Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Чуждоезиково обучение
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За списанието
  • Подай ръкопис
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US
  • Начало
  • За списанието
  • Подай ръкопис
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Чуждоезиково обучение
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2022 Брой 34, 2022

Паметни български места в чужбина

v.genkov@azbuki.bg от v.genkov@azbuki.bg
24-08-2022
в Брой 34, 2022
A A

Учени от Института за етнология и фолклористика – БАН, завършиха проекта „Конструиране на културно наследство зад граница: трансгранични поклоннически и възпоменателни практики“, осъществен с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката. В рамките на Проекта е издадена и едноименна брошура, в която изследователите са включили едни от най-интересните случаи на възстановяване и поддържане на българско културно наследство в чужбина. По-подробно са разгледани някои примери, които дават представа за разнообразието на паметните места в чужбина.

Паметникът на хан Алцек в Челе ди Булгериа, Италия

Особено богато е българското културно наследство в съседните балкански държави, подчертават авторите на брошурата. Неговото идентифициране и реконструиране на територията на Република Турция е повлияно от политиката ѝ към културните следи от чужди народи. Някогашните обширни мрежи от обекти и свидетелства са свити и сведени до обозрим брой избрани места, насочващи към миналото. Българските паметни места са концентрирани изключително в Истанбул и Одрин, като тяхното запазване се дължи, на първо място, на активността на местните българи.
Към момента българските места в Истанбул включват Екзархийския дом и принадлежащия към него храм „Св. Иван Рилски“, Желязната църква „Св. Стефан“, метоха и църквата „Св. Димитър“ с българското гробище в кв. „Ферикьой“. В Одрин като български са отбелязани и поддържани църквите „Св. Георги“ и „Св.св. Константин и Елена“ и старото българско гробище. След 1989 г., и особено в началото на ХХI в. се правят постъпки за възвръщане по съдебен път на предишните екзархийски имоти. През 2003 г. България предявява претенции към 52 имота (църкви, ниви, пaрцeли и къщи) в Истанбул, Oдрин и Кърклaрeли (Лoзeнгрaд). Започнали почти веднага след края на социализма в България, пътуванията на тракийци до родните места на предците им са трайна практика за възкресяване на паметта за българското присъствие в областта. Отделни групи и организации полагат усилия за поддържане на българското военноисторическо наследство на територията на Турция.
С Беломорието са свързани биографиите на двама от най-почитаните борци за национално обединение – капитан Петко войвода, родом от Доганхисар, Дедеагачко, и Гоце Делчев, роден в Кукуш и загинал край
с. Баница, Серско. В Доганхисар има „мемориал“ с паметник и музей, посветен на капитан Петко. По стъпките на двамата революционери често вървят самостоятелно или групово организирани туристи. Други обекти, свързани с личността на Гоце Делчев и на Пейо Яворов, има в северните погранични райони на Гърция. Те са рядко посещавани поради липсата на обозначения и заради трудната им достъпност, както е при повечето паметни места, свързани с борбите за освобождаване и присъединяване на Македония, днес в по-голямата си част намиращи се извън България. Първият обект на поклонение е пещерата Капе в планината Славянка (или Алиботуш, дн. Орвилос в Северна Гърция). В нея Гоце Делчев пребивава няколко дни през пролетта на 1903 г. на път за Солун заедно с четите на ВМОРО от Серския революционен окръг. Никъде в района не е поставен знак, който да реконструира паметта за пещерата като „хайдушко сборище“ на дейците на ВМОРО. Следващият обект е с. Баница (дн. Кариес), Серско. Селото е свързано със сражението на 4 май 1903 г., в което загива Гоце Делчев. Последното място за посещение е гр. Кавала, който през 1912 г. в хода на Балканската война е предаден от турския градоначалник без сражения на воеводите Пейо Яворов, Михаил Чаков, Христо Чернопеев и Йонко Вапцаров. В града липсва паметен знак, който да ознаменува това събитие.
Територията на Северна Македония не се възприема като толкова чужда, колкото тази на останалите балкански страни, и местата на памет са осмисляни като доказателства за българското минало на страната. Местата за спомняне са свързани с националната история или личности – Илинденското въстание, български паметни места на военни подвизи, битки и сражения, военни гробища) – Дойран, Каймакчалан, Ново село и други.
Един от акцентите в брошурата е за личността на Мара Бунева.
В центъра на Скопие – столицата на Северна Македония, на Каменния мост над река Вардар на 13 януари 1928 г. е разстрелян сръбският управник Велимир Прелич – юридически съветник на Скопска Бановина. Разстрелян е от Мара Бунева (1901 – 1928) – българска революционерка, родена в Тетово, член на ВМРО, заради извършените от него унижения, зверства и произволи над местното българско население и студенти, дейци на Македонската младежка тайна революционна организация. На мястото на атентата е поставена паметна плоча още през 1941 г., но скоро след това е премахната. През 2002 г. е отслужена панихида в църквата „Св. Димитър“ и е поставена нова плоча, която в годините постоянно е обект на посегателства. Тя се превръща в символ на дискриминацията срещу македонските граждани с българско самосъзнание и придобива важна роля като обект за създаване на обществено място на българска памет в историята и политическия живот на Македония.
Българското наследство на територията на Република Сърбия в популярните представи е свързано най-вече със Западните покрайнини – ивица земя, населена с българи, присъдена на западната ни съседка с Ньойския договор (1919). В тази област паметните места за българите са неизброими, но вероятно най-забележителни са двата крайгранични манастира. Те са действащи и привличат туристически и поклоннически групи от България: Погановският „Св. Йоан Богослов“, построен вероятно през ХІV – ХV век недалеч от Цариброд, и Суковският „Успение Богородично“, изграден през ХІХ век на основите на средновековна обител на десния бряг на река Ерма в близост до Пирот.
Сърбия е исторически свързана и с Първата българска легия и живота на Васил Левски. Той е припознат като значим национален герой от българите в Босилеград и Цариброд. По случай годишнините от раждането и смъртта на Апостола край паметниците в тези градове (построени през 2005 и 2014 г.) се организират чествания от самите общности, но идват и организирани групи от България. В Белград, в парка „Ташмайдан“, през 2007 г. е открит паметникът „Първа българска легия“ с барелефи на Г. С. Раковски и Левски.
Друг акцент в брошурата е за т.нар. Босилеградски погром през май 1917 г. Тогава паравоенно сръбско формирование, в отговор на преди това потушеното от българската власт Топличко въстание (26 февруари – 25 март 1917 г.), прониква на старата територия на Царство България отпреди включването на страната в Първата световна война през 1915 г. В резултат от акцията са убити 32 души, изпепелени са и 317 къщи в селата Горна Любата, Долна Любата, Долна Лисина, Горна Лисина, Топли дол, Горна Ръжана, Долна Ръжана и в Босилеград.
Неколкократно през новото столетие, особено около честването на 100-годишнината от Балканските войни (2012 – 2013 г.) и Първата световна война (2015 – 2018 г.), организации на българи от Западните покрайнини отправят призиви „за отбелязване и почитане паметта на жертвите и национално помирение между българи и сърби“. От 2015 г. насам всяка година на 15 май в
с. Долна Любата се прави възпоменание на всички жертви на т.нар. Босилеградски погром. Тогава се поставя началото на тази нова традиция.
Дом на десетки паметници, свързани с българското възрожденско наследство и националноосвободителното ни движение, е и Букурещ. Повечето от тях не са отбелязани или връзката им с българите и България е премълчана или неглижирана. Но по-важните са обект на постоянни туристически посещения и специално организирани поклонения от България. В най-големия парк на румънската столица – „Михай ІІ“, наред с бюстове на световни творци като Леонардо да Винчи, Виктор Юго, Михаил Глинка и др. са издигнати почти един до друг паметници на Христо Ботев (1953 г.) и Васил Левски (2001 г.). На фасадата на порутената сграда, в която двамата революционери прекарват
една тежка зима – Солаковия хан, стои паметна плоча, отбелязваща, че там Любен Каравелов е имал печатница. Паметна плоча с барелеф на Левски стои на стената на жилищен блок на мястото, където Апостолът е бил упълномощен от Българския централен революционен комитет да ръководи освободителната борба.
Друг българин, свързал съдбата си с Букурещ и удостоен с паметна плоча, е свищовският благодетел Димитър Хадживасилев. Безспорно най-сериозно признание румънската столица е отдала на братята Евлоги и Христо Георгиеви – меценати и големи дарители не само в България. Гробницата им доминира гробищния парк „Шербан вода“, където е погребан и Георги С. Раковски наред с редица други българи.
Българско население е имало и в редица градове в Северна Добруджа
и днес там те развиват своята културна и политическа дейност. Българската църква в Букурещ е била в комплекс с училище, салон и общежитие. В средата на ХХ век е съборена по градоустройствени причини срещу обещано обезщетение от румънските власти, което и до днес не е получено.
В раздела „Исторически следи и цивилизационни приноси“ авторите на брошурата разказват за места и събития, свързани със средновековната ни история – гроба на цар Самуил, лобното място на цар Ивайло и други. Любопитно е, че първият паметник на български владетел извън пределите на България е издигнат в южноиталианското градче Челе ди Булгериа, намиращо се в подножието на планина Булгериа, област Салерно. Самото име на града (в превод „Българските килии“) подсказва, че селището е свързано по някакъв начин с българската история. Според легендата произлиза от множеството монашески килии, които е имало в планината. В едни предания се твърди, че са принадлежали на български монаси, дошли през Средновековието, а в други – на гръцки.
Паметникът изобразява хан Алцек и е открит на 7 юни 2016 г.
Много са и поклонническите места и маршрути, свързани с паметта за св. Кирил и Методий – Рим, Микулчице, Елванген, Рейхенау и Регенсбург.

Your Image Description

Свързани статии:

Признание за реставраторите Как да се адаптират украински деца в училище Децата билингви се нуждаят от повече грижи На матура през ваканцията

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Наследство

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
СподелянеTweet
Предишна статия

Контрол над гласа

Следваща статия

YES конкурс за студенти и докторанти

Следваща статия
В ход е дигиталното обучение

YES конкурс за студенти и докторанти

В ход е дигиталното обучение

Четири нови специалности в ТУ – София

В ход е дигиталното обучение

Студенти от УАСГ с признание на форум по геодезия

Последни публикации

  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 1/2025, година XLXII
  • Годишно съдържание сп. „Чуждоезиково обучение“, том 51 (2024 г.)
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 6/2024, година XLXI
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 5/2024, година XLXI
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 4/2024, година XLXI
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 3/2024, година XLXI
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 2/2024, година XLXI
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 1/2024, година XLXI
  • Годишно съдържание сп. „Чуждоезиково обучение“, том 50 (2023 г.)
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 6/2023, година XLX
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 5/2023, година XLX
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 4/2023, година XLX
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 3/2023, година XLX
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 2/2023, година XLX
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 1/2023, година XLX
  • Годишно съдържание сп. „Чуждоезиково обучение“, том 49 (2022 г.)
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 6/2022, година XLIX
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 5/2022, година XLIX
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 4/2022, година XLIX
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 3/2022, година XLIX
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 2/2022, година XLIX
  • Сп. „Чуждоезиково обучение“, книжка 1/2022, година XLIX

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За списанието
  • Подай ръкопис
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"