Проф. д-р Параскева Манчева: Центърът по източна медицина във Варна вдъхновява нов подход към здравето

Десет години знание, опит и диалог между Изтока и Запада. Така накратко може да бъде описан Университетският център по източна медицина (УЦИМ) към Факултет „Медицина“ на МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна.

Създаден през 2015 г., Центърът провежда практическо обучение на студенти, докторанти и специализанти в областта на източната медицина, кинезитерапията и рехабилитацията. Освен учебна развива клинична и научно-приложна дейност, като работи активно със здравни, академични и международни организации.

В свят, доминиран от високите технологии и бързите решения на конвенционалната западна медицина, Центърът предлага нещо различно – цялостен подход, основан на хилядолетни източни практики и на идеята, че тялото и умът не се лекуват отделно.

Как се преподава това знание на бъдещи лекари? Как се интегрира в една от най-модерните медицински институции в страната? И какви хоризонти чертае след 10 години опит? На въпросите на „Аз-буки“ отговаря директорът на Центъра проф. Д-р Параскева Манчева.

 

Интервюто взе Розалина ДИМИТРОВА

 

– Проф. Манчева, Центърът по източна медицина вече десетилетие е част от Медицинския университет във Варна. Защо е създаден този център и каква е неговата мисия? 

– Университетският център по източна медицина е създаден с решение на Академичния съвет на МУ – Варна, през януари 2015 г. като звено с три основни направления: клинична дейност, практическо обучение и научно-приложна работа.

Целта е да подобрим практическата подготовка и да въведем утвърдени световни практики от източната медицина, кинезитерапията и рехабилитацията, като създаваме мотивирани специалисти, умеещи да съчетават традиционна и съвременна медицина. Пример за това е Китай, където те съжителстват хармонично. Там лекарствата по народни рецепти преминават клинични изпитвания, а лекарите се обучават по традиционна китайска медицина във висшите училища.

Изследванията ни стъпват както на клиничния опит, така и на принципите на европейския проект CAMbrella по Седмата рамкова програма на ЕС за финансиране на научни изследвания и иновации, който изследва възможностите за сътрудничество между двете медицински парадигми – източна и западна.

Световната здравна организация също подкрепя интеграцията на традиционната медицина в националните здравни системи, насърчавайки съхранението на автентични практики и безопасното им прилагане. Признати са например ефектите от акупунктурата при редица заболявания на нервната система.

Центърът следва тази визия – изграждане на мост между източната и западната медицина в полза на пациента и медицинската наука.

– С какви предизвикателства се сблъскахте в началото?

– Със съществените различия между източната и западната медицина. Първата разполага със строго организирана теория за определяне на болестта, но не винаги може да се вмести в нея. За разлика от източната западната медицина се смята за „лекарство с доказателства“ и използва количествена диагностика, която позволява прецизно и целенасочено лечение.

Днес здравните грижи се делят на съвременни (конвенционални, западни, алопатични) и традиционни (местни, допълващи, алтернативни, включително източна медицина). Западната медицина има относително хомогенна философия, клинична практика и стабилно финансиране от индустрията и държавата. Обратно, източната медицина страда от липса на академично образование в университетите и недоверие към нейните продукти, породено от слаб контрол върху качеството на национално ниво.

През 2018 г. проф. Десислава Ванкова анализира състоянието на източната медицина в България въз основа на мое изследване за взаимодействието ѝ със западната. Установено бе, че макар да има множество разлики, ключовата сред тях е в подхода – западната разглежда и лекува тялото, интересувайки се от физиологичните и патофизиологичните процеси. Там акцентът е към лечение на болестта, а не към запазване и подобряване на здравето.

Тези различия бяха сериозно препятствие при създаването на Центъра. Десет години вече е ясно, че единственият устойчив подход е разработването на съвместна стратегия за сътрудничество между двете системи.

– Източната медицина често се свързва с идеята за превенция. Готова ли е българската здравна система за такава философия?

– Нагласата към здравето зависи от възпитание, образование и обществено доверие към медицината. В България патерналистичният модел и народопсихологията често насочват пациентите към утвърдената западна медицина, основана на доказателства. В същото време нарастващият дял на хроничните и социално значимите заболявания изисква комбиниране на конвенционални и неконвенционални методи.

Здравната ни система все още среща трудности в ефективната превенция и промоция на здравето. Истинска готовност за философията на източната медицина ще има, когато здравословният начин на живот масово се възприеме като лична отговорност.

В тази връзка по инициатива на Центъра за източна медицина през 2018 г. доц. д-р Цветелина Търпоманова проведе изследване сред здрави граждани, които не са ползвали медицински услуги. Повод бяха наблюдения за липса на превантивна грижа и недоверие към неконвенционалните методи. Нарастващата потребност от холистичен подход подсказва, че бъдещето принадлежи на т. нар. трета медицина – синтез между западната и източната традиция.

Затова необходимостта от обучение на медицинските специалисти като активни посредници на информация за ползите от източната медицина става още по-актуална. Важно е и нейният потенциал да бъде включен в здравно-промоционалните програми на институциите, работещи в сферата на общественото здраве.

– Според източната философия болестта започва в ума. „Чуват“ ли съвременните лекари тази „тиха диагноза“?

– Източната философия възприема болестта като следствие от нарушен вътрешен баланс, а не като изолирано събитие. Влияние оказват както вътрешни (стрес, хранене, емоции, сексуалност, индивидуални особености), така и външни фактори. Хармонията в човека намалява риска от заболяване независимо от произхода му.

В западната медицина, макар понякога лекари да „чуват“ тази „тиха диагноза“, обичайният подход е търсене на диференциална диагноза или в краен случай насочване към психиатър/психолог. Това не е погрешно, но е частично обяснение.

В нашия Център пациентите усещат ефекта от комбинираното въздействие върху тялото и психиката. Това цялостно преживяване ги мотивира да продължат лечението и да го препоръчат. Именно в тази интеграция между двете медицински системи Центърът вижда своята мисия – да я насърчава и развива сред конвенционалните лекари.

– Какво включва обучението?

– Обучението обхваща две направления – за студенти и за дипломирани медици. Студентите имат свободно избираема дисциплина с лекции и практически занятия. Те прилагат знанията си под наблюдение в клинична среда, изграждайки практически умения и мотивация. След дипломирането имат възможност за допълнителна квалификация чрез курсове към отдел „Следдипломно обучение“.

Интересът към източната медицина е устойчив както сред студентите, така и сред специализантите, които търсят допълващ, холистичен подход. Обучението включва техники като акупунктура, моксибуция, вендузотерапия, акупресура, ароматерапия и неконвенционален масаж. Тези умения дават предимство на съвременния лекар, тъй като все повече пациенти търсят индивидуализирана, цялостна грижа.

Завършилите нашия Център се научават да разглеждат пациента като единство от тяло, ум и емоции – подход, ценен в дългосрочната грижа за здравето.

– Има ли интерес от страна на здравни заведения към специалисти, запознати с източни методи?

– Да, интерес определено има – особено от страна на балнеокурорти, диагностично-консултативни центрове, медицински центрове и практики, предлагащи неконвенционални методи. Този интерес се подкрепя и от нагласите в рамките на Европейския съюз.

Множество проучвания показват, че голяма част от европейските граждани очакват от конвенционалните лекари не само да познават, но и да бъдат отворени към допълващите методи, както и да информират пациентите си за възможностите на източната медицина.

Много от нашите курсисти откриват собствени практики или започват работа в здравни заведения – както в България, така и в чужбина.

– По какви научни проекти работите и какви са резултатите?

– Сред водещите проекти е „Ефекти на онкологична рехабилитация и кордицепс при пациентки с карцином на млечната жлеза“, финансиран от Фонд „Наука“ на МУ – Варна. Партньори са Клиниката по онкология на УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, и катедрите по биохимия и кинезитерапия към Медицинския университет.

Проучването се фокусира върху възстановяването след онколечение – етап, който остава труден въпреки напредъка в ранната диагностика, хирургията и химиотерапията. Класическата рехабилитация (лимфен дренаж, бандажиране, упражнения) често дава краткотраен ефект. Онкорехабилитацията предлага мултимодален подход, който включва кинезитерапия, дихателни и релаксиращи упражнения, техники срещу лимфедем и методи за възстановяване на психосоциалното функциониране. Практиката показва по-бързо възстановяване, по-силен имунен отговор и намалена умора.

Проектът изследва и действието на лечебната гъба Cordyceps sinensis, чийто активен компонент – кордицепин – има цитостатично, имуностимулиращо и антиметастатично действие. Наблюдаван е синергизъм между кордицепс и химиотерапията, който позволява по-щадящи, но ефективни терапии.

Уникалността на проучването е в съчетаването на кордицепс с онкорехабилитационна програма – комбинация, която не е била изследвана досега. Най-големите ползи са за пациентките: съкратен период на възстановяване, подобрено физическо и психоемоционално състояние и по-бързо връщане към обичайния живот.

Проектът е ярък пример за потенциала на интегративната медицина – когато традицията и науката работят заедно, печелят пациентите, системата и обществото.

– Има ли Центърът развити международни партньорства?  

– Центърът работи активно с водещи институции от страни с дългогодишни традиции в източната медицина – Китай, Индия, Виетнам, Монголия и Индонезия. Партньорствата се осъществяват със съдействието на отдел „Международно сътрудничество“ на МУ – Варна, и включват обучителни, научни и практико-приложни дейности.

Пример е курсът „Аюрведа – въведение и диагностика“ с лектор д-р Тхача Парамбан Наушад от Индия, който привлече 37 български медици, които получиха международни сертификати. Обсъжда се и създаване на програма по аюрведа-хранене и дезинтоксикация в балнеологични условия във Варненския регион.

През 2018 г. Центърът бе домакин на International Conference on Health and Medical Tourism в „Златни пясъци“. Сред гостите беше доц. д-р Да Хуан Кан, президент на Университета по традиционна медицина във Виетнам, с когото бе подписан договор за съвместни учебни и лечебни програми, базирани на източни практики и холистичен подход.

Особено ползотворно е партньорството с Индонезия чрез д-р Фенни Юнита от Tarumanegara University и Индонезийския международен институт по естествени науки. Тя проведе курс по акупунктура, организира практическа демонстрация и консултации, дари апарат за електроакупунктура и предложи онлайн консултации.

Най-новата ни инициатива е с Китай. През юни делегация от посолството на КНР потвърди интерес за сътрудничество и през новата академична година Центърът ще посрещне гост-лектор от университет по традиционна китайска медицина в КНР.

– Каква е визията Ви за развитие на Центъра?

– Гледаме напред с ясна визия и устойчиви цели. Източната медицина и неконвенционалните методи набират популярност, а Центърът се стреми да бъде образователен и клиничен хъб, както и научна платформа за интегративния подход в здравеопазването.

Стратегически приоритети до 2030 г. са развитие на учебната и клиничната дейност с нови програми за прилагане на източни методи в терапията на хронични заболявания и рехабилитацията на инвалидизирани пациенти. Ще работим и за подобряване на материално-техническата база с модерни технологии и апаратура за традиционна китайска медицина, аюрведа, ароматерапия и др. Заложено е разширяване на научноизследователската дейност, фокусирана върху ефективността на холистичния подход и интегрирането на неконвенционални методи в официалните здравни протоколи. Акцент е и засилването на международното сътрудничество чрез обмен на експерти, гост-лектори и съвместни академични проекти с университети от Азия и Европа. И не на последно място – повишаване на доверието в източната медицина сред специалистите от западната чрез диалог, обучение и доказателствена база.

Работим и за адекватна нормативна уредба у нас, съобразена със съвременните нужди на пациентите и международните практики. През 2025 г. усилията са насочени към утвърждаване на източната медицина като надежден партньор в конвенционалната терапия.

– Какво ви вдъхновява в работата Ви в сферата на източната медицина?

– Вдъхновяват ме предизвикателствата и нуждата от решения, особено в законодателната област. В момента нормативната рамка за неконвенционалните методи е непълна и неясна, което ограничава правомощията на практикуващите. Като представител на МУ – Варна, участвам в работна група към Министерството на здравеопазването за изготвяне на проект за промени с цел създаване на легитимна, сигурна и научно обоснована практика. Защото интересът към източната медицина расте както сред пациенти, така и сред лекари, които все по-често допълват лечението с акупунктура, акупресура, хомеопатия, фитотерапия и други.

Най-голямата ми мотивация са хората – колеги, студенти, пациенти. Благодарна съм на екипа на Центъра, на ръководството на МУ – Варна, и на международните ни партньори. В отдадеността към мисията да търсим баланс между знанието и мъдростта, науката и традицията, човека и природата виждам истинския смисъл на нашата работа.