Заразата – от огнище до пандемия и обратно

Остров Нова Гвинея, разположен близко до Екватора, между Австралия и Индонезия, е последното все още бяло петно в географията на нашата планета. Преди 1930 г.
вътрешността на острова е била отбелязвана на картите като необитаема джунгла. Голяма е била изненадата, когато над Нова Гвинея са прелетели първите самолети. Пилотите със сигурност не са очаквали да видят планинските вериги, притиснатите между тях долини, обработените полета и селата. Днес няма по-пъстро място от Нова Гвинея. Там обитават над хиляда племена и се говорят над хиляда различни езика. Отгоре на всичко в Нова Гвинея има поне четиридесет човешки групи, които живеят изолирано, без желание за постоянни контакти със съседите си или света. Сведения за такива хора се получават след случайни срещи или при наблюдение от въздуха. Някои смятат, че подобни племена трябва да бъдат въведени в цивилизацията. Други обаче призовават към внимание и припомнят, че външни срещи, даже случайни, могат да завършат трагично. Изолираните племена нямат имунитет към най-обикновени заразни болести и външният свят им носи смърт. Заразата, дошла даже от един човек, се разпространява сред тях като огън. Без медицина и без да разберат какво става, числеността на племето бързо се стопява.

Черната смърт
Европа не трябва да гледа отвисоко на изостаналите племена, защото точно това е станало тук в не толкова отдалечено минало. Хрониките описват пътя на дванадесет търговски кораба, които бягат от Крим към Италия, за да се спасят от чумата и от войната там. Корабите пристигат в Месина, Сицилия, през октомври 1347 г. Те донасят чума („черната смърт“). Чумата поразява безпогрешно, оздравели няма. Никой не смее да приближи или да влезе в дома на починалия. Ужасени, жителите на Месина бягат от града. Пет години заразата се разпространява из Европа с корабите и по търговските пътища. Тази чумна епидемия отнася двадесет милиона души, почти една трета от жителите на континента. В Европа до XIX век продължават периодично да върлуват чумни епидемии.
Днес се знае, че чумата се предизвиква от бактерии и се разнася от бълхи по плъховете и по въздушно-капков път. През Средновековието се е смятало, че болестта се дължи на „миазми“, лош въздух и изпарения. За предпазване се е правело всичко, за да се премахне „миризмата на чума“. Използвани са били тамян, ароматни билки, препоръчвало се е да се живее в конюшня, по улиците на градовете са горели огньове, стреляли са с топове, а прозорците на домовете са били запушвани плътно, за да не влезе заразният въздух.

В тези тежки времена градовете наемали „чумни доктори“, които да лекуват болните до края на епидемията.

Единственото действено средство е било да се избяга от епидемията. И всеки, който можел, бягал – без да се бави, надалече и за дълго. Идеята за изолиране лесно била обърната – да се изолират болните, а не здравите. В контролирания от венецианците Дубровник (Рагуза) поставят изпитателен срок за пускане на кораби и хора в пристанището, за да е сигурно, че не носят зараза. Отначало този срок е бил тридесет дни, после е увеличен на четиридесет дни, на италиански quaranta giorni. От тук идва и думата „карантина“. Практиката на карантиниране ограничава „черната смърт“ и следващите чумни епидемии.
COVID-19 е нова заразна болест
Първите случаи на COVID-19 са отбелязани в Китай, в края на миналата година. Ковид-19 (COVID-19 е съкращение от Coronavirus disease 2019) е ново заболяване, предизвиквано от вируса SARS-CoV-2. Този вирус е сходен с вируса SARS-CoV-1, който през 2003-та предизвика в Китай епидемията от SARS (ТОРС – тежък остър респираторен синдром).
Със самолетния транспорт и връзките между страните COVID-19 бързо се прехвърли от Китай и се появи навсякъде. Световната здравна организация обяви пандемия, т.е. заболели има в страни от всички континенти. В България COVID-19 има огнища в цялата страна.

Данни за епидемията

Днес нови изрази, дошли от речника на специалистите, влязоха в ежедневна употреба. Всички разбраха, че „инкубационен период“ е времето от заразяването до появата на първите симптоми. За COVID -19 това са 5 – 6 дена, но могат да бъдат и четиринадесет дена. При много хора симптоми не се появяват или са слаби, но хората и без симптоми са носители на вируса и могат да заразяват околните.
Колко заразен е вирусът на COVID-19, колко лесно се предава от човек на човек по време на епидемията? От динамиката на случаите това може да се определи. Изразява се с т.нар. репродуктивно число (R), което показва колко души заразява средно един заразен. COVID-19 е по-заразен от грипа и по-малко – от дребната шарка. Ако стойността на R е по-голяма от единица, епидемията се разраства, ако е по-малка – заглъхва.
Колко е смъртността при COVID-19, не е лесно да се каже. Трябва да се знае броят на заразените, а когато има много безсимптомни случаи, това се определя трудно. В случая се разчита на проверките за присъствие на антитела в кръвта, което говори за прекаран COVID-19. Получените данни показват смъртност след заразяване от 0.4% (Германия) до 0.9% (Ню Йорк). Смъртността зависи от медицинската помощ и от възрастта – сред възрастните тя е по-голяма.

Край на епидемията

Краят на една епидемия настъпва, когато болестта вече не намира хора, които могат да бъдат заразени.
В случая с COVID-19 теорията казва, че това ще стане, когато 70 – 80% от хората преболедуват, изработят антитела и по-този начин са предпазени от ново заразяване. Това създава стаден (колективен, групов) имунитет – вирусът трудно намира кого да зарази, и епидемията бързо заглъхва.
Въпрос е дали ние в България сме близко до създаване на групов имунитет. Изследванията сочат, че в България, а и в цяла Европа, преболедувалите са около 5%. Следователно 95% от хората могат да се заразят, т.е. ние сме още в началото на пандемията.
С тези темпове ще трябва да чакаме много месеци преди да се създаде необходимия групов имунитет. Може да не се пазим от вируса на COVID-19. Цената ще бъдат хиляди починали и десетки хиляди изкарали тежка болест за кратко време. Това е начинът, „прилаган“ в древния Египет и средновековна Европа.
Ние обаче живеем в XXI век. Имаме лекари, учени. Инкубационен период, начин на предаване от човек на човек – тези неща значат нещо. Да затрудним вируса, да ограничим контактите си, да не се заразяваме, да спазваме хигиена, да изолираме болните и потенциално бол-
ните. Много страни почти го направиха, вирусът на пандемията там не намира кого да зарази, и си отива. Да се надяваме, че и България ще го направи.
Има и друг, също оптимистичен изход. Досега ваксина няма. Но да си представим, че някъде някой успее да направи, провери и произведе ваксина. Ще започнат масови ваксинации, те ще създават индивидуален и като следствие – групов имунитет.

Свързани статии:

Ваксината е все по-реална В прегръдките на Слънцето Първият у нас водороден автомобил Задълбочаваме научното и образователното сътрудничество със Северна Македония