Нова структура на училищното образование най-рано след две години

„Във всички случаи през следващите две години ще работим по настоящата образователна структура. Дори и да се вземе решение за нова структура тя ще бъде въвеждана поетапно. Промените ще касаят преди всичко кога се завършва основно образование. Няма да променяме други основни параметри на образователната система – колко години да се учи или кога да се започва училище“, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев след проведения национален форум на тема: „Образователната структура в системата на училищното образование“.

Според него изминалите девет години от влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното и образование са достатъчни да бъде направен анализ на образователната структура. В момента обучението в начален етап е от I до IV клас. От V до VII клас е прогимназиален етап, в края на който децата придобиват основно образование. Гимназиалният етап е 5 години, като е разделен на два етап – от VIII до X клас е първи гимназиален, а от XI и XII – втори.

По думите му е намерен балансът в I клас да се постъпва на 7-годишна възраст, а по желание от страна на родителите – на шест години,

както и училищното образование да продължава 12 години.

Министърът увери, че няма да се бърза с вземането на решения. Ще бъде дадено достатъчно време за провеждането на необходимите дискусии по темата: „Решението трябва да се вземе от Народното събрание, тъй като структурата е регламентирана в Закона за предучилищното и училищното образование“, допълни Вълчев.

Той подчерта, че при обсъждане на образователната структура е необходимо да се вземе предвид и съществуващото институционално състояние.

„Имаме голям брой гимназии. Ако гимназиално образование се започва от Х клас, означава да изпразним гимназиите на 60% от сегашния брой ученици. Опцията за избор на основно образование след IX клас е лимитирана от институционалното състояние и от това съображение“, смята министърът.

В същото време, преди  влизането в сила на настоящия Закон за предучилищното и училищното образование основно образование се придобиваше в VIII клас.

„Сравнително много по-лесно можем да променим завършването на основното образование след VIII, отколкото след IX клас. Това също ще намали учениците в гимназиите, но ще се върнем към предишната структура“, добави Вълчев. По думите му, вариантът, в който

начално образование се придобива в IV клас, основно – в VIII клас, а след това продължава гимназиалното обучение, би бил най-подходящ.

Той уточни, че дори и да има промяна в образователната структура, езиковите гимназии, както и училищата, които след VIII клас осъществяват обучение на чужд език по всички предмети, ще продължат да имат възможност да провеждат подготвителен клас.

Министърът отбеляза още, че проблем с това, че много училища извън тези, които осъществяват обучение на чужд език по всички останали предмети, са избрали рамкови учебни планове с интензивно изучаване на език. А обучаващите се по тях ученици не изучават нито един час природни науки в VIII клас, за да може 18 от 32 часа да учат език.

„Голяма част от учениците влизат в подобни паралелки, знаейки език, но започват от нулата и учителите казват, че на практика половин година нищо не учат. Тоест, от една страна, имаме по-малко учебно време, от друга – го натоварваме с повече часове, а от трета – пропускаме половин учебна година за тези ученици. Езиковата подготовка трябва да има различен старт и учениците, които знаят език, да не започват от нула, за да я няма тази загуба на време“, коментира Вълчев. И допълва, че тепърва ще се водят разговори.

В рамките на форума бяха представени и два анализа. Проф. Николай Попов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ представи сравнение на структурите на училищните системи в 37 европейски страни, а директорът на Института по образованието проф. Галин Цоков – анализ на продължителността на основното образование в България в сравнителен план с Европейския съюз и сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Оказва се, че България е единствената сред 37-те страни, в която основното образование приключва само след 7 учебни години – до VII клас.

Най-често – в 21 държави, то продължава 9 години. По отношение на страните от ОИСР, в 15 от 27 основно образование се придобива след обучение в рамките на 9 години. Като анализът сочи, че по-дългият период води до по-равномерни постижения и по-малки разлики между групите ученици. В същото време, по-ранното профилиране води до по-ниски резултати, а при по-краткото основно образование и ранно разделяне се наблюдава тенденция към понижаване на средното ниво.

Разлики има и в начините за формулиране на задължителното училищно образование. Само у нас е регламентирано, че училищното обучение е задължително до 16-годишна възраст, докато в останалите страни то е обвързано с достигане на определен клас или степен. Най-често – в 13 от 37-те държави, то продължава 9 години.

Данните сочат още, че в България часовете, в които учениците се обучават до придобиване на основно образование, са значително по-малко.

При нас са 4235 часа, които са разпределени в седем класа, а средно в страните от ОИСР са 7634 часа, разпределени в девет класа. „Това е свързано и с класовете, и с това, че сумарно ние имаме по-малко часове в една учебна година“, коментира министър Вълчев.

Министърът коментира и дискусионните теми около предложените промени в Закона за предучилищното и училищното образование, които са на обществено обсъждане до 29 юни.

„Имаме намерение да го вкараме в Народното събрание до средата на юли, така че продължаваме следващата седмица с обсъжданията и отразяването на корекции. Получили сме голям брой становища“, каза той.

По думите му, голяма част от предложенията са обсъждани дълго време, като по някои никога няма да се постигне съгласие.

И даде пример с темата дали да се повтаря I и IV клас. „Ако едно дете не знае български на изхода на I клас, най-добре е да продължи да учи български, защото в момента имаме ученици, които ги пускаме да учат всички останали предмети на български език, без да знаят български език. Затова сме въвели езиковата интеграция“, разясни Вълчев.

Дискусионна тема е и въвеждането на предмета „Добродетели и религии“. Министърът посочи, че тя е обсъждана достатъчно и ще оставят на народните представители да решат дали предметът да бъде въведен в образователната система. „Ако с нещо не са съгласни народните представители, аз самият ще го оттегля“, категоричен е Вълчев.

Той обясни, че от предложение промени

със сигурност ще отпадне идеята за сключване на споразумения между училищата и родителите като допълнителна форма за осъзнатост на правата и задълженията

на родителите и на учениците. „Такава форма има в някои училища. Ние решихме да я въведем като добра практика, но осъзнаваме, че ще доведе до допълнителна тежест. Давам това като пример, че със сигурност ще преосмислим някои неща. В Народното събрание също ще бъдат преосмислени част от темите“, каза министърът.

Становища са изразени и относно ролята на родителите при избора на форма на обучение на децата със специални образователни потребности. „Вече сме направили корекция в проектозакон, но тя ще бъде видима по-късно. Това, което ще направим като промяна, е формата на обучение да се решава съвместно от родители и училищния екип. Ако има различия, арбитър да бъде регионалният екип. В краен случай, Министерството може да разгледа всеки един случай. Трябва да подходим в интерес на детето“, коментира Вълчев.

Свързани статии:

Близо 1000 учители се включват в майсторски класове и надграждат умения Министър Цоков: Технологиите няма да заменят ролята на лидерите в образователните институции Още шест лаборатории за образователни иновации МОН развива диалога с бизнеса