И за математиката трябва дарба – в това е убеден Павел Петров, носител на наградата по информатика „Джон Атанасов – вдъхновител и създател на таланти“

С грамота „Джон Атанасов – вдъхновител и създател на таланти“  за принос за формиране на поколения професионалисти по компютърни науки и за подготовка на състезатели от националните отбори по информатика в края на 2025 г. бе отличен Павел Петров, учител по информатика в Центъра за работа с деца в Плевен.  От 1995 г. досега той е обучил стотици ученици. Носител е на редица награди за високите постижения на неговите възпитаници на международни и национални олимпиади и състезания.

Целият професионален опит на Павел Петров е свързан с подготовката на ученици за състезания по информатика. Тайната на неговия успех може да се обобщи накратко така –  всеотдайност, трудолюбие и умение да адаптира учебния материал към възможностите на децата и към изискванията на МОН.

Павел Петров нагледно обяснява как се развиват нещата през годините. По информатика учениците са разделени на възрастови групи. Те започват от IV – V клас, това е група E. А след това са групи D, C, B и A съответно за VI, VII – VIII, IX – X и XI – XII клас. В Плевен обучението по информатика започва от IV клас, както в София, Варна, Шумен и др. Материалът става все повече и повече като обем и трудност. Задачи, които преди петнайсетина години са се решавали в IX клас, сега се решават вече в VIII и тъй като група C е от два класа – значи и от VII клас.

„От тази гледна точка, трябва да започваме малко по-рано да занимаваме децата. Защото, ако се захванем с подготовката им в V клас, времето не стига. На 15 септември тръгват на училище, на 1 октомври отваря врати Центърът за работа с деца. А първото състезание е в края на ноември. За два месеца по 2 часа седмично трудно ще се усвои необходимият материал“, казва Павел Петров.

Допреди няколко години той събира по 20 – 30 ученици за школа в IV клас.

Тогава има право на една група, но разделя децата на две подгрупи и ги занимава отделно от останалите. Обикновено към Нова година половината четвъртокласници отказват да продължат с думите „Това не е за мене“ и изтъкват различни причини. Едни мислят, че в тези занимания участниците си играят на компютърни игрички. Други предпочитат да наблегнат на математиката заради кандидатстване в профилирани гимназии. Така към края на текущата учебна година продължават по 6 – 7 деца, което по думите му е добре.

През настоящата учебна година в школата започват 16 – 17 деца от IV клас. Сега идват седем-осем от тях, които полагат необходимите усилия да продължат. Преподавателят не знае какво ще стане в края на месец май, но в последните години остават все по четири деца. „Написах в групата ни във вайбър на родителите, че от 1 юни ще подновя работата с отказалите се заради изпитите по математика. Надявам се за есента да имаме повече от четирима ученици в V клас. Впрочем, които остават, наистина разбират материала и е удоволствие да се работи с тях“, споделя той.

Подчертава още, че не е възможно човек да води  ученици  от IV до VII клас в една група, дори и да са малко като брой. Затова ги разделя. И всичко, което води в повече от норматива, остава за негова сметка. Но да учат 4 класа в една група, би било абсолютно безсмислено, категоричен е той: „По този начин се занимавам в Центъра за работа с деца, откакто се помня“.

В началото на своята кариера Павел Петров работи с ученици от Математическата гимназия в Плевен. Почти всички занятия се водят там – от VIII до последния клас, т.е. тогава до XI клас. Преподавателят си спомня как събота и неделя децата си носят сандвичи и работят с часове. Давал е задачи, а големите, след като свършат, помагат на по-малките и нещата вървели добре. Тогава децата в школата са повече, групите са в VII – VIII и IX – XI клас. Около петима ученици от Плевен директно са приемани за студенти от националния кръг на олимпиадата по информатика.

Павел Петров подбира учениците, с които да работи. Получава от Съюза на математиците списък с децата, спечелили награди от състезанията по математика в края на III клас. Посещава ги на място в училище, разговаря с тях и ги кани да отидат в Центъра. В началото се записват и такива, които нямат отличия. Обикновено те първи си тръгват, осъзнали, че това не е за тях.

„Вземам най-добрите от различни училища. Мога да събера поне 13 деца от цял Плевен. Изключително удобно е да има Център за работа с деца – някога имаше Център за ученическо техническо и научно творчество. Там се учеха математика, химия, физика и др. Но тази структура се закри навсякъде, може би без Ловеч и Русе. В Плевен тя просъществува допреди десетина години, но я сляха с Центъра за работа с деца“, казва учителят.

Отбелязва и друго – на практика се получава така, чe нормативът по математика и информатика в училищата е 648 часа, а в Центъра за работа с деца е 700 ч. за всички групи. Заплатите се определят от съответната община. Кой учител ще работи с по-голям норматив и със сигурност с по-малка заплата от колегите си по училищата? И то, при положение че ще се занимава с деца с доказани изяви.

Отделно по математика и информатика не може да има изяви на сцена.

Повечето деца се записват в клубове по танци, пеене, рисуване, театър. И когато има тържество, от центровете помагат – изнасят концерти. Няма как на сцената да се качи математик! Кой и на какво ще му ръкопляска? Или да се направи изложба от неговите програми. Заниманията по  математика, физика, химия почти навсякъде в центровете за деца са намалели, вероятно и по финансови причини. Въпреки че за математиката са необходими няколко листа и химикалка.

„Знанията по математика са изключително необходими на информатиците. Напредъкът по информатика е пряко свързан с натрупаните знания по математика и трябва да се помисли върху тяхното синхронизиране“, категоричен е Павел Петров.

Например в III – V клас при изучаване на програмата „Скрач“ (Scratch) се използват знания за рационални числа и координатна система, които по математика се изучават в VI клас. В състезателната информатика не се използват среди от рода на „Скрач“ и би било добре да се премине към език за програмиране, както е в редица държави. По информатика има олимпиада, а предметът да се изучава в VIII клас в математическите гимназии, след това – само в някои профили до XII клас. Т.е. има олимпиада, която не се изучава в училище, а само в извънкласни или извънучилищни форми до VII клас.

Не е ли по-добре от V клас да започне предмет информатика, ако трябва, към предмета информационни технологии, и да се изучава езикът C++, който в момента е единствен на всички международни състезания и на нашите олимпиади. В „Скрач“ се използва основно мишката и от време на време  се пишат числа. Децата, които идват при него от IV клас, пишат по-трудно на клавиатурата, отколкото на телефона, отбелязва преподавателят.

„Трябва да си търся заместник. Преди 30-ина години това направи предишната ръководителка от Математическата гимназия Маргарита Русанова. Спря се на мен и поех щафетата. Виждам какво става – много добри преподаватели се пенсионираха и засега нямат заместници, примерно в Ямбол и Стара Загора, във Велико Търново. В Бургас също имаше много силна школа допреди няколко години. Школите във Варна, Шумен, Пловдив и Габрово са много добри. Като постижения, след тях е и школата от Плевен“, споделя още Павел Петров.

Връща лентата назад и казва, че навремето пет години работи като учител по програмиране в междуучилищен център. Децата идвали по два пъти седмично при него за по 4 – 5 часа от три-четири училища. И работели с желание. Сега се случвало да дойде родител и да каже, че детето му е в VI клас и трябва да влезе в математическата гимназия, затова е нужно да го „научат да решава задачи“. Според него подобни случаи стават все повече.

Затова и повтаря постоянно на своите ученици, че всичко се постига с труд, иначе нищо не става. Дава им примери с бивши свои възпитаници, които са успели в кариерата си. Защото негови ученици са завършили престижни университети в САЩ и Европа. Реализирали са се в технологични новатори като Google, IBM, Mozilla Firefox и др. Поне трима са защитили дисертации в чужбина и са доктори на науката.

„Трябва упоритост.  Ако човек иска, винаги се намира време. Не може ти пет дена да учиш по всичко друго и да оставиш информатика само за школата. Отделяй по един час поне два пъти седмично и решавай самостоятелно дори по една задача. Иначе няма как да има резултат“, категоричен е Павел Петров.

Павел Петров иска да попита защо е необходима точковата система за прием в математическите гимназии. Той е спорил със своя колежка дали може да се говори за математически талант. Според него има талант и в математиката, макар да е различен от този на един художник.

Ако има двама ученици, които са изкарали шестици по български и математика, и единият не може да рисува, ще го приемат ли в художествено училище?

А другият – ако е висок 1,60 м и е 120 кг, ще го приемат ли спортна гимнастика в спортно училище? Защо тогава в момента ученици, изкарали по-високи оценки на НВО по български и с отлични дипломи, но с тройки по математика, на практика се приемат в математическа гимназия?

„Отговори много… – казва Павел Петров. – Преминава се от клас в клас без постигане на необходимия минимум знания. Нещо повече, завършва се етап от образование по същия начин (справка – оценките по математика от IV и VII клас). Друга причина е, че няма достатъчно деца. Четвърто – нивото на знанията по математика пада. Защо да учиш, като и без това ще преминеш в следващия клас?

От PISA резултатите показват, че децата не разбират текст. Ами как да разберат условието на текстовите задачи? Също чрез точките отпада оценката двойка. Така родителите са доволни, децата – също, вече с оценки 2 и 3 се влиза (дори) в математически гимназии. После да не се чудим защо са лоши резултатите ни в международните  изследвания.“

Свързани статии:

Ученици влизат в лабораториите на Бургаския държавен университет Всекидневна работа за положителна промяна Променят начина на учене на математика Възходът на духа