществителни имена; теория на оптималността
Мирена Пацева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
В търсене на новите български културни герои в чужбина
Резюме. Текстът коментира предизвикателствата пред извеждане на послания, знаци и културни герои, които да представят атрактивния образ на българското в чужбина. Отчита се разминаването между националните стратегии за културна промоция и нуждите на задграничния пазар. Като примери за потенциални образи на националната промоция се посочват футболистите Христо Стоичков и Димитър Бербатов с наскоро издадени автобиографии. Статията откроява проблемите за авторството и съавторството в „Историята“ на Стоичков и „По моя начин“ на Бербатов, стилови, езикови и съдържателни характеристики на книгите, като се предлага и типологическа съпоставка на двамата спортисти с предходни варианти на българския културен герой. Подчертава се тезата за фигурата на безспорния победител като главен отличителен белег за налагането на Стоичков и Бербатов като нови културни герои. Двете издания не се вписват в категориите на високата българска култура, но техен превод в чужбина би разкрил нови хоризонти в търсенето на успешни национални символи.
Ключови думи: културна промоция; българска книга; полско-български културен диалог; Христо Стоичков; Димитър Бербатов; български футбол
Камен Рикев
Университет „Мария Кюри-Склодовска“ – Люблин
Проявления на страшното в чешки и български фолклорни приказки
Резюме. Настоящата статия1) има за цел да изследва проявленията на страшното в чешки и български фолклорни приказки. Съпоставени са разнообразни демонични образи, характерни за чешкия и българския фолклор, като фокусът е поставен върху срещата на човека със свръхестественото същество и страховата ситуация, която това поражда. Функцията на страшния персонаж в тези сюжети е предимно вредителска и е построена върху конфликта между човека и демона. Присъствието на страшното е универсално и има своите характерни особености в различните фолклорни жанрове, като в приказките може да откроим следните функции: развлекателна, етическа, педагогическа (дидактична), терапевтична и познавателна.
Ключови думи: страшна приказка; демоничен персонаж; фолклор
Росина Кокудева
Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН
ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ
Стихотворенията в проза на Христо Смирненски
Резюме. В статията се разглежда поезията в проза на Христо Смирненски. Цели се не само да се припомнят част от полузабравените творби, да се набележат основните идейно-тематични ядра, особености на поетовата поетика, но и да се дискутира относно жанровите им специфики, относно нееднородността, същността на жанра, процеса по означаването на художествените текстове, тълкуването им през призмата на литературното множество.
Ключови думи: стихотворение в проза; Христо Смирненски; жанр; поетика
Александър Христов
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Еротизации на женските коси в цикъла „Царици на нощта“ на П. К. Яворов
Резюме. Статията изследва образа на женските коси в поетичния цикъл на Яворов „Царици на нощта“. Фокусът е насочен върху поемите „Клеопатра“ и „Сафо“. В тях е анализиран еротичният символизъм, който косите притежават. В текста се щрихира и диалогизирането между Яворовия цикъл и цикъла „Царици на нощта“ на Кирил Христов, като са упоменати и прилики между двата поетически цикъла. Проследява се и в творчеството на кои други поети присъства образът на Клеопатра (Емануил Попдимитров и Людмил Стоянов). Статията маркира съвсем бегло и генезиса на българската еротична поезия, а също и апологизацията на женските коси в поезията на Яворов, които най-ярко са представени в поемата му „Сафо“.
Ключови думи: жена; коса; символизъм; Пейо Яворов; еротизъм
Боряна Владимирова
Институт за литература – БАН
РЕЦЕНЗИИ И ИНФОРМАЦИЯ
Българската литература: преводни гласове и културни контексти
Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад
Надежда Стоянова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
