Language Teaching Methodology / Mетодика
Людмила Карпенко
Самарски университет
https://doi.org/10.53656/for2025-04-05
Резюме. Въз основа на данни на паралелни текстове на Националния корпус на руския език и лексикографски речници пространствеността се разглежда като една от концептуалните доминанти, която трябва да се вземе предвид при преподаването на руски език. Високата употреба на пространствени словоформи показва особеността на рускоезичен дискурс, която може да се определи като последователна максимална експликация на пространствените отношения, съдържащи се в реална ситуация. Много концептуални категории в руското езиково съзнание корелират с категорията на пространствеността, един вид матрица, която формира и отразява възгледа за света. Състоянието на околната среда, физиологичното и психическото състояние на човек и други категории в руския език се предават с пространствени модели. Пространствеността намира израз на всички основни езикови нива: на семантичното, на граматическото, на нивото на лексиката и словообразуването. Изследването използва системен, съпоставителен и функционален метод, които представят специфичните характеристики на руския език в изразяването на пространствеността както в езиковата система, така и в речта.
Ключови думи: руски език, български език, лингводидактология, пространственост, концептуализация
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
