Патриархът на българската химия: Тази година се отбелязва 160-годишнината на големия учен проф. Пенчо Райков

Проф. Пенчо Райков, чиято 160-годишнина се навършва тази година, е автор на първия български оригинален изследователски труд в областта на химията, публикуван през 1886 г. в немското реферативно списание Chemisches Central-Blatt. Същата година П. Райков публикува още една работа в съавторство със своя състудент Никола Проданов.

Тези първи научни химични публикации поставят началото на българската химична наука.

Пенчо Николов Райков е роден на 6 декември 1864 г. във възрожденска Трявна. Първоначалното си и прогимназиално образование получава в родния си град. Гимназиалното си образование започва в Габровското мъжко училище, но през 1879 г. заминава за гр. Николаев (Русия), където учи през следващите четири години. Желанието на П. Райков е да продължи образованието си в Лайпцигския университет, и през 1883 г. записва медицина, но след първия семестър започва да учи химия при едни от светилата на тази наука по онова време – Колбе и Вислиценус. В същия университет през 1888 г. защитава и докторската си дисертация на тема „Върху α-метилканелената киселина и нейните възможни геометрични изомери“. Той е активен участник в Славянското академическо дружество и е бил председател на българската му секция.

След завръщането си в България П. Райков е назначен за учител по химия и физика в Държавното педагогическо училище в Казанлък, а след това и в Първа софийска мъжка гимназия. Едновременно с това започва да преподава химия във Физикоматематическия факултет на Висшето училище. От 1892 г. става редовен преподавател, а през 1894 г., когато Висшето училище се преобразува в университет, е

утвърден за редовен професор и титуляр на Катедрата по органична химия, какъвто остава до 1935 г.

Бил е декан на Физикоматематическия факултет (1900 – 1901 и 1917 – 1918) и ректор на Софийския университет (1908 – 1909). През 1900 г. става действителен член на Българското книжовно дружество, а в периода 1914 – 1920 г. е председател на Природо-математическия клон на БАН. Проф. Райков е един от основателите и дългогодишен председател на Българското химическо дружество (1901 – 1903, 1907 – 1908, 1910 – 1914), почетен член на Съюза на българските химици (1925) и член на Немското химическо дружество. Пенчо Райков умира през 1940 г. в София.

Цялостното научно творчество на П. Райков до 1935 г. обхваща 115 публикации,

предимно в немски научни списания. По-важните му оригинални изследвания в областта на органичната химия са свързани с кондензационни реакции на карбонилни съединения, взаимодействие на ароматни алдехиди, естери на ароматни киселини и амини с фосфорна киселина, киселинност на заместени феноли, механизъм на редукцията на ароматни нитросъединения до амини с желязо-солна киселина, кондензация на ароматни амини с формалдехид, „окзониева“ теория за асимилацията на въглероден диоксид от растенията и реакции на окисление в живи организми.

Научните му изследвания в областта на неорганичната химия са свързани с взаимодействие на въглероден диоксид с хидрати на алкални, алкалоземни и тежки метали, теория за механизма на окислителни реакции с водороден пероксид, свойства на червения фосфор.

Интересни са идеите на П. Райков за фотохимични изследвания

– опити на „слънце“ за активиране и протичане на взаимодействие между различни химични вещества. Научните му приноси в неорганичния и органичния синтез обхващат титриметрични утаечни методи, определяне на халогени, сяра и азот в органични съединения, методи за разделяне и определяне на алкалоземни и други метали, анализи на растителни масла, други природни органични продукти, техни съединения и лекарства.

Проф. Райков обогатява инвентара на химическата лаборатория с повече от 50 нови апарати и пособия, описани предимно в немски списания. Особена популярност и разпространение получава пневматичната вана на Райков, която е едно от най-забележителните му конструкторски решения. Заслужава да се отбележи също неговият термометър с удължена скала, защитен в Германия с имперски патент през 1895 г. Това е първото изобретение на българин химик, получило патентноправна защита. Особен интерес представлява и конструираният от Райков приемник за непрекъснато събиране на фракции под вакуум. Заслужава да бъдат споменати оригиналната промивна стъкленица, усъвършенстването на Киповия апарат, предложените от Райков бюрети и оригиналният апарат за събиране и точно измерване на въглероден диоксид. Много от апаратите на Райков са влезли в ръководствата по химия и физика. Някои от тях са поместени в прочутия „Наръчник за лабораторна техника по неорганична химия“ от А. Щелер, в първия том на „Пропедевтиката по физика и химия“ на В. Гризбах, във „Фармацевтична химия“ на Едуард Шмид.

По текста работи д-р Савина КИРИЛОВА