На изграждането на важни социални умения у младите хора залагат във Втора АЕГ „Томас Джеферсън“
МОН финансира за втора година Националната програма „Разработване на учебни помагала за обучение по общообразователни учебни предмети на чужд език, оценяване и одобряване на проекти на учебни помагала за подпомагане на обучението, организирано в чужбина, на проекти на учебници и на проекти на учебни комплекти“. По модул „А“ на Програмата – „Разработване на учебни помагала за обучение по общообразователни учебни предмети на чужд език“, е одобрено изготвянето на 27 учебни помагала.
Национално издателство „Аз-буки“ отново се включи в работата по подготовката на учебните помагала и тяхното отпечатване.
В. „Аз-буки“ представя училищата, чиито педагогически екипи са разработили 27-те учебни помагала по общообразователни предмети на немски, английски, испански, италиански и френски език.
Новите помагала са достъпни на интернет сайта на МОН – https://www.mon.bg/bg/100940.
Татяна ДИКОВА
Трима преподаватели от Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“ в столицата станаха част от „семейството“ на учители, заели се и изпълнили отлично задачата да подготвят учебни помагала по учебни предмети на основните езици, изучавани в българските езикови гимназии. Така с интелектуалния труд на старши учителите по философия Милена Райчева, по информационни технологии Анета Кинева и по изобразително изкуство Георги Йорданов се ражда учебното помагало по философия за X клас на английски език. Едно уточнение – идеята екип на Втора английска също да има принос към създаване на учебни помагала на чужди езици, е на директорката д-р Емилия Лазарова. Тя самата е съавтор на учебници и учебни помагала по география и икономика. Личната ѝ оценка е, че не е лесно да се мотивират колеги, които да подготвят помагало на чужд език, особено по философия.
„Учебните помагала трябва да са интересни, интерактивни, развиващи умения и компетентности. Философията е изключително важен предмет за общообразователната подготовка на учениците – казва д-р Лазарова – Не е тайна обаче, че в последните години този предмет леко се неглижира. А той всъщност заема особено място в личностното развитие на децата.“
Втора АЕГ „Томас Джеферсън“ има двама мотивирани и компетентни преподаватели по философия: Милена Райчева и д-р Иван Кожухаров. На работата на двамата учители, както и на главния учител по обществени науки Мариана Бошнакова гимназията дължи и отличното представяне на олимпиадите по философия и гражданско образование, като винаги излъчва лауреати. За колегите си д-р Лазарова е категорична – отлично подготвени, следящи новостите, ангажирани и споделящи добри практики. Пример за това е фактът, че часове преди нашия разговор Милена Райчева представи образователна практика по философия пред учителите от София-град.
Преподавателите по природни науки във Втора АЕГ работят вече четвърта година по иновацията „STEM център с виртуални лаборатории за учене“, като от тази година тя е обхванала всички паралелки от IX и X клас. „Крайният продукт на иновацията трябва да бъде учебно пособие на български и на английски език по природни науки, технологии, математика и изобразително изкуство с интегрирано учебно съдържание по теми от IX и X клас. Във Втора АЕГ природните науки се изучават на английски език.
На какво се дължи големият интерес и високата оценка, която столичното училище винаги е получавало. Отговорът на моята събеседничка е: на първо място, на отношението към учениците и на взаимоотношенията, които съществуват между учител и ученик, на сътрудничеството между учителите, желанието за новаторство и различност и партньорството с родителите.
„Последните десет години се ръководим от идеята за съвместното участие в учебния процес на учениците, насочвани от учителите. Учителят отдавна не е единственият източник на информация. Ученето чрез дейност, чрез откривателство, чрез дискусии е важен факт, който трябва да се отчита при мотивиране на учениците, за по-задълбоченото усвояване на учебния материал, за формиране на умения – пояснява директорката. – Тези непознати доскоро взаимоотношения и неизползвани педагогически подходи се оказаха резултатни. Сътрудничеството и иновациите създадоха много добри педагогически практики, споделени на международни, национални конференции и майсторски класове.
На следващо място поставям образователната среда. Винаги съм смятала, че тя създава емоционален комфорт, възпитава и ангажира участието на учениците в нейното опазване, както и мотивира за по-високи резултати. Работим по много проекти и национални програми и с добро управление на училищния бюджет и подкрепа на училищната общност успяхме да изградим изключително модерна от гледна точка на съвременните технологии база. Тя ни позволява да използваме интерактивни форми и методи в часовете и прави обучението интересно и полезно за учениците.“
През 2019 г. още една иновация влиза в класните стаи на Втора английска. „Моделът 1:1“ – всеки ученик работи със свое индивидуално устройство в класната стая и извън нея. Моделът предоставя възможности за трансформация и интерактивен учебен процес, за екипна работа, за по-добра организация на работата и управление на времето, стимулира критичност и създаване на учебно съдържание и има постоянна обратна връзка. Благодарение на тази иновация няма проблеми, когато 2020-а поднася изненада на образователната ни система с първото обучение от разстояние в електронна среда.
„И учители, и ученици вече имаха базовите умения, за да преминем веднага в обучение в електронна среда от разстояние. Разбира се, продължихме с повишаването на дигиталните компетентности на учителите и днес категорично мога да кажа, че колегите имат много
добри дигитални умения и такива за преподаване на интегрално съдържание“, пояснява д-р Лазарова. За въвеждането на модела и разбира се, за неговата устойчивост гимназията внедри облачна платформа. Втора АЕГ беше второто Google референтно училище в България и Югоизточна Европа.
Последната, засега, иновация във Втора английска е от 2020 г.
– хибридна организация на обучението. „Задължително трябва да спомена, че без подкрепата на родителите всичко разказано дотук нямаше да се случи“, коментира д-р Лазарова. Уточнява, че хибридната организация не замества учителя и присъственото обучение. И подчертава – няма нищо по-добро от живата връзка и общуването учител – ученик.
„Поколение XXI непрекъснато ни провокира да мислим по-различно, да бъдем по-иновативни и креативни. Знаем, че уменията са важни за професиите на бъдещето, че изкуственият интелект навлиза бързо и в професиите, и в живота. Затова екипът реши веднъж в седмицата учебните часове за разширена подготовка на десетокласниците да се провеждат дистанционно. За единайсетокласниците и дванайсетокласниците този режим влиза в действие в часовете по избираемите модули от профилираната подготовка и в часовете от допълнителната подготовка. Организирахме проучване сред учениците как възприемат тази организация на обучението. Учениците от втори гимназиален етап са големи, нямат никакви проблеми със самоорганизацията, с управлението на времето и с уменията за самостоятелна работа. Не се нуждаят и от родителски контрол. Особено полезна се оказа тази организация на работа за дванайсетокласниците, които имат време и за допълнителната си подготовка за държавните зрелостни изпити, които са в нов формат, както и за десетокласниците, които имат външно оценяване по математика и БЕЛ, а за част от нашите ученици – и по английски език“, казва д-р Лазарова.
Разширяват се възможностите за проектно базирано обучение и за по-активно използване на между-
предметните връзки и интегралния подход.
И един провокиран въпрос – какво означава допълнителна подготовка. Успява ли да замени тя частните уроци. „Обикновено темата за частните уроци не се коментира, но от лични наблюдения, както и от разговори с колеги какво се случва в часовете им, правя извод, че зрелостниците предпочитат в училище да имат допълнително време за подготовка, отколкото да губят време за частни уроци“, отговаря директорката.
Допълнителната работа, както и консултациите продължават и при обучението от разстояние. Допълнителната работа за подготовка за ДЗИ обикновено се организира по математика, БЕЛ и история. Пак от лични наблюдения, д-р Лазарова е категорична – в часовете за допълнителна работа групите от 15 – 20 ученици нарастват до 30. „Не правя бележки на колегите, защото няма нищо по-добро от това твоите ученици да искат да работят допълнително, оценявайки полезността на това, което им се дава – казва тя. – Важни са насоките от техните учители. А това ангажира изключително много и поставя големи отговорности пред учителите. Родителите ни също са много взискателни.“
Следващата напълно естествена стъпка напред и нагоре е насочена към един извечен проблем в българското образование – как да се оценява напредъкът на ученика.
В „Томас Джеферсън“ говорят за т.нар. формиращо оценяване. Преди да се приложи то обаче, смисълът на този инструмент трябва да бъде овладян и от едната, и от другата страна в образователния процес. „Никак не е лесно, но се получава. До голяма степен ни помогна и обучението в електронна среда. С колегите обсъдихме, че не биваше да се допусне пренатоварване на учениците с работа пред компютъра. Затова разнообразявахме заниманията със задачи за самостоятелна или групова работа, работа по проекти и организиране на дискусии по интердисциплинарни проблеми с цел прилагане на наученото. А това води след себе си до по-различни форми за контрол и оценка“, пояснява д-р Лазарова.
При така очертаната картина на мотивирани ученици, на всеотдайни преподаватели как би се оценила добавената стойност на училището. „След 2011 г. следя какво се случва с учениците ни, завършващи нашата гимназия. Известен факт е, че те на 100% продължават образованието си в следващата образователна степен. Изключения има дотолкова, ако някой първата година все още не е бил наясно какво и накъде да се ориентира кариерно.
Но за нас, преподавателите във Втора АЕГ „Томас Джеферсън“, е по-важно, че се създават училищна общност, институционално уважение и уважение към учителите. Стремим се да възпитаме у младите хора важни социални умения. Искаме да бъдат граждански отговорни и да обичат България.
Във Втора английска гимназия има и Консултативен кабинет. В него педагогическите съветници и училищните психолози консултират ученици, учители и родители. В Консултативния кабинет могат да получат съвет, насока, подкрепа.
Консултативният кабинет и Училищният парламент са инициатори на редица кампании за превенция на различни проблеми и рисково поведение. Няма прояви на агресия и тормоз. Колегите използват често метода „Връстници обучават връстници“. В гимназията гостуват и много специалисти по разнообразни теми, включително за превенции на насилие, наркозависимости, употреба на нови психоактивни субстанции, опазване на личното здраве, здравословен начин на живот и др.
„Нашите зрелостници правят ежегодни кампании „Аз избирам България“. По-голямата част от тях предпочитат да продължат образованието си в българските университети. Ежегодните проучвания сочат, че ако през 2011 г. около 42% от випускниците са се насочвали към чужди университети, в последните пет години процентът намалява и се колебае между 28 – 31. Още по-обнадеждаващ е фактът, че след магистърска степен, завършена зад граница, немалка част от възпитаниците на гимназията избират да се реализират в родината си.
Не подминаваме и темата за учебниците, които продължават „да тежат“ със своя академичен език, остават неразбираеми, а оттам и нежелани за работа. „Съавтор съм на учебници и учебни помагала по география, но като директор, преглеждам всички учебници – дали са съобразени с учебните програми, на какво ниво на компетентност са и какъв е стилът. Прави впечатление фактологията, която те съдържат. И винаги се питам – има ли смисъл от това. Кой би запомнил всичко и за какво ще му послужи.
По география и икономика специално в учебниците има знания, които определено смятам, че представляват интерес само за ограничена група млади хора с подчертан интерес към предмета. Същото вероятно се отнася и за учебниците по всички учебни предмети. Понякога на учениците се представя информация, която просто трябва да назубрят. И в един момент те „прегарят“. Изпускат важното“, отговаря директорката.
И допълва, че учебното съдържание с много академични термини затруднява и учителите, които трябва да го обяснят достъпно. А как ще участват учениците?
Затова в задачата се пита – как да бъдат облекчени и учители, и ученици. Безспорно за това се изисква висок професионализъм. Да знаеш къде е онази тънка линия, която дели важното от маловажното, за да има по-добър резултат и интерес. Учебните програми да бъдат изпълнени, а учениците да научат това, което се очаква, че трябва да знаят, да могат и ще им е необходимо.
Водим разговора с изричното уточнение, че учебниците вече не са единствените източници на знания. Има много образователни ресурси. По природните науки се публикува нова и нова информации за открития, изследвания, за резултатите от тях. И авторите на учебниците винаги трябва да търсят отговор на въпроса какво да се включи. Как да се олекотят учебните програми? Според д-р Лазарова може би е необходим консенсус кое е най-важното и най-полезното във всеки един учебен предмет. Каква базова грамотност трябва да имат учениците по този предмет, която би им била полезна. „Второто, което липсва в учебниците, е интегралният подход. Знанията и уменията не съществуват сами за себе си. Те са взаимно свързани. Следователно и учебното съдържание трябва да е интегрално и междупредметно.“
Категорична е, промяна трябва да има, но нека се подходи системно, без да се бърза.
И в промяната да се включат всички учители. Лесно се критикува и се намират кусури. Но след като не одобряваш и отхвърляш нещо, трябва да си готов да предложиш по-доброто.
Отговорът защо много често, когато вървят обсъждания, се мълчи, а след това здраво се захващаме с критиките, се крие в липсата на самочувствие, в съмненията доколко си подготвен за предизвикателството да имаш мнение и ясно да го изразяваш и отстояваш. „Важна роля в случая играят професионалните общности – по природни науки, по обществени науки, по изкуствата и спорта, по чуждите езици, по математика и технологии, по БЕЛ, както и разговорите и дебатите с колеги. Това е добра възможност нещата в училище да се променят към добро, но трябва да се действа отговорно. Всеки на своето място и на нивото на своите компетентности трябва да вземе решения и да направи промяна“, казва директорката.
За развитието на Втора английска гимназия роля играе и партньорството, което педагогическият екип има с учени от изследователски институти и преподаватели от висши училища. Не става дума за партньорство „на хартия“, а реално академично наставничество. Университети и институти отварят вратите на своите зали и лаборатории за подготовката на младите хора, най-вече по природни науки. Учениците участват в състезания и инициативи, посветени не само на науките, а и на спорта. Над 10 години възпитаници на Втора АЕГ „Томас Джеферсън“ са сред състезателите, които изпитват своите възможности в надпревара за Купата на Ректора на ХТМУ. От новата учебна година Втора английска гимназия ще постави началото на още едно партньорство – с Института по математика и информатика при БАН. „Математиката и технологиите са един от нашите приоритети. Надяваме се това да придаде нови измерения на подготовката на учениците“, заключава д-р Лазарова.
Има отговор и на въпроса за това дали директорът трябва да има мандатност в изпълнението на управленските си функции. „Въпросът е многостранен и сложен. Но съм категорична: няма професия директор. Има професия учител. Всеки един директор би могъл да бъде и учител.Винаги трябва да помним, че управленска култура се изгражда трудно. За това е необходимо време. Няколко обучения не са достатъчни. Резултатите идват след упорита работа и след години.
В случая могат да бъдат полезни инспектирането и атестирането, но с ново съдържание“, подчертава д-р Лазарова.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg