85% от българските 15-годишни ученици съобщават, че поне веднъж месечно разговарят с родителите си за пари относно нещата, които искат да си купят.
Това сочат данни от глобалния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от проведено изследване за финансовата грамотност сред учениците на тази възраст в 20 държави, което бе част от PISA 2022. Анализът за страната ни бе представен от директора на Центъра за оценяване на предучилищното и училищното образование Неда Кристанова в присъствието на служебните заместник-министри на образованието и науката д-р Емилия Лазарова и Наталия Митева.
Данните сочат още, че
близо 80% от участвалите в проучването българчета споделят, че разговарят с родителите си за пазаруването онлайн,
а 75 на сто – за решения да спестяват.
Разговорите за новини, свързани с икономиката или финансите или със семейния бюджет, са сравнително по-малко.
Седмичните или месечните обсъждания с родителите помагат за по-доброто представяне по отношение на финансовата грамотност в сравнение с учениците, които посочват, че никога не са обсъждали тези теми у дома. Анализът сочи, че 15-годишните, които провеждат подобни разговори, изкарват средно с 35 точки повече от тези, в чиито семейства не се водят.
В същото време, българските ученици, които могат самостоятелно да решават за какво да харчат парите си (около 74%), получават с около 49 точки по-високи резултати при оценяването на финансовата грамотност от учениците, които не са посочили самостоятелност.
15-годишните българчета постигат среден резултат от 426 точки при 498 за средно за ОИСР,
сочат данните от анализа. Това е намаление с 6 точки спрямо предходно изследване през 2018 г. В челната тройка за 2022 г. сред останалите участници са Белгия (527 точки), Дания (521 точки) и Канада (519 точки).
В PISA резултатите на учениците се представят според скала, в която са описани нивата на грамотност и умения в пет равнища.
За да се приемем, че един ученик притежава базова финансова грамотност, той трябва да достигнал на най-малко второ равнище.
Близо 60% от българските ученици у нас успяват да преминат тази граница.
От тях 2,7% покриват най-високото равнище – пето. Техният процент се увеличава спрямо резултатите от предходното изследване на финансовата грамотност от 2018 г.
При представянето на глобалния доклад от директора на дирекцията „Образование и умения“ в ОИСР д-р Андреас Шлайхер стана ясно, че има разлика при представянето при момчетата и момичетата.
В България по-добре са се справили 15-годишните девойки.
Социално-икономическият статус на учениците също оказва влияние. У нас 15-годишните с по-благоприятен социално-икономически статус постигат средно 488 точки, докато младежите с непривилегирован – 371 точки. Така разликата между едните и другите е 117 точки.
За сравнение средната разлика за ОИСР е 87 точки. Д-р Шлайхер отбеляза, че анализът сочи, че най-богатите държави са с най-високи нива на финансова грамотност и образователната система носи отговорността да компенсира тези неравенства.
Данните за страната ни показват, че 46,9% от българските ученици посочват, че през предходните (на изследването) 12 месеца са учили в училище за надница, 54,4% – за бюджет, 49,8% – за предприемачи, 48,5% – за банков заем, и знаят какво означават тези термини. По-малко съобщават, че са учили за обменен курс (28,6%) и сложна лихва (26,4%).
Учениците, които са научили термини, свързани с финансите, като изплащане на лихва, възвръщаемост на инвестицията, дебитна карта, бюджет, надница или предприемач, изпреварват учениците, които не познават тези термини с 8 точки, посочи Кръстанова при представянето на анализа за страната ни.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg