Там, където живите срещат душите на мъртвите

Диляна КОЧЕВА

За първи път археолози праисторици попадат на обреден комплекс непосредствено
до раннонеолитно селище в столичния квартал „Слатина“

Археолози откриха обреден комплекс с пет скелета в неолитното селище Слатина в София.

Археологическият екип на чл.-кор. проф. Васил Николов – зам.-председател на БАН, откри обреден комплекс край неолитното селище Слатина в София. Намерени са пет нови скелета на почти 8000 години. Заедно с откритите през миналата година два гроба, те са най-ранните на територията на София и Софийското поле. За първи път археолози праисторици попадат на обреден комплекс непосредствено до раннонеолитно селище и с такива изключително редки находки в него, като неолитни гробове, обяснява проф. Николов.
Според първата оценка на експерти от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН останките са на двама мъже, една жена и две деца. Единият мъж и детето са в една и съща гробна яма, но ДНК анализ ще покаже дали са в родствена връзка. Откритите гробове са от началото на шестото хилядолетие и за ритуалите от този период се знае малко. Най-вероятно при поройни дъждове обредният комплекс е бил залят със земна маса, а по-късно върху тази площ са построени четири къщи. За съжаление, малко следи са се запазили от тях, за да може да се даде повече информация.
„Обредният комплекс е разположен до северната периферия на голямото неолитно селището, но няма как да се определи колко голям е бил, защото вероятно голяма част от него е разрушена при съвременното строителство“, разказва ръководителят на археологическия екип. По време на неолита обичайна практика е било обредните комплек-
си да бъдат обградени с ров. Смятало се е, че така хората ще бъдат защитени от зли сили, а в изкопаните ями са се извършвали жертвоприношения. Мястото е много специфично и енергийно наситено, защото там живите са се срещали с душите на починалите си предци. Изследването, което предстои да бъде направено, е изключително важно, защото ще даде информация не само за самите хора, но и за представите и религиозно-митологичната им система.
„Тяхното мислене е много различно от нашето. За тях не съществуват граници между живота и смъртта. Вярват, че душата се преражда, и затова общуват и със света на мъртвите. Правят жертвоприношения, за да не се окажат вредоносни за живите“, казва проф. Николов.
Първоначално в селището е бил съсредоточен целият живот на хората. „Тук те са смилали зърното, събирано в зърнохранилища. Пекли са хляб в пещи, които са мислени като изоморфен образ на Богинята майка. Където са живеели, там са извършвали и обредите си“, допълва известният изследовател на праисторическата епоха Васил Николов. През следващия период на неолита срещите с предците стават на обособени светилища далече извън селищата – там, където се обработва земята. За обредите там са се събирали хора от няколко села.
Зам.-председателят на БАН акцентира и върху друг любопитен факт – защо някои хора са полагани в ямите отделно, а други – заедно. Загадка е и защо са погребани в селището. За съжаление, няма данни къде са погребвани останалите хора. От времето на ранния неолит има намерени едва
100 – 120 скелета, като само на територията на Слатинското селище те са 10.
„Гробът на жената е много интересен. Погребана е по корем, като лицето е надолу. Лявата ръка е под корема, а дясната е пусната свободно. Краката винаги са свити и вързани“, допълва Николов. Смята се, че обикновеният начин на погребване в късната праистория е т.нар. хокер – като детето в майчината утроба, т.нар. ембрионална поза или полагане на трупа със свити вързани крака. Само че краката на намерените в Слатина скелети са вързани, но ръцете – не. Любопитно е защо. Край погребаната жена е намерена и кост от животно – явно е била поставена и жертвена храна. Археолозите за първи път откриват толкова скелети на едно място. Мъжът в двойния гроб е погребан изключително необичайно – по гръб, със свити крака.
Работата на археолозите в столичния квартал е в рамките на спасителни археологически разкопки заради ново жилищно строителство. Селището е в режим на опазване със заповед на министъра на културата. Определени са границите и режимите на ползване. При строителство първо се извършва проучване и чак след това може да започне строежът.
Разкопките в селището се провеждат вече 35 години. Откритите предмети са доказателство за това, че селището е обитавано от земеделци и скотовъдци. Смята се, че неолитна Слатина е съществувала около 500 години – от края на седмото до средата на шестото хилядолетие преди Христа.
Българските земи заемат централно място в раждането и развитието на европейската цивилизация. През периода от края на VІІ до последните столетия на V хилядолетие пр.Хр. в този регион се развива културата на първите земеделци и скотовъдци на европейския континент, които в търсене на подходящи за уседнал живот природно-климатични условия донасят от Предна Азия новия поминък. Така на брега на Слатинска река възниква и бързо се развива едно от най-големите селища на първата европейска цивилизация, останките от което са познати като Слатина-София.
Първите заселници идват от Анатолия (Мала Азия) по море със салове и стигат до устията на реките Струма, Вардар и Места. Някои от тях се установяват на Балканите, а други продължават нагоре към Тракия, Средна Европа или Долнодунавския басейн. Софийското поле е между първите региони в Европа, които приемат тази нова култура на земеделците и скотовъдците. Наблюдава се промяна в начина на живот на хората. Ако допреди са били ловци и събирачи на храна, то сега те се превръщат в производители на храна. Причината за това е, че екологичните условия на Източните Балкани са много по-благодатни за земеделие и скотовъдство в сравнение с познатите им дотогава. А когато могат да произведат достатъчно храна, то имат време и за развитие на духовната култура. Сред новите находки от Слатина са и предмети като керамични съдове, тежести за стан, тапа за пещ, оформена като човешки образ, прешлен за вретено и много други.
Особено място в живота на тази древна цивилизация заема архитектурата – строителство на къщи и други постройки, отбранителни и обредни съоръжения. Натрупалите се останки от продължилия половин хилядолетие живот край Слатинска река достигат дебелина почти 4 метра. Значителна част от този културен пласт е унищожена, но все пак още има достатъчно възможности да бъде разчетена информацията от древността. Това прави от
1985 г. насам екипът на НАИМ – БАН, под ръководството на проф. Николов. „Изумителни неща се случват през първата половина на шестото хилядолетие. Неща, които не можем да си обясним. По това време се появяват и двуетажните къщи – сериозно направени здрави структури“, разказва Николов.
През целия период на археологически проучвания на обекта археолозите си сътрудничат с Регионалния исторически музей – София. Там постъпват и всички предмети от живота на древните хора. Финансирането на редовните разкопки на Слатинското селище през последните години се осъществява по програма „Култура“ на Столичната община.