Проф. Румяна Стоилова, Институт по философия и социология при БАН: Едно общество напредва толкова бързо, колкото напредват последните

Дигитализацията в България върви с двойно лице – от една страна, тя е средство за социална мобилност, но от друга – може да засилва изолацията на уязвимите групи. Това показва колективната монография „Дигитални неравенства“ (2025), под редакцията на проф. д.с.н. Румяна Стоилова, издадена от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Тя обединява работата на 23-ма автори, сред които и чуждестранни учени, и предлага интердисциплинарен анализ на социалните ефекти от дигитализацията в България.

Книгата очертава необходимостта от нова социология на дигиталната ера, която да разбира технологиите не само като инструмент, а и като фактор за социални процеси. Тя е резултат от проведени изследвания по проект „Дигитално разделение и социални неравенства: равнища, актьори и взаимодействия“, изпълнен от учени от Института по философия и социология – БАН, Софийския университет, УНСС и Бургаския свободен университет, и финансиран от Фонд „Научни изследвания“.

Дигиталната ера е не само шанс, а и ново предизвикателство за социалното равенство, подчертават авторите.

След официалното представяне на монографията потърсихме за разговор проф. Румяна Стоилова от Института по философия и социология при БАН.

Интервюто взе

Зина СОКОЛОВА

– Проф. Стоилова, как се роди идеята за изследване на дигиталното разделение и социалните неравенства?

– Това стана през 2021 г., защото по време на ковид пандемията всички бяхме затворени по домовете си, а децата започнаха да учат онлайн. Много професии набързо бяха трансформирани, за да може хората да работят от домовете си. Така необходимостта от ползването на интернет стана още по-голяма и очевидна.

В същото време осъзнахме, че не всички имат еднакъв достъп и възможности да ползват интернет. Има големи групи от хора, които изобщо не го използват. Затова направихме това проучване.

Оказа се, че около 13% от хората в изследването, което е представително за страната, никога не са ползвали интернет или изобщо нямат устройство. Това породи вече интереса ни към тези хора, към неравенствата. Защото, ако за цялата страна те са 13 на сто, сред определени групи тези проценти са много повече. Достигат до над 50 – 60% – хора, които не ползват интернет.

– Кои фактори предопределят възникването на подобен проблем?

– От факторите, които възпрепятстват ползването на интернет, най-силно значение има доходът. Защото, ако нямаш доход, нямаш и средства да закупиш такива устройства. По време на ковид този проблем изпъкна по-силно, явлението излезе на преден план. Така че на първо място е доходът.

След това е образованието – нискообразованите групи. Друга група са по-възрастните хора – шейсет плюс, на които до този момент не им се е налагало да ползват дигитални устройства. И както се беше изразил Иван Кръстев, голяма част от възрастните хора и без това си живееха в самота. За тях локдаунът беше просто продължение на тази самота. Но те не бяха подготвени и не притежаваха съответните умения, нито пък разполагаха с устройства.

Например в Германия по време на ковид възрастните хора са подпомагани със средства, за да закупят таблети и да се включат в интернет, което е наистина добра политика. Напомняме и на нашето правителство, че ако иска да разшири обхвата на ползващите интернет, трябва да се погрижи за онези нискодоходни групи, които нямат възможността да закупят такива устройства или живеят в квартали и места, където няма добра интернет инфраструктура, например, защото изграждането ѝ не е икономически ефективно.

– Как проведохте изследването с различните обществени групи?

– Изследването, което цитирам, е представително за страната. Правихме интервюта с хора от различни населени места, с възрастни хора в селата, как те ползват интернет. Те по принцип са по-малка част от ползвателите. Но се оказа, че интернет има значение и за младите пенсионери, които са активни и биха могли да отидат да живеят на село, но въпреки това да развиват някаква икономическа активност. Така се запознахме с човек, който отглежда най-много български коледни звезди и ги продава по интернет.

Има подобни примери. Ние дори съзнателно ги търсихме, защото ни се струва, че те могат да дадат идея и да мотивират по-възрастни хора. Разбира се, казвам възрастни шейсет плюс условно. Нали не всички хора на шейсет плюс не ползват интернет. Но тези, които не ползват, много често казват – за какво ми е на мен това, и на практика им липсва мотивация. И ако за по-бедните отчитаме, че им липсват средства или умения, то за по-възрастните потребители е мотивацията.

Разбира се, има хора, които развиват дигитални умения по линия на мигрантската връзка с части от семейството – като срещата с внуците по скайп, който работеше до неотдавна. Има и примери, където читалища или публични пространства предоставят възможност да се ползват дигитални устройства и съответно да се получава помощ при необходимост. Но това, което все още липсва, е наличието на такова подпомагане примерно в общините.

Съвременната тенденция е да се развиват електронно управление и услуги, предоставяни от общините. Но все още липсва живият контакт с човек, който да насочва хората при необходимост, което е важно за определени групи, ползващи по-малко интернет.

Не са достатъчно лесни за ориентиране и интернет страниците на много общини, а това затруднява тяхното ползване от уязвими групи – например хората с увреждания.

– Какво друго показват резултатите от изследването?

– Имаме резултати, които потвърдиха т.нар. Матю ефект, който гласи, че тези, които са по-богати, по-образовани, живеят в големите градове, повече ползват интернет и стават още по-богати. И обратното – бедните стават по-бедни. Затова насочихме вниманието си към социалните групи, които наистина по-малко ползват, и избирахме случаи на добро справяне със ситуацията – било то в села, било то в училища, които имат преобладаващо ромски деца.

И установихме, че училището в село Розино, област Пловдив, е добър пример. Там има STEM кабинети и в резултат на това родителите от средната класа започват да оставят децата си в основната степен на образование, защото материалната база позволява те да се развиват по добър и перспективен начин. Това, на свой ред, довежда и до привличането на млади и мотивирани учители в подобни училища. Така се постига добър ефект.

– Кои са най-тежките последици от подобни неравенства?

– Главната опасност е от поляризация на обществото. Това са основните въпроси, от които ние, като социолози, се интересуваме – какво събира хората и какво ги разделя. И всъщност посланието, което искаме да стигне и до управляващите, и до хората, е, че наистина трябва да се вглеждаме в тези, които изостават.

Защото, както се казва често, едно общество напредва толкова бързо, колкото напредват последните. Тази грижа е насочена към това да не живеем в разединено общество, защото това ни спъва. И след това ще се чудим защо на избори не ни харесват някои резултати. Защо има феномени, които не ни харесват – като купуване на гласове. Ами затова, защото бедността, ниското образование раждат много негативни явления.

В рамките на проекта изготвихме образователен курс за магистри по социология в Софийския университет, в Университета за национално и световно стопанство и за докторанти в БАН. Този курс може да бъде намерен в „Ютуб“, както и колективната монография, за да се формира разбирането за необходимостта от смекчаване и целенасочено намаляване на дигиталната изключеност.

В монографията са изследвани дигиталните социални контакти от перспективата на множествените неравенства. Проучена е и дигитализацията през погледа на малкия и средния бизнес – според работодателите именно дигиталните технологии са двигател за развитие. Те спомагат за оптимизация на ресурсите, за достъп до нови пазари и не на последно място – за повишаване на конкурентоспособността на фирмите.

Но от друга страна, се задълбочават различията между работниците. Като най-уязвими остават хората с ниска квалификация, с ниска степен на образование, по-възрастните работници и лицата в предпенсионна възраст, както и малкият бизнес и самонаетите.

Не на последно място са представителите на малцинствата. При тях има недостиг на ресурси за употребата на дигиталните технологии. В някои случаи има и културни бариери, например спрямо жените и ограничения от семейството за тяхната употреба.

Изследвани са цифровите технологии и обновяването на регионалните възможности, ролята на регионалните дигитални хъбове, дигиталното разделение в земеделския сектор и зараждащите се нови актьори в сектора, дигиталните бариери пред ниско квалифицираните работници.

Образователен филм за дигиталните неравенства в „Ютюб“ можете да видите ТУК.

Колективната монография „Дигитални неравенства” можете да разгледате ТУК.