Желанието да градим заедно

В столичното 12. СУ „Цар Иван Асен II“ полагат усилия за преодоляване на последиците от пандемията

В лекоатлетическия крос, организиран в училището, взимат участие ученици от I до X клас

Зина СОКОЛОВА

В нашето училище е много спокойно, въпреки че имаме деца от всички възрастови групи – от I до XII клас – казва Вера Захариева, директор на столичното 12. СУ „Цар Иван Асен II“. – Учим големите ученици да помагат на по-малките. Отношенията между тях са изключително толерантни и добри. Затова и училището ни е предпочитано от родителите. То е средно по големина за столицата, с 900 деца. 50 на 50 са учениците от квартала и тези от други райони на града, чиито родители работят близо до нас и затова им е удобно да записват децата си тук.“
Учениците от начален етап са разположени на два самостоятелни етажа. За тях са осигурени целодневно обучение, столово хранене, бюфет за закуски.
За по-големите има нови модерни кабинети по биология, химия, физика. Те са основно ремонтирани и оборудвани по проект за природни науки на МОН още преди да се появи Националната програма „Изграждане на училищна STEM среда“.
„Това беше по-малък проект, за 30 000 лв. – уточнява Захариева. – А сега по програмата за STEM центрове за училище с нашата големина финансирането е до
300 000 лв. Трябва да направим проект, с който да кандидатстваме за още по-модерен STEM център. Но и в момента кабинетите ни са много добре оборудвани.“
План-приемът в 12. СУ се изпълнява на 100%. Във всеки випуск има по три паралелки.
В гимназиален етап се предлагат три профила – природо-математически, чуждоезиков и предприемачески.
Всяка година остават желаещи, които искат да учат тук, но за тях няма свободни места.
Учи се на двусменен режим. Възможност за едносменен има само за начален етап. В момента се обмисля евентуално как и петокласниците да минат в една смяна.
„На всички външни оценявания, както и на държавните зрелостни изпити успехът на учениците ни е над средния за страната – подчертава директорката. – А за IV и VII клас, както и за Х и XII клас по български език резултатите са по-високи от средните за София. Колегите ги подготвят много добре. Имаме деца, които след IV клас отиват да учат в Софийската математическа, а след VII клас – в елитни гимназии, както профилирани, така и професионални. Но и учениците, които идват при нас след VII клас, също са с много висок успех. В последните години ние се задържаме в първите 20 училища в София по отношение на Националното външно оценяване след VII клас и бала за прием. Така че и нашите паралелки са желани и търсени. Нямаме отпаднали ученици, нямаме останали на поправителни изпити. Средният успех на училището е много добър – над 5. Непрекъснато се стараем да подобряваме качеството. Колегите участват в различни квалификационни форми, за да могат да повишават професионалната си компетентност.“
Дистанционното обучение пос-
тавя на изпитание целия екип. Справят се с предизвикателството благодарение и на това, че освен умения за работа с дигитални устройства има мултимедия във всяка класна стая. И всяко дете, останало вкъщи, може да наблюдава директно урока в класната стая и да се включва в него. През цялата минала учебна година по този начин се обучават 16 деца, които не могат да идват на училище. Разбира се, това не е най-добрият вариант – най-ефективно е присъственото обучение, смятат педагозите. Но при необходимост и дистанционното е някакъв вид решение.
„Пандемията внесе объркване в нормалния ритъм на училището – казва директорката. – Децата да не са в класната стая, да нямаш физически контакт с тях, да не можеш да разгърнеш извънкласни дейности – това ощетява учениците и нарушава атмосферата в училище. Да се надяваме, че това няма да се повтаря. Най-сериозното предизвикателство пред мен и екипа към момента е преодоляване на последиците от пандемията и възстановяване на училищната територия такава, каквато беше преди – с всички извънкласни занимания, с навиците и уменията, които учениците са позагубили по време на пандемията. Утвърждаване на този дух на взаимност, на партньорства, на желание да градим заедно, да бъдем заедно. Малко или много, тези неща се разстроиха през изминалия тежък период и сега пак се опитваме да се върнем към училището, в което кипи живот. Има, разбира се, пропуски в учебния материал, но там по-лесно се справяме с наваксването. По-трудно се възстановяват навици като тези да се пишат домашните, да се учи редовно, съсредоточаването в час, взаимоотношенията в групата. Едно е да стоиш вкъщи сам пред екрана, друго е да си в група. Освен да учат, деца водят и социален живот.
През тези близо три пандемични години социалното израстване на някои от тях като че ли е спряло. Някои по-затворени деца са се затворили още повече в себе си по отношение на общуването. Те пък по време на дистанционното обучение изпъкнаха, защото по-малко се притесняват, когато са вкъщи сами. Но в крайна сметка, при нас нещата трябва да вървят ръка за ръка – обучение, възпитание и социализация. В училище децата попадат в различни ситуации и изграждат свои модели на поведение – така израстват като личности. Тези модели се изграждат в група. Затова там са насочени усилията ни, освен за попълване на пропуските в знанията. Но другата работа е много по-продължителна, изисква още повече майсторство.
С радост забелязвам, че учениците бързо се отварят към това да правим неща заедно. И всички прояви, осъществени досега, бяха много добре подготвени. Включихме се в Международния пробег на мира, беше много интересно и за малки, и за големи. Това е една международна организация, която обикаля по света и чисто символично носят факела на мира. Поканихме ги за втора година при нас, защото искаме да сме част от тази организация. И ако предишната година по друг начин приемахме
тези символи, сега нещата протекоха съвсем различно. Защото всеки си дава сметка, че войната в Украйна може да е много близо до всеки от нас. Затова и учениците се включиха с голям ентусиазъм. Родителите също помогнаха. Тичахме за мир в двора на училището, засадихме дърво. Идеята е още докато са малки, децата да се научат, че всеки проблем може да се реши по мирен начин.“
Училището участва и в други инициатива и проекти. Тук са сформирани над 20 групи за занимания по интереси – по физика, химия и биология, занимателна математика, български език, театрална работилничка, различни видове спорт. Редовно се организират извънкласни дейности, свързани с национални празници, международни дни – на Земята, на водата, за борба с наркотиците и тютюнопушенето, за безопасност на движението по пътищата и други. Учениците имат възможност да се изявят – да рисуват, да правят макети. После с техните творби се украсява фоайето на училището. Ученици от 12. СУ участват и в дарителската кампания ,,Купи една книга. Дари я на своето училище“, инициирана от асоциация ,,Българска книга“, както и в конкурса ,,Най-усмихнатият клас на България“, организиран от сдружение ,,Усмивка“ и Община Бургас.
„В нашата Театрална работилничка децата от VIII и IX клас бяха подготвили рецитал за народните будители – казва директорката. – С тези прояви им даваме възможност да се изявят и в същото време ги възпитаваме в патриотичен дух, в чувство за принадлежност, да бъдат горди от постиженията на предците ни.“
В училището редовно се осъществяват и дейности по кариерно ориентиране. Учениците се запознават с различни професии, както и с възможностите на вис-
шите учебни заведения. Тези дейности текат на различно ниво в отделните випуски. За най-малките най-често се канят родители или известни личности, за да разкажат за своята професия.
В прогимназията и гимназията фокусът е върху възможностите за по-нататъшно образование на учениците и в средните, и във висшите училища. Голям процент от възпитаници на училището продължават образованието си, след като се дипломират. За по-големите се организират срещи с различни специалисти, с представители на висшите училища, разпространява се информация кога ще има дни на отворени врати в даден университет. Училището е в контакт с организацията IT Step, която запознава учениците с професиите в ИТ сектора. Миналата година са проведени съвместни уроци по информационни технологии.
„Нямам нищо против да има мандати за директорите – коментира накрая предложената законодателна промяна Вера Захариева. – Но те не бива да бъдат прекалено къси. От опита си мога да кажа, че въпреки че преди да стана директор бях 13 години зам.-директор, всеки директор има нужда от някакъв период, в който да добие опит, за да даде максимума от себе си. Но и дългите години на този пост са изтощителни. И ако нормативно се намери някакъв баланс и да се знае какво се случва с директора след края на неговия мандат – пази ли му се мястото, може да се въведе мандатност. Но не бива да има напрежение у директорите, че ще останат без работа, когато приключи мандатът им.“