Употреби на аориста вместо имперфекта в съвременния български език в лингводидактологичен аспект
Красимира Алексова, Ласка Ласкова,
Данка Апостолова, Яна Сивилова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Михаела Москова
Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/for2025-06-01
Резюме. Работата разглежда от гледна точка на лингводидактологията като наука за езиковото обучение (както родноезиково, така и чуждоезиково) едно значимо явление в съвременната устна и писмена комуникация – замяната на имперфекта от аориста в случаи, в които би следвало да се употреби имперфект. Изследват се 4 типични контекста, в които се наблюдава тази замяна, като се отчитат спецификата на типа употреба на имперфекта, видът, лицето и числото на глагола. Разясняването на представените отклонения е важно за обучението по български език и като роден, и като чужд/втори, тъй като това би позволило на обучаваните да ги разпознават, да ги контролират в речта си и успешно да ги преодоляват. Акцентът в настоящата публикация е предимно върху обучението по български език като чужд/втори.
Ключови думи: лингводидактология, съвременен български език, имперфект, аорист, перцептуална лингвистика
The Role of Soft Skills Development in Foreign Language Learning: Methods and Practical Insights
Niyazova Albina
Abai Kazakh national pedagogical university, Almaty, Kazakhstan
Milena Yordanova
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
https://doi.org/10.53656/for2025-06-02
Abstract. This article explores the interconnected development of soft skills and foreign language learning, emphasizing the importance of communicative competence, intercultural understanding, empathy, and critical thinking. Through a comparative analysis of traditional and communicative teaching methodologies, as well as the impact of project-based and group work, the study highlights effective approaches for fostering essential soft skills alongside language proficiency. Practical insights are drawn from case studies, interviews with educators, and content analysis of language curricula and materials. The findings demonstrate the significant role of interactive and collaborative learning in enhancing students’ personal and professional competencies, ultimately preparing them for successful participation in globalized environments.
Keywords: soft skills, foreign language learning, communicative approach, project-based learning, intercultural competence, critical thinking, linguodidactology
Четенето като дигитална културна практика: трансформации на читателския опит в социалните мрежи
Силвия Петрова
Югозападен университет „Неофит Рилски“
https://doi.org/10.53656/for2025-06-03
Резюме. Статията се фокусира върху трансформациите на читателските практики в условията на дигиталната култура с акцент върху социалните мрежи BookTok и Bookstagram. Проследява формирането на читателски общности, специфичните визуални и езикови режими на говорене за литературата и новите модели на културно посредничество. Анализира се фигурата на литературния инфлуенсър като медиатор между текста, платформените алгоритми и читателските идентичности. Изследват се характеристики на дигиталното четене като с афективност, визуализация и социална видимост, които го отличават от класическото разбиране за четенето като бавен и линеен процес. Аргументира се, че BookTok и Bookstagram представляват не само културно, но и образователно значим ресурс, който може да бъде използван за развитие на читателска и медийна грамотност и за създаване на по-ефективен диалог с младите читатели.
Ключови думи: дигитално четене, социални мрежи, читателски практики, литературни инфлуенсъри, културно посредничество, лингвододактология
Специфики при преподаването на персийски език на студенти
Иво Панов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for2025-06-04
Резюме. Статията разглежда едни от най-често срещаните специфики при преподаването на персийски език на студенти. Обръща се внимание на мястото на персийския език в света, неговото разпространение и национални езикови норми (фарси, дари, таджики). Акцентира се върху затрудняващи процеса на обучение особености на езика в трите му диалекта на фонетично, граматическо и лексикално ниво, върху възможните начини за преодоляването им. Разгледани са някои проблеми при транскрибирането на персийския език на български. Всичко това е новост не само за българската иранистика, но и за световната.
Ключови думи: персийски език, персийска граматика, дари, фарси, таджики, видовете национални езикови норми на персийския език, лингводидактология
Приказка с име „Еразъм“ (Прецедентни имена в образователното пространство на ЕС)
Юлиана Чакърова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/for2025-06-05
Резюме. Изследването предлага анализ на емблематичното за европейския образователен дискурс име Еразъм като название на най-известната програма за мобилност през призмата на актуални концептуални рамки: теорията за прецедентността (В. В. Красних, И. В. Захаренко, Д. Б. Гудков), теорията за културната памет (Я. Асман), водещи когнитивни теории като теорията за концептуалната метафора/метонимия (Дж. Лейкоф и М. Джонсън) и фреймовата теория (М. Мински). С богата палитра от примери се илюстрира функционирането на въпросното прецедентно име в менталното пространство на академичната младеж. Въз основа на емпиричния материал са конструирани релевантните за описвания дискурс фреймове, като се анализира тяхното взаимодействие, а също динамиката и лежащите в основата ѝ причини. Предложени са два основни метонимични модела, щрихиращи концептуализацията на разглежданото прецедентно име, подплатени с разнообразни примери за граматични и деривационни „превъплъщения“ на лексемата. Показано е, че названието Еразъм (без атрибута програма) и всичките му трансформации се превръщат в маркер на макрофрейма eвропейска програма и така – в безспорен конституент от културната памет на младото поколение европейци.
Ключови думи: прецедентни имена, комуникативна/културна памет, когнитивен фрейм, европейски образователни програми, програма „Еразъм“, емпрунтология
Преподаването на полска литература извън Полша и стратегиите за чуждоезиковото обучение
Кристиян Янев
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for2025-06-06
Резюме. Статията разглежда ролята на литературния текст в процеса на обучение на чужденци, като се фокусира върху полския опит в сферата на преподаването в чуждоезикова среда. Освен методологичните въпроси, свързани с ползата от включването на литературни произведения в чуждоезиковото обучение, са разгледани различни предложения за канона на полската литература при преподаването ѝ извън Полша. Въз основа на анализа на съвременен учебник по полска литература за чужденци от 2023 г. статията аргументира, че литературноисторическата традиция продължава да оказва силно влияние върху облика на канона, докато оформянето на представителен списък на творби от съвременната литература за чуждестранните възприематели на полския език и култура представлява по-голямо предизвикателство.
Ключови думи: полска литература, чуждоезиково преподаване, канон, романтизъм, съвременна литература, лингводидактология
Алхимични превращения у Томас Ман и Маргьорит Юрсенар
Франческа Земярска
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for2025-06-07
Резюме. М. Юрсенар открива в творчеството на Т. Ман идеи, които дълбоко резонират с нейните собствени разсъждения за природата на изкуството и художествената творба. Юрсенар засвидетелства почитта си към Ман, като по повод неговия осемдесети рожден ден публикува есето „Хуманизъм и херметизъм у Томас Ман“ (1955). Статията очертава поетиката на прозата у Toмас Ман през концептуалната рамка от есето на Юрсенар в пет стъпки: 1. Маниакален реализъм и мит; 2. Многопластовото време; 3. Изотопията между микро- и макрокосмоса; 4. Херметизъм и инициация; 5. Nigredo: смърт и пробуждане. Юрсенар улавя възможността през творчеството на немския писател да се мисли върху алхимичните превращения на един нов тип хуманизъм, минал през бездната, признавайки и преодолявайки антихуманистичните тенденции на епохата. Работата ѝ върху разтварянето и кристализирането на понятието за човешкото се превръща във вход към нейния голям роман „Творение в черно“ (1968).
Ключови думи: модерен хуманизъм, алхимически трансформации, nigredo, многопластово време, инициация, мит, маниакален реализъм, лингводидактология
Лингводидактологически аспекти на един немско – български учебен разговорник от 40-те години на XX в.
Весела Белчева
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”
https://doi.org/10.53656/for2025-06-08
Резюме. През първата половина на ХХ в. дейността на софийското книгоиздателство „Д. Маджаров“ има важно значение за развитието на лингводидактологията в България. Това издателство съумява успешно да реализира публикуването на учебна и учебно-помощна литература, които да са в полза на родното чуждоезиково обучение. Част от тази литература е и немско-българският учебен разговорник на Нора Ефтимова „Българин в Германия“, чийто лингводидактологически замисъл е да предаде начални знания за изразяване на немски език. Разговорникът се стреми да събуди интерес у тогавашния българин към немския език и да създаде условия за по-успешно навлизане не само на чуждите езици, но и на чуждите култури в България. Макар и в малък обем от само 48 странициq разговорникът става популярен сред българските обучаеми поради силно опростеното представяне на езиковите явления в унисон с тенденциите на българска лингводидактология по онова време.
Ключови думи: лингводидактология в България, разговорник по немски език, XIX – XX век, учебна и учебно-помощна литература, емпрунтология
Quo Vadis, Ukrainian Studies?
Alina Strzempa
University of Regensburg
https://doi.org/10.53656/for2025-06-09
Am 20. und 21.03.2025 fand an der Universität Wien ein Workshop unter dem Titel „Quo Vadis, Ukrainian Studies?“ statt. Diese Veranstaltung war Teil einer Reihe von wissenschaftlichen Arbeitstreffen und Fachtagungen, die im Rahmen eines mehrjährigen ukrainistischen Verbundprojekts verortet sind…
Съвременни предизвикателства пред образованието
Веселинов, Д. и П. Тодоров (съст.) (2025) Предизвикателства пред образованието в период на постпандемично възстановяване. Четиринадесети международен есенен научно-образователен форум, София: УИ „Св. Климент Охридски“
Рая Живкова-Крупева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for2025-06-10
През 2025 г. от печат излезе сборникът Предизвикателства пред образованието в период на постпандемично възстановяване. Той е издаден от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ и съдържа статии върху доклади от Четиринадесетия международен есенен научно-образователен форум. Ще се спра на по-значимите от тях…
BUKOVINA – A COMPREHENSIVE LITERARY PORTRAIT
Andrei Corbea-Hoişie, Steffen Höhne, Oxana Matiychuk, and Markus Winkler (eds.), Handbuch der Literaturen aus Czernowitz und der Bukowina.
Berlin: J.B. Metzler, 2023, 633 pp.,
ISBN 978-3-476-05972-7; 978-3-476-05973-4 (eBook)
Antony Hoyte-West
Independent scholar, United Kingdom
https://doi.org/10.53656/for2025-06-11
Published in December 2023, the German-language volume Handbuch der Literaturen aus Czernowitz und der Bukowina [Handbook of Literatures from Czernowitz and Bukovina]was edited under the stewardship of Andrei Corbea-Hoişie, Steffen Höhne, Oxana Matiychuk, and Markus Winkler, leading literary studies experts from Romania, Germany, and Ukraine…
За причинността и семантиката във взаимодействие между италиански и български език
Димитър Веселинов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for2025-06-12
Десислава Давидова, Причинност и семантика. София: Издателство на Нов български университет, 2025, 164 с., ISBN 978-619-233-344-7 (печатно издание);
978-619-233-345-4 (електронно издание)
Монографията на Десислава Давидова изследва семантиката на причинно-следствените отношения. Тази проблематика се счита за продължение на професионалните интереси на Давидова, която от години изследва различните аспекти на причинно-следствената връзка…
