
Умението за работа с данни изпреварва способността за запаметяване, а медийната грамотност и познанията върху киберсигурността са предимство.
Това търсят вече работодателите у своите бъдещи служители според икономиста и бивш министър на транспорта д-р Кристиан Кръстев.
Допълнително, за да го наемат, компаниите държат да открият у кандидата не само висока дигитална грамотност и използване на дигитални инструменти, но и поне някои от т.нар. „меки“ умения. Например критично мислене и адаптивност, емоционална интелигентност, креативност, работа в екип, самоконтрол и устойчивост. Това важи и за учителите, на които времето налага да се адаптират към изискванията на новите поколения. Най-същественото обаче е симбиозата между преподаватели и ученици. И осъзнаването от страна на родителите, че носят лична отговорност за своите деца.
Лекцията пред педагогически специалисти, новоназначени учители и директори на образователни институции от Софийска област,
която Кристиан Кръстев изнесе на форума „Новият човек в образованието“, е озаглавена „Образование с мисия: бъдещето се гради от класната стая“. В нея икономистът акцентира върху необходимостта от притежаването на дигитални умения от страна на учителите. Не само за да отговорят на очакванията на своите ученици, но и защото дигитализацията е сред мерките за преход от догонваща в развита държава.
Всъщност това е и основна цел пред гражданската инициатива „Мисия 100“, която съвместно с РУО – София-област, провежда на 17 февруари образователния форум „Новият човек в образованието“. Д-р Кристиан Кръстев заедно с дългогодишния преподавател и декан на факултет „Управление и администрация“ в УНСС проф. д-р Надя Миронова са от вдъхновителите на „Мисия 100“.

По време на форума проф. Миронова представя като призвание на екипа инициативата да създадат общност от хора и да ги свържат с полезни идеи за бърза и ориентирана към нова национална цел модернизация на държавата.
„Смятаме, че тази нова цел трябва да е качеството на живот на всеки един български гражданин да достигне качеството на живот на гражданите в топ 10 благоденстващи държави в Европа. Време е да погледнем в бъдещето, да видим кои са нещата, върху които можем да стъпим, и да продължим напред с тях, да ги развиваме, усъвършенстваме и модернизираме, а това, което не успяхме да направим или което направихме грешно, да остане в миналото. Защото днешният свят е свят на нови предизвикателства и е нещо, в което живеем така, както не си представяхме, че можем да живеем само допреди две или три години“, казва проф. Миронова.
В рамките на два астрономически часа пред педагогическите специалисти от Софийска област говориха не само проф. д-р Надя Миронова и д-р Кристиан Кръстев, но и диетологът доц. д-р Мария Николова и специалистът по киберсигурност проф. д.н. Илин Савов.
Дали новият човек в образованието днес е дигитално компетентният, емоционално интелигентният, онзи, който владее личностния и индивидуален подход към всяко дете, или пък предизвикателството е в необходимостта да притежаваме разностранни умения и бърза реакция, както и отношение към комуникацията като към базов елемент, от основата на който градим новата си образователна среда? До каква степен осъзнаваме, че за новите поколения авторитет имат само онези учители, чиито умения и знания учениците могат да проверят и да бъдат сигурни в тях? Каква лична отговорност приемаме, че носим като родители, за т.нар. „екранни деца“? И какво ни кара да се чувстваме щастливи, можем ли да постигнем дълготрайно щастие?
Зададените въпроси и темите, върху които акцентираха лекторите, бяха придружени от споделен личен опит и наблюдения.

В лекцията си „В търсене на щастието“ доц. д-р Мария Николова сподели, че учителите и тя самата, като преподавател, се чувстват щастливи от факта, че дават на своите възпитаници и получават усещането за смисъл.
„Но някак си у мен, като преподавател, а и като родител, се губи границата и човек наистина може да изгуби себе си в това колко може да даде на ученици или на студенти, които са невъзприемащи. Защото имам и пациенти, които също не желаят да възприемат. И ако трябва да продължа с определенията за щастие, ще кажа, че много ми харесва да се обръщам към древните времена, към традициите. Аристотел например дефинира като щастие неспиращото желание на човека да се чувства щастлив, а всичките други негови желания са всъщност начини да стигне до щастието.“
В желанието си да насърчи аудиторията с преобладаващо присъствие на млади преподаватели да не се отказват, ако не получат веднага удовлетвореност, д-р Николова припомня, че в днешното време хората искат всичко да се случва бързо и веднага, при това – трайно и завинаги. Единственият начин да се чувстваме добре и щастливи, е да полагаме непрестанно усилия.
С умението си да приковава вниманието с конкретни примери, проф. д.н. Илин Савов изтъкна необходимостта от обучения по киберсигурност.
„Два елемента се наказват категорично – наивността и самоувереността, че може да измамите измамата“, казва той. И уточнява, че в дигиталната реалност, в която сме навлезли, липсата на правилно обучение по отношение на рисковете и опасностите наистина е критично.

„За 5 години вече съм обучил над 20 хиляди деца. По време на обученията си в различни градове срещам все по-притеснителни тенденции. Например деца от първи до четвърти клас, които не получават разбиране. Психолози, които не могат да споделят опита си, защото не знаят какво е дигитален тормоз. Студенти, които учат психология, влизайки в МОН, са изненадани какви са алтернативите в дигитална среда. Как може да се помогне на дете, което се шантажира и се използва чрез дийп тех технология? Ще се разбере ли, ако иска да се самоубие? За съжаление, дигиталната неграмотност е повсеместна и сме първенци в негативен аспект. Това ни задължава да повишим критичното мислене до степен, от която да се освободим от страха си“, обяснява проф. Савов.
Според него категорично трябва да осигурим на децата истински компетентни киберобучители, които да ги предпазят. Проф. Илин дава пример с национален регистър на киберобучителите, с какъвто разполагат във Финландия, Естония, в Полша и Чехия. Само така учители и деца ще могат уверено да се обърнат към специалист и да знаят, че ще получат съдействие.
„Когато се изправите срещу едно дете, то не се интересува дали сте IT специалист. То се интересува дали ще можете да му помогнете. Децата искат, като влязат в интернет, да видят човек с биография, доказал това, за което говори и за което ги предупреждава“, казва проф. Илин Савов.
Като дългосрочна инициатива, форумът „Новият човек в образованието“ търси истинската пресечна точка между учител и ученик, показва ролята на личната отговорност на родителите и дискутира важните въпроси, които новата дигитална реалност поставя пред образованието.

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg



