Достъпната комуникация на културните институции с гражданите: образователен потенциал на една изложба
Проф. д.ф.н. Андреана Ефтимова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-6-1D
Резюме. Статията обсъжда влиянието на езика и стила на текстовете на етикетите в една изложба върху комуникативните и образователните цели на културната институция. Съдържанието и езикът на текстовете могат да привлекат по-широка неспециализирана аудитория и да включат повече граждани в комуникативното взаимодействие. За целта институцията би следвало да предложи нови наративни възможности и да изготви текстове на достъпен или лесен език. Изследването се извършва чрез методите на контент анализа, лингвостилистичния анализ, метода case study и анкетно допитване. Резултатите показват, че изготвените диалогични етикети с образователна цел са добър образец за текстове на достъпен език, предназначени за широка аудитория.
Ключови думи: достъпен език, културни институции, образователен потенциал, комуникация
Фонетични и морфологични аспекти от идиолекта на поп Минчо Кънчев, отразени в сборника „Видрица“
Доц. д-р Теодора Г. Илиева
Педагогически факултет
Тракийски университет – Стара Загора
https://doi.org/10.53656/bel2025-6-2T
Резюме. Ръкописът „Видрица. Спомени. Записки. Кореспонденция“ (1894 – 1904) е обект на няколко литературоведски, културно-исторически и етнографски проучвания, но лингвистични изследвания на жанрово хетерогенния текст липсват. Това мотивира необходимостта от анализ на богатите лексикални пластове, фразеологичните единици, синтактичното конструиране, фонетичния правопис и морфологичната парадигма, които използва поп Минчо Кънчев.
Целта на настоящата публикация е да се изолират няколко от характерните за книжовника правописни принципа; да се обособят фонетичните и фонологичните особености, индивидуализиращи езика му; да се откроят нормативните, диалектните и социолектните категориални характеристики на морфологичната система. Фокусът е върху особеностите на старозагорския градски говор в периода около Освобождението на България.
Проучването се провежда по оригиналния текст, поместен в ръкопис (фонд 382, архивна единица 1, л. 1 – 1016), който се съхранява в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Реализира се частично езиково сравнение с идиолекта на друг старозагорски книжовник – Христо Шиваров, автор на „Бележки по Старозагорското въстание“ (фонд 141К, оп. 1, архивна единица 1) от Държавен архив – Стара Загора.
Ключови думи: поп Минчо Кънчо, сборник „Видрица“, Христо Шиваров, фонетична система, морфологична парадигма, социолект
Emotions in English and Bulgarian Idiomatic Expressions with Colours
Assoc. Prof. Vanya IVANOVA
University of Plovdiv, Bulgaria
Senior Lecturer Gergana PETKOVA
Medical University – Plovdiv, Bulgaria
https://doi.org/10.53656/bel2025-6-3V
Abstract. This article explores how idiomatic expressions featuring the colours black and white convey meaning, emotions, and cultural symbolism in Bulgarian and English. These colours evoke a broad range of connotations, from purity and success to negativity, mystery, and hardship. The study classifies these idioms into groups based on their meanings – positive, negative, neutral, or contradictory – and examines both the similarities and differences between the two languages. While Bulgarian and English share some idioms with overlapping meanings (e.g., „черен пазар“ and “black market”), others highlight unique cultural perspectives and linguistic creativity. Bulgarian idioms often possess a poetic, metaphorical tone, whereas English expressions tend to be more direct, practical, or linked to specific contexts, such as history, trade, or everyday life. These differences reflect the interaction between universal human experiences and distinct cultural influences in shaping language. By analysing these vivid phrases, the article reveals how language captures cultural attitudes towards colour and the emotional nuances associated with them. The analysis ultimately provides insights into the shared human tendency to express meaning through colour symbolism while highlighting the cultural specificities that make each language distinctive.
Keywords: Idiomatic expressions, colour symbolism, Bulgarian language, English language, black and white idioms, cultural differences
Възможни алтернативи пред възрожденската литературна история
Андриана Спасова
Институт за литература – БАН
https://doi.org/10.53656/bel2025-6-4A
Резюме. Статията е посветена на проблема за алтернативността на филологическите и историографските дискурси, разглеждани както в контекста на Българското възраждане, така и на съвременността. Изходна точка за някои от направените изводи е разбирането, че явленията от литературната история оформят съвременните рецептивни нагласи (Х. Р. Яус). Изследването последователно развива темата за преподавателския подход и диалогичността в университетските аудитории по българска филология като потенциална микроистория. Отново ще бъде поставен въпросът за новия тип съвременни модели на четене и интерпретиране на имена, текстове и събития от българския литературен и исторически канон. Фигурата на читателя през XXI век, заемаща динамично и многопосочно място, не е обусловена от литературно-исторически метанаративи (Ж.-Ф. Лиотар) и е адаптивна към пренарежданията в социалната и културната структура.
Ключови думи: българска литературна история, възрожденска култура, студентски записки като макроистория, преподавателски подходи, нови поколения читатели, образователни ресурси
Пропаднала идеология: за българския скептицизъм към социализма
(Изследване върху две творби от 1941 г. – „Пропаднали революционери“ на Славчо Красински и „В кръчмата на бай Танаса“ на Делчо Делчев)
Виктория Викторова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-6-5V
Резюме. Настоящият текст разглежда сборника с разкази[1] „Пропаднали революционери“ на Славчо Красински и „В кръчмата на бай Танаса. Писма от града до село на съвременни теми“ от Делчо Делчев, които излизат в една и съща година (1941) и впоследствие влизат заедно в Списък на фашистката литература, подлежаща на изземване, съгласно XII постановление на Министерски съвет от 6 октомври 1944 г. Целта на изследването е да проследи какво е общественото настроение спрямо комунистическата идеология – новата сила на политическата сцена, няколко години преди тя да вземе властта. Идеята е не просто да бъдат съпоставени два текста от една и съща година на издаване, а да се експлицират два различни погледа, които са обединени от общите си антикомунистически интуиции и имат смелостта открито да разобличават фалша зад вече започналите да доминират идеологически клишета. Красински чрез класическия жанр на разказа и Делчев чрез фикционализирането на паралитературния епистоларен жанр еднакво убедително разобличават „вярващите в чудеса“ – онези, които пренасят чужди идейно-политически системи, не особено пригодни за нашия бит, език и морал. И двамата автори вярват, че българинът в сърцевината си не е идеологически човек, а е практичен, здравомислещ, обърнат към „тук“ и „сега“, към своето ежедневие. Статията се мотивира от една неизследвана възможност – да се види как чрез средствата на хумора, иронията и простонародния език двамата автори формулират открита критика към псевдореволюционния патос, социалистическата реторика и вярата в светлото бъдеще, непосредствено преди да се официализира – като правилен, а малко по-късно и като единствен – методът на социалистическия реализъм. Така нашият анализ ще търси отговор на въпроса как двете творби от 1941 г. разколебават идеологическите клишета още преди те да се превърнат във всевластни, и афишират правото на мислене и творчество, независимо от конкретните общественополитически конюнктури, което обаче ги обрича на тотална забрава след 1944 г., продължаваща до днес.
Ключови думи: забрава, забрана, идеология, социализъм, скептицизъм
Динамика на идентичностите. Подпомагане на ученическата рефлексия на проблема в три матуритетни текста – „Железният светилник“, „Приказка за стълбата“ и „Балада за Георг Хених“
Д-р Маргарита Красимирова Христова
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
Колеж – Добрич
https://doi.org/10.53656/bel2025-6-6M
Резюме. Статията поставя на фокус три матуритетни текста в светлината на една особено актуална тема – тази за самоопределянето. Необходимостта от осмислянето ѝ е мотивирана от редица важни за младите хора потребности, свързани със съзряването и себеутвърждаването. Смятаме, че литературните уроци във втора гимназиална степен са много добра възможност за осъществяване на рефлексия по темата и свързаните с нея проблеми. Затова и предлагаме редица методически насоки и идеи.
Талевият роман „Железният светилник“, сатиричният разказ „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски и повестта „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков могат да бъдат обединени нeформално в ново тематично ядро, тъй като дават съпоставими по редица критерии интерпретации на идентичността. Тя е пряко обвързана с откриването на цел, смисъл и насока в живота и в този смисъл е екзистенциален въпрос. Всяка от творбите е част от универсалния културен дискурс за това кои сме, откъде идваме и накъде отиваме.
Ключови думи: идентичност, литературно обучение, рефлексия, интерпретация, методика, интертекстуалност
Кой е авторът? Изследване на способността за разграничаване на авторска художествена творба от текст, генериран от изкуствен интелект, при ученици в гимназиален етап
Д-р Ирена Димова-Генчева
Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“
Георги Генчев
Професионална гимназия по механоелектротехника и електроника (ПГМЕЕ) – Бургас
https://doi.org/10.53656/bel2025-6-7IG
Резюме. Предложената статия изследва способността на ученици от гимназиален етап за разграничаване на текст, генериран от изкуствен интелект, от художествена творба, написана от български автор. Анкетното проучване е проведено в 8., 9. и 11. клас на Професионална гимназия по механоелектротехника и електроника, Бургас, и се базира върху стихотворението на Петя Дубарова „Изгонени от час“. Използвани са още два текста, генерирани от двете версии на ChatGPT. Статията предлага кратък екскурс до знанията, които учениците би трябвало да притежават от изученото върху художествен стил. Те служат за основа при представянето на очакваните и постигнати резултати от сравнението между оригинален текст и текстове, създадени с изкуствен интелект.
Ключови думи: поезия, изкуствен интелект, автор, художествен стил, анкетно проучване
Кинопедагогика и обучението по литература
Георги Тошев
Софийски университет „Св. Климент Охридски”
https://doi.org/10.53656/bel2025-6-8T
Резюме. Кинопедагогиката е иновативен подход, който се състои в използването на аудиовизуално и документално съдържание като инструмент в обучението по литература. Този инструмент е много по-адекватен на съвременните условия и на психологическите особености на новите поколения. При неговото използване учителят играе ключовата роля на медиатор и фасилитатор. Паралелното представяне на литературни текстове и свързани с тях аудиовизуални форми стимулира възприятията на учениците, помага им при анализа и интерпретацията на произведенията и развива тяхното критическо мислене и културна чувствителност. Европейският опит показва нуждата от съзнателен избор на кинотекстове, които провокират естетическо възприятие и самопознание. Кинопедагогиката изгражда мост между изкуството, образованието и културата.
Ключови думи: кинопедагогика, аудиовизуално съдържание, обучение по литература, връзка между образование и култура
Образът на Васил Левски в дискурса на литературното обучение в началния образователен етап
Доц. д-р Мая Сотирова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-6-9S
Резюме. Статията проблематизира художественото репрезентиране на историческия образ в литературнообразователния дискурс в началното училище в аспекта на значимостта му за формирането на национално самосъзнание у учениците. Фокусът върху образа на Апостола на свободата е мотивиран от емблематичното му място в българската национална идентичност и ролята му на идентификационно начало в процеса на културно осъзнаване. Дискутират се интердисциплинарната свързаност в тематизирането на миналото и спецификата на художественото възсъздаване и преживяване на историята в литературното обучение. Анализират се подборът на текстовете, посветени на Васил Левски, в читанките за началния образователен етап, заложените от авторските екипи методически стратегии, междудисциплинарните пресичания и мултимодалното репрезентиране на образа в електронното образователно съдържание. Целта е да се открои потенциалът на текстовете с исторически наратив за формиране на национално самосъзнание у малките ученици, да се разкрият особеностите в художественото възприемане на историческия образ в начална училищна възраст, както и да се аргументира необходимостта от своеобразие на методическия подход на учителя при работа върху литературни творби, претворяващи исторически образи със средствата на художественото слово.
Ключови думи: Васил Левски, литературно обучение, начален етап, исторически образ, художествен образ, национална идентичност
„Живописна България. Литературен атлас. Многоезични маршрути“, том 2
Доц. д-р Елена Гетова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-6-10G
През пролетта на 2025 година излезе от печат вторият том на издание, дело на международен екип от преподаватели, докторанти и студенти от десет университета в страната и чужбина. „Живописна България. Литературен атлас. Многоезични маршрути“ продължава традицията да илюстрира в текстове и образи една престижна научна програма по международна българистика. През 2022 година беше публикуван първият том на атласа, в който участие взеха изследователи от десет университета и в който бяха публикувани 14 маршрута…
