ПОГЛЕД НАД БАЛКАНИТЕ
Iconography of the Russo-Turkish War of 1877 – 1878 on Postcards of the Early XX Century
Abstract. The article analyzes the illustrated postcards of the early twentieth century as a source of the iconography of the Russo-Turkish War of 1877 – 1878 and the objectives of the worldview of Bulgarian and Russian societies in the early 20th century. It is emphasized that during 1902 – 1912 the postal cards, dedicated to the events and participants of this military conflict, were repeatedly published in Russia and Bulgaria. It was found that the most popular were postcards with views of battle paintings by V. Vereshchagin, M. Dmitriev-Orenburg, O. Popov and others. It is determined that the theme of this war was relevant until 1912.
Keywords: the Russo-Turkish War; postcard; graphic source; battle painting; graphics
Sergiy Kopylov, Iryna Paur
Kamianets-Podilskiy National Ivan Ohiienko University (Ukraine)
Колко е важно да бъдеш честен. Към историята на българската икономическа култура 1879 – 1944 г.
Резюме. Статията представя анализ на честността като важен аспект от българската икономическа култура. Фокусът на внимание е насочен към прехода от възрожденската епоха към националната държава и към последвалия период от 1879 до 1944 г. Основните изводи са синтезирани в две хипотези. Първата е, че преходът от османско владичество към самостоятелна национална държава е свързан с ограничаване на честността и почтеността в икономическия живот. Втората хипотеза сочи като една от важните причини за липсата на видими и трайни стопански успехи за периода от 1879 до 1944 г. ниското ниво на честност и взаимно доверие в отношенията между стопанските субекти, от една страна, и между стопанските субекти и държавата, от друга.
Ключови думи: България; честност; икономическо развитие; икономическа култура
Пенчо Д. Пенчев
Университет за национално и световно стопанство
ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ГРАНИЦИ
Испанският кралски устав (1834 – 1836)
Резюме. Темата за същината на либералната държава, нейната история, настояще и бъдеще напоследък заема централно място в изострения политически дебат. От тази гледна точка, едно изследване на ранните етапи от развитието на тази идея, нейните успехи и провали е актуално и необоходимо. Кралският устав (El Estatuto Real)2) е законодателен акт, приет от Испанската монархия през 1834 година, и представлява „октроирана“ (дарена) харта, която не произтича от принципа за националния суверенитет, а по-скоро е израз на благоволението на монарха към неговите поданици. Макар в текста на декрета да липсва описание на правата на поданиците и да не фигурира ясна дефиниция на прерогативите на различните власти, трябва да се отбележи, че именно този документ слага финалната точка на теоретичните принципи и идеологическите постановки на Стария режим. Настоящата статия анализира този акт – дело на умерените либерални възгледи, който, по наше мнение, представлява елегантен опит да се постигне баланс между традиционните за Католическата монархия принципи, институции и отношения, като в същото време се предоставя на испанското общество възможност да започне изграждане на една ограничена монархия, стъпила върху принципите на либерализма.
Ключови думи: Кралски устав; дарена харта; конституция; либерализъм; испанска монархия; разделение на властите; национален суверенитет
Ива Янева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
РЕЦЕНЗИИ И АНОТАЦИИ
Българският XIX век: нови архиви и прочити
Рецензия на монографията „Българският XIX век: Нови архиви
и прочити“. София: Академично издателство „За буквите – О писменехь“, 2019. 232 стр. с приложен компактдиск
Вера Бонева
Университет по библиотекознание и информационни технологии
ПАЗИТЕЛИ НА ПАМЕТТА
Август ’80 (Уводни думи) (1955 – 1981 г.)
Йежи Ейслер
Институт за национална памет (Полша)
Август 1980 във Варшава
Резюме. Варшавският комитет на Полската обединена работническа партия е един от най-големите воеводски комитети на партията, т.е. от средното ниво на партийния апарат. Избухването на стачките през лятото на 1980 г. изненадва както държавното ръководство, така и партийните структури на воеводско ниво. Варшавският комитет приема куриозната с оглед сериозността на ситуацията поза, давайки си вид, че нищо тревожно не се случва. През този период започва процесът на отказване от членство в партията.
Ключови думи: ПОРП; Варшавски комитет; Едвард Герек; Алойзи Каркошка; „Солидарност“; стачка
Анджей Боболи
Институт за национална памет (Полша)
Първият национален конгрес на делегатите на Независимия самоуправляем профсъюз „Солидарност“ – урок по демокрация
Резюме. Създаденият през септември 1980 г. Независим самоуправляем профсъюз „Солидарност“ е не само профсъюз, но и значимо социално движение, а за своите членове ‒ и школа по демокрация. Като се започне от демократично избраните комисии в предприятията, през регионалните власти и се стигне до националното ръководство – Националната споразумителна комисия. Апогей на това социално движение е Първият национален конгрес на делегатите на Независимия самоуправляем профсъюз „Солидарност“, който се провежда през есента на 1981 г.
Ключови думи: профсъюз „Солидарност“; Полска обединена работническа партия; Национална споразумителна комисия; Лех Валенса; Гданск
Гжегож Майхжак
Институт за национална памет (Полша)