Проф. д.ф.н. Валентин Канавров
Югозападен университет „Неофит Рилски“ ‒ Благоевград
https://doi.org/10.53656/phil2023-02-01
Резюме. Постглобалното е синтетичен проект за битието, който има екзистенциални вектори. Той касае същността на човешкото съществуване. Тук той се теоретизира априорно, проследява трансцендентално и онтологизира като необходимо единство на човешкия опит. Постглобалното е циклична релационна онтологема, която се представя като преход от глобална епоха към епоха без прояснена битийно пораждаща същност. То репрезентира иманентния разпад на определена епоха, в нашия случай ‒ колапса на онтологията на духа. Затова в него присъстват преди всичко идеологиите. Постглобалното е перманентна динамика между преминаващ тип глобализъм, негов упадък и отсъстващ нов тип глобализъм. То има междуепохален мащаб. Белязано е от деструктивни сили и влияния. Постглобалното няма и не може да има собствено име. То е процеп, в който единствено цари отчуждението. Трансценденталният проект на Кант, интерпретиран в неконсервативна формално-рационална перспектива, предлага възможност за онтологично балансиране на постглобалното в екзистенциален хоризонт.
Ключови думи: постглобално; декаданс; идеологии; отчуждение; трансцендентално; Кант
Свързани статии:
Към политическата икономия на априлското въстание 1876 г.
Към въпроса за историкоправния анализ като метод на изследване
Функции на учителя по български език и литература при работа в мултикултурна среда
Апостериорен анализ на критериален тест за активизиране и диагностика на рефлексия в обучението по биология и здравно образование – VIII клас (раздел „Обмяна на веществата“)
