Учителските заплати отново нарастват

До края на октомври ще са готови предложенията за промени в учебните програми

Средната учителска заплата от 1 септември т.г. да стане 2032 лв. А непедагогическите специалисти да получават средно 1134 лв. Това предложение на МОН одобри на свое заседание Отрасловият съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование. Социалните партньори разгледаха разпределението на гласуваните в актуализацията на държавния бюджет допълнителни 150 млн. лв. за системата на предучилищното и училищното образование. На 6 юни тази година Министерството на образованието и науката е поискало от Министерството на финансите общо 173,4 млн. лв. допълнително за предучилищното и училищното образование, съобщиха от МОН.
За увеличение на възнагражденията в детските градини, училищата и центровете за подкрепа са предвидени близо 54,5 млн. лв. Това означава ръст на учителските заплати средно с 5%, а тези на непедагогическия персонал – с 4 на сто. По време на дебатите в Отрасловия съвет стана ясно, че с новото увеличение заплатата на педагозите става 127% над средната, оповестена от НСИ за първото тримесечие на годината.
От допълнителните средства 35,1 млн. лв. се насочват за обезщетения на напускащите образователната система. Предвид увеличението на цените на енергоносителите образователните институции ще получат от 1 юли ръст от 10,5% на средствата за издръжка и режийни разходи, за което се отделят общо 26,3 млн. лв.
От същата дата с 31% нараства и нормативът за издръжка на дете в детските градини, като за това са предвидени почти 22,5 млн. лв. От
1 юли с 20% се повишава и нормативът за храненето на децата от подготвителните групи и от I до IV клас, като за това са разписани 5,5 млн. лв. За увеличение на частта за издръжка в норматива за ученик в целодневна организация са определени 5 млн. лв. От 15 септември с над 1,2 млн. лв., или с 15% нараства и нормативът за ученически стипендии.
„Опитали сме се максимално балансирано да потърсим разпределение, което да осигури основните нужди, които има в системата. Благодарение на общите ни усилия нашата система е една от най-добре финансираните. Специално искам да благодаря на синдикатите. Убедих се още повече през последните месеци, че Отрасловият съвет е институцията, която помага да търсим правилните решения“, коментира министърът на образованието и науката акад. Николай Денков. След едночасови дебати социалните партньори подкрепиха разпределението, предложено от МОН.
А председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева предложи до края на юли да бъде изработен анекс към Колективния трудов договор за увеличаването на работните заплати в системата на средното образование.
Пред членовете на Отрасловия съвет бе представена и информация относно резултатите от проведените национални външни оценявания и държавни зрелостни изпити. „Възлагаме да се направи оценка на добавената стойност през тази година, като данните ще бъдат представени първо в Отрасловия съвет. На колегите им трябват два месеца“, заяви министър Денков. Бе решено в квалификацията на учителите по предмети да бъдe включено преодоляването на установени пропуски в НВО и ДЗИ.
Отрасловият съвет се запозна и с анализ на проблемите в учебните програми и направените във връзка с това различни анкети и проучвания. До края на октомври предстои да се оформят предложенията за промени в учебните програми, след което проектите ще бъдат публикувани за обществено обсъждане.
„Като преподавател знам, че нещо изключително сложно, ако бъде представено по подходящ начин, ако бъде обяснено със съответните примери, илюстрации и т.н., то може да бъде разбираемо. Разбрахме се да задържим малко публикуването на доклада, който прави анализа, за да прецизираме тези промени. Целият фокус трябва да бъде върху това да не загубим умения. Необходимо е да изчистим академичния език, да изчезне голяма част от фактологията, която не развива мислене, както и термини, които не са нужни, да съобразим учебния материал с възрастта на учениците“, отбеляза министър Денков. След това ще се обсъди и най-подходящият подход към учебниците.
Пред социалните партньори бе представен и график за учебното време за 2022/2023 учебна година, която ще започне традиционно на 15 септември. Относно предложенията да се разделят външните оценявания в VII и X клас и НВО за четвъртокласниците и десетокласниците да се провеждат в учебни дни, се чуха противоположни мнения, като социалните партньори ще изпратят официални становища в МОН.
Бе представена и информация относно проект на изменение на Наредба 10 на Министерството на здравеопазването от 2014 г. за здравните изисквания при изготвяне и спазване на седмичните разписания, която влиза в колизия с предвидените седмични часове в рамковия учебен план V – VII клас. Изход е предложение за намаляването на часовете за
V – VII клас на 40 минути, като в този случай от Здравното министерство не са против общият брой часове седмично да достигне до 32 часа.
Обсъдено бе и удължаване на учебната година с две седмици за
V и VI клас. Министър Денков отбеляза за пореден път, че българските ученици учат една година по-малко като учебни часове от I до VI клас в сравнение с връстниците си от редица държави в ЕС.
„Каквото и да правим с учебните програми, няма как да компенсираме този дефицит. Няма да тръгна да налагам решение силово, защото смятам, че това не е правилно за нашата система. Отделен въпрос е как компенсираме учителите. Отделен е и въпросът с какво запълваме тези две седмици. Те могат да бъдат използвани не за повече от същото, а за тези неща, за които в момента не достига време – като проектното обучение, повече упражнения, за занимания по интереси за всички деца“, заяви министърът. И добави още, че ще продължи да обяснява защо е необходима по-дълга учебна година за тези класове, и ще търси съмишленици за промяната.
От двете работодателски организации подкрепиха удължаване на учебната година, докато от синдикатите изразиха позицията, че не е време за подобни промени, но ще се включат в обсъждането на този въпрос.

Свързани статии:

Иновации в 542 училища от новата учебна година Столична община поема превоза до три училища Младите учени в БАН намаляват СМГ пак с най-висок бал след VII клас