Трайка Трайкова, началник на РУО – Монтана: Не бива да забравяме заслугата на медиаторите

Пандемията изправи света пред неочаквани трудности, но роди и нови възможности

Интервюто взе Татяна ДИКОВА

Г-жо Трайкова, каква е спецификата на училищната и пред-
училищната мрежа в област Монтана?
– Областта се намира в Северозападния икономически район, чиито показатели са едни от най-ниските в страната. И в 11-те общини има тенденция на отрицателен естествен прираст на населението.
Социално-икономическите характеристики неминуемо влияят на образователната система и извеждат някои специфични проблеми. Интензивните миграционни процеси довеждат до периодично прекъсване на обучението на децата, а за някои – и до отпадане от образователната система. Полагането на грижи за качествено образование не е сред приоритетите на много семейства.
Налице е ниска степен на усвояване на учебното съдържание поради лошо владеене на българския език от немалко деца. Проблем са и слетите класове в малките училища, които изпитват недостиг на правоспособни учители. Намаляват възможностите за партниране на професионалните училища с фирми поради слабо развитие на местния бизнес, особено след COVID кризата.
В областта има 60 училища, 48 детски градини, 4 центъра за подкрепа за личностно развитие,
2 центъра за специална образователна подкрепа и един регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование. През тази учебна година учениците в присъствени форми на обучение са 12 261, разпределени в 669 паралелки. Броят на учениците намалява с около 300 за всяка следваща година през последните 10 години. За 7 години паралелките са намалели със 70. В същото време се увеличава броят на слетите и маломерните паралелки – сега те са съответно 27 и 168. Най-голям е броят на маломерните паралелки в начален и прогимназиален етап – съответно 60 и 54.
В област Монтана преобладават училищата с малък брой ученици. 7 училища са с ученици под 40,
8 училища – между 40 и 80, 18 училища са с до 200 ученици. Само в 5 училища учениците са между 500 и 600. В останалите учениците са между 200 и 400. Имаме 9 защитени образователни институции – 6 училища и 3 ДГ, както и 31 средищни институции, от които 21 са училища.
Средната пълняемост на общообразователните паралелки се запазва около 20 ученици в паралелка.
Данните показват, че училищната система в област Монтана не е оптимизирана. Но проблемът е трудно решим. От една страна, част от т.нар. малки училища са единствени в съответните общини или се намират на голямо разстояние от друго училище в общината. От друга – част от общините, по една или друга причина, не предприемат действия за оптимизиране на образователната мрежа.

– Поуки и изводи от обучението от разстояние в онлайн среда?
– Способността ни да се адаптираме към нова ситуация, включително и да реагираме чрез нови начини на учене и комуникация, бе сериозно предизвикателство. Справихме се с голяма мобилизация, благодарение на огромните усилия на учителите и директорите и със силната подкрепа на голяма част от родителите. На учителите предоставихме необходимата свобода да адаптират методите си на преподаване и организация на учебния процес спрямо нуждите и образователното ниво на учениците.
Променената ситуация ни напомни за необходимостта да открием възможностите на онлайн обучението, което изисква не само достъп до технологии и устройства, но и адекватна подготовка на учителите.
В областта близо 85% от учениците бяха обхванати в онлайн обучение, но част от тях бяха осигурени с телефони. Това повлия на ефективността на образователния процес.
За да преподават от разстояние, учителите освен професионализъм демонстрираха и изключителна креативност – изработваха собствени видеоматериали, ползваха и материали на колеги – дидактически и методически, видеоуроци, тестове, филми, проекти, изследователска ученическа работа с цел да адаптират успешно методиките си към новата образователна среда. Пандемията ни изправи пред неочаквани трудности, но роди и нови възможности.

– Как медиаторите се вписаха в тази картина?
– Ролята на медиатора е изключително важна. Познавайки родовете, историята и статуса на отделните семейства, медиаторите имат възможността да са по-ефективни при оказване помощ на децата. Образователният медиатор е „мост“ между училището и общността. Подкрепя участието на децата в задължителното обучение. Стимулира ангажираността на родителите в образователния процес.
В област Монтана в 32 училища са назначени 34 образователни медиатори / социални работници, като в ОбУ – Долни Цибър, са назначени двама образователни медиатори, а в 4. ОУ – Лом, има един социален работник и един образователен медиатор. По време на извънредното положение тези хора се превърнаха в герои. Благодарение на тях децата не отпаднаха от образователния процес. Иска ми се да не забравяме заслугата им.

– Национални външни оценявания и държавни зрелостни изпити – какви са резултатите и изводите?
– Характеристиката на образователната мрежа в областта пряко кореспондира с резултатите от НВО и от ДЗИ. При нас паралелно с много добрите постижения има и незадоволителни резултати. Има и такива, които са подобрили резултатите си по определени учебни предмети. Но пpи децата в затруднено положение, c по-малък достъп до интернет и техника, с по-ниска мотивация за учене проблемите се задълбочиха. Най-вече в училищата със слети паралелки и тези в малки населени места, в които родителите не могат да осигурят подходяща семейна образователна среда или в търсене на препитание са оставили децата на грижите на роднини, а понякога дори и сами.
Резултатите от националното външно оценяване (НВО) за IV, VII, X клас и от ДЗИ за област Монтана в последните години приблизително се запазват като среден успех и са под средните за страната.
И през тази учебна година традиционно най-голям брой точки има на зрелостните изпити по чужди езици, а най-малък – по предметите, предпочитани от най-много зрелостници – биология и здравно образование и география и икономика. Има и предмети, по които през тази учебна година резултатите са по-високи от миналата – английски език и философски цикъл.

– Каква е готовността в област Монтана за задължителен предучилищен обхват от 4-годишна възраст?
– За регион като нашия обхващането на децата на 4 години в детските градини е от голямо значение за тяхното езиково, емоционално и социално развитие. Осигурява и преодоляване на евентуални обучителни затруднения чрез ранно идентифициране потребностите на всяко дете и превенция на натрупването на образователни дефицити. Не е без значение, че обхващането на децата от 4-годишни е и възможност да им се осигурят професионална грижа, здравословна храна, контролирани хигиенни условия. Веднага правя уточнението, че РУО – Монтана, и детските градини не разглеждат в никакъв случай въвеждането на задължителната детска градина като заместител на грижите, които родителите полагат за развитието на своите деца, а като възможност за добро партньорство. Трябва да отбележа също така, че образователните институции в област Монтана не са изправени пред предизвикателствата, характерни за големите градове – необходимостта от още сгради за детски градини, което улеснява процеса.
С решения на общинските съвети е въведено задължително предучилищно образование за 4-годишните деца от учебната 2020/2021 г. в 5 от общо 11 общини на територията на областта – Берковица, Брусарци, Вършец, Лом и Монтана. Останалите общини до момента не са предприемали действия. Кметовете им посочват, че като резултат от работата на екипите по изпълнение на Механизма за обхват, към момента значителна част от 4-годишните вече са обхванати. Детските градини са обезпечени кадрово. Разполагат с необходимата материално-техническа база.

– Ще имат ли училищата в областта STEM кабинети?
– От изключителна важност е учениците да се обучават в среда, близка до бизнеса и реалния живот, а обучението да насърчава ученето чрез творчество и търсенето на иновативни решения за проблеми от реалността, което ще им помогне да се реализират успешно в професиите на бъдещето.
По Националната програма „Изграждане на училищна STEM среда“ са одобрени 3 наши училища:
1. ОУ „Н.Й. Вапцаров“ – Берковица, ПГ по селско стопанство „Марко Марков“ – с. Георги Дамяново, и ПГ по техника и електротехника „Христо Ботев“ – Монтана.

– Оказва ли опитът на иновативните училища влияние върху политиките и на други, неиновативни училища?
– Иновативните училища имат много важна цел – да им се даде възможност, а защо не и на цялата образователна система, да се „разчупят“, като организират по нов, различен начин управлението, обучението и образователната среда чрез използването на нови методи на преподаване и разработване по нов начин на учебното съдържание.
А погледите на ученици, учители и родители се обърнат към бъдещето.
В нашата област броят на иновативните училища се увеличава, но си остава сравнително малък – 8. Моето обяснение е, че голяма част от училищата ни имат прекрасни идеи, прилагат интересни и работещи иновации, но „нямат самочувствието“ да ги покажат на национално ниво, кандидатствайки за подобен статут. Затова усилията ни са насочени към това да ги мотивираме, като съдействаме за провеждането на всяка регионална изява за популяризиране на добрите практики.
Може би тук е мястото да кажа, че РУО – Монтана, поддържа фейсбук група „Мисия образование – Монтана“. За година тя се превърна в активна „сцена“ за споделяне на информация и добри практики от всекидневната работа на всички образователни институции. Идеята се радва на голям интерес и днес групата има 2521 членове от цялата страна.

– Разкажете, моля Ви, за успехите на учениците от областта?
– Усилията винаги дават резултат. Много са успехите на децата ни. Няма как да се разкаже за всичко и всички. Затова само ще изброя някои училища, чийто труд на децата и на техните учители им донесе заслужени отличия и признание не само в България. Това са Финансово-стопанската гимназия „Васил Левски“ – Монтана, СУ „Димитър Маринов“ – Лом, ПМПГ „Св. Климент Охридски“ – Монтана, 3. ОУ „Иван Вазов“ – Берковица,
2. ОУ „Иван Вазов“ – Вълчедръм, ОУ „Климент Охридски“ – с. Сталийска махала, ОУ „Васил Левски“– с. Смоляновци, ОУ „Г. С. Раковски“ – с. Бързия.

– Приемът за учебната 2021/2022 г. – какъв е балансът профилирано/професионално образование?
– Училищата ни, в които се осъществява обучение в гимназиален етап, са 26, от които 10 средни,
11 професионални гимназии,
4 профилирани гимназии и 1 обединено училище. Профилирано обучение се реализира чрез 7 профила (чужди езици – английски език и немски език, икономическо развитие, предприемачески, софтуерни и хардуерни науки, природни науки, математически, физическо възпитание и спорт). Професионалното обучение обхваща 27 професионални направления.
През последните години училищата предлагат нови и разнообразни професии, като стремежът е да се удовлетворят потребностите на работодателите, да се запълнят пазарни ниши, да бъдат задоволени интересите на учениците и желанията на родителите и да им се предостави възможност за избор.
Утвърденият държавен план-прием в училищата на територията на област Монтана за учебната 2021/2022 е 44 паралелки, като учениците в професионалните гимназии и в паралелките с професионална подготовка са 70,45%, а делът на учениците в STEM профили и технически и ИТ професии е 54,55%. Добра новина е, че е налице, макар и слаба, тенденция към повишаване интереса на учениците към ключови за развитието на икономиката отрасли – машиностроене, селско стопанство и др.
Въпреки продължителните ни усилия да разширим дуалното образование, то все още е изправено пред редица проблеми. Например в Северозапада липсва основата за развитие на дуалното обучение – мрежа от стабилни малки и средни фирми, които да партнират ефективно на училищата и да подготвят своите работници още от училище.

Свързани статии:

Нивата на въглероден диоксид са критични Предизвикателството да обучаваш и родителите Конкурси за началници на РУО Мария Габриел – комисар по иновации, научни изследвания, култура, образ ование и младеж в ЕК*: „Еразъм+“ е двигател на образованието на бъдещето