Доц. д-р Инна Гажева
Университет Лвов (Украйна)
https://doi.org/10.53656/bel2021-4-3-pavezh
Резюме. В статията е представен опит за анализ на произведението в светлината на възможната двойна интерпретация на фабулата му: реалистична и фантастична. Изследвани са пътищата на трансформацията на фабулата в сюжет, в частност външната композиция, фокализацията (режима на повествование), структурата на образите на персонажите; организацията на модално-времевия план.
Особено внимание е отделено на спецификата на художественото пространство. Двамата герои са характеризирани като персонажи на откритото пространство. Придвижванията на Манев в рамките на плоскостното хоризонтално пространство носят хаотичен характер – това са люшканията на човека, загубил пътя, и едва с появата на Доротея в живота на Антони придвижванията му придобиват насоченост.
Доказано е, че rite de passage, встъпващ в качеството на сюжетна схема в даденото произведение, в пределите на повестта не се е увенчал с придобиване на „нова идентичност“ от героя. Направен е извод: реалистичната мотивировка на събитията от повестта не противоречи на „метафоричната“: при всички положения това е история за „отказа“ – за възможната, но неосъществила се духовна трансформация на героя.
Ключови думи: наративни структури; външна композиция; фокализация; организация на модално-времевия план; художествено пространство; rite de passage
