Технологичен трансфер и динамичен инструментариум при изучаването на чужд език: интродукция и очаквани резултати
Проф. д-р Надя Чернева
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/for2026-2s-01
Резюме. Във фокуса на вниманието е научноизследователската работа по проект на Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, посветен на трансфера на технологии и динамиката в инструментариума на лингводидактиката. Представят се екипът, целите, задачите, актуалното състояние и очакваните резултати на проекта. В светлината на педагогическата иноватика се анализират съвременни езикови ресурси от 9 езика. Очертани са три основни полета на научен интерес: лингводидактология, транслатология и лингвокултурология. Конкретната фундаментална задача в рамките на проектното изследване е разработката и теоретичната обосновка на съвременни технологии и иновативните форми за методическа подготовка на учители и преподаватели по чужд език, включително с използване на изкуствен интелект.
Ключови думи: иновативна лингводидактика, транслатология, лингвокултурология, изкуствен интелект
A Heartbeat ahead the Importance of Multilingual and Intercultural Competence in the Profile of Staff in Hospitality Business
Dr. Yuliana Chakavora, Assoc. Prof.
Paisii Hilendarski University of Plovdiv
https://doi.org/10.53656/for2026-2s-02
Abstract. This study examines the growing presence of Russian-speaking tourists in Europe and identifies key cultural, linguistic, and behavioral factors relevant for hospitality staff. Using recent statistical data and established theories of sociology and intercultural communication (G. Hofstede, E. Hall, V. Krasnykh), it outlines characteristic features of Russian mentality, expectations, and service preferences, and demonstrates how transformed precedent phenomena can be used to attract this audience. The findings offer practical guidance for improving multilingual, culturally informed service and for designing effective, culturally resonant marketing strategies.
Keywords: foreign-language and intercultural competence of staff in hospitality business, Russian culture mentality, Russian-speaking tourists in Europe
Kulturelles Emblem DDR im Landeskundeunterricht: deutsche kleidungsaufschriften als träger kulturellen Gedächtnisses
Dr. Boryana Tencheva, Assist. Prof.
Paisii-Hilendarski-Universität Plovdiv
https://doi.org/10.53656/for2026-2s-03
Abstract. Der Beitrag präsentiert deutsche Kleidungsaufschriften als mediale Formen der Erinnerungskultur und verortet das Thema im Schnittfeld von Sprache, Kultur und Mode, wobei DDR-bezogene T-Shirt-Aufdrucke untersucht werden. Im Fokus der Untersuchung stehen sprachliche, symbolische und humoristische Dimensionen. Die empirische Analyse ausgewählter Beispiele folgt einem Ansatz, der sprachwissenschaftliche und intertextuelle Methoden miteinander verbindet. Anhand verschiedener Kleidungsaufschriften wird gezeigt, wie das kulturelle Emblem DDR sprachlich und visuell inszeniert wird, um Identität und Erinnerung zum Ausdruck zu bringen. Für den Landeskundeunterricht eröffnet das Thema vielfältige didaktische Potenziale.
Keywords: kulturelles Gedächtnis, Erinnerungskultur, kulturelles Emblem, DDR, Landeskunde, Fremdsprachenunterricht
La traduzione come una parte sensibile della didattica contemporanea (sulla base della nostra esperienza nell’insegnamento dell’italiano ai bulgari)
Natalia Hristova, PhD
Università di Plovdiv “Paisii Hilendarski”
https://doi.org/10.53656/for2026-2s-04
Astratto. In questo articolo ci poniamo l’obiettivo di illustrare le possibilità del testo scelto per la traduzione come strumento didattico utile sia all’acquisizione della lingua, sia a una corretta percezione dell’immagine del mondo come esso appare agli italiani. L’idea generale è quella di presentare diverse tipologie di testi da tradurre, motivandone la scelta in base ai diversi livelli di competenza linguistica. Questo studio è il risultato di un’esperienza riassuntiva degli ultimi anni e si basa sulla ricerca moderna sull’insegnamento dell’italiano agli stranieri.
Parole chiave: cultura; civiltà; traduzione.
Сравнителна употреба на който/която/което/които и турските конструкции с -dik, -(y)an, ki в процеса на обучение по турски като чужд език
Доц. д-р Харун Бекир
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/for2026-2s-05
Резюме. Статията изследва контрастивната употреба на българските относителни местоимения който, която, което, които и турските относителни конструкции -DIK, -(y)An и ki в процеса на обучение по турски като чужд език. Чрез анализ на корпуси от студентски текстове се идентифицират основните трудности на българските обучаеми, произтичащи от морфологични, синтактични и семантични различия между двата езика. Българският аналитичен модел с експлицитно маркиране на род и число контрастира с аглутинативната структура на турския, където относителните отношения се предават чрез номинализирани глаголни форми и притежателни афикси. Статията показва, че студентите често използват компенсаторни стратегии, като ki конструкции, които улесняват комуникацията, но водят до стилови и морфологични неточности. В заключение се предлагат дидактически препоръки за целенасочено упражняване на относителните конструкции, визуализация на морфемната структура и контрастивно сравнение с българския модел с цел оптимизиране на процеса на обучение и намаляване на интерференцията.
Ключови думи: относителни изречения, български език, турски език, контрастивен анализ, чуждоезиково обучение, интерференция
В търсене на истината в часовете по китайски език
За песенната технология и езиковата игра в обучението по руски език като чужд (върху материал от песни на Zivert)
Анастасия Кехайова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ (България)
https://doi.org/10.53656/for2026-2s-07
Резюме. Във фокуса на вниманието на настоящата разработка е използването на песенната технология в преподаването на руски език като чужд на студенти русисти. Поставен е акцент върху езиковата игра, демонстрирана в корпус от текстове на песни на съвременната руска изпълнителка Zivert. Очертана е широкообхватната лингвистична природа на езиковата игра на различни равнища – фонетично, словообразувателно, морфологично, лексикално и синтактично. Установява се, че комбинирането на песенната технология и езиковата игра осигурява добра основа за постигането на повече от една учебна цел в развитието на лингвистична компетентност – овладяване или затвърждаване на граматични конструкции, писмени норми, словен запас, както и стимулиране на творческо писане.
Ключови думи: песенна технология, езикова игра, руски език като чужд, методика на чуждоезиковото обучение, развитие на езикови умения
Колаборативният творчески процес в театъра като практическа стратегия за изучаване на испански като чужд език
Доц. д-р Веселка Ненкова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/for2026-2s-08
Резюме. Статията представя прилагането на колаборативен театрален подход в обучението по испански като чужд език със студенти от 3. и 4. курс в бакалавърските специалности „Приложна лингвистика (испански с втори чужд език)“, „История и чужд език (испански)“ и „Гражданско образование, философия и чужд език (испански)“. Акцентът е поставен върху практическата реализация на театралния творчески процес като средство за развитие на лингвистичните и комуникативните умения на студентите.
Методологичната рамка се основава на принципите на ученето чрез преживяване и колаборативното обучение, при което студентите работят в групи и съвместно конструират езиково и сценично съдържание. Изследването се фокусира върху наблюдение, описателен анализ и интерпретация на учебния процес. Преподавателят изпълнява ролята на активен участник и постоянен наблюдател в цялостния процес, като анализира системно студентската продукция в хода на работата.
Ключови думи: чуждоезиково обучение, испански като чужд език, театрална педагогика, колаборативен творчески процес
Театралната технология в обучението по български език като чужд
Гл. ас. д-р Зоя Капон
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/for2026-2s-09
Резюме. Във фокуса на вниманието е прилагането на театралната педагогика в процеса на усвояване на българския език като чужд. Проблемът, който вълнува автора в настоящата статия, е пресечната точка на литературното произведение и театъра и последващите ползотворни процеси за усвояването на българската реч от учащите се. В изследователското поле попада проблемът за чуждото и родното в класическата поема на П. Р. Славейков „Изворът на белоногата“. Използването на учебната театрална дейност е не просто инструмент за развитие на лингвистичната и комуникативната компетентност, но и средство за докосване до българската литература, а в случая с произведения с ярки фолклорни мотиви – начин за поддържане на паметта за езика. Нейното прилагане като творческа технология за непряко обучение в учебния процес в класната стая или извън нея, базирано на автентични текстове и реални комуникативни практики, предлага ефективно методическо решение за интегриран подход за развиване на езикова, междукултурна компетентност и ценностна осъзнатост.
Ключови думи: чуждоезиково обучение, български език като чужд, театрална технология
Нова книга за лингвокултурната емблематика
Проф. д-р Галина Шамонина
Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, България
https://doi.org/10.53656/for2026-2s-10
Надя Чернева, Юлиана Чакърова и др. 2024. Лингвокултурна емблематика: проекции и интерпретации. Ред. Надя Чернева, Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 2024, 288 стр. ISBN 978-619-7663-99-0.
Когато дракони срещат дизайнери: симбиоза между културната памет, алгоритмите и преподаването на чужди езици
Гл. ас. д-р Боряна Тенчева
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, България
https://doi.org/10.53656/for2026-2s-11
Елица Миланова. 2024. Митологични метаморфози. Арена Принт, 2024, 196 стр. ISBN 978-619-7413-44-1.
