Още веднъж за омонимите в българския език

В „Българския тълковен речник“ са представени две съществителни: език1 със значение ‘подвижен орган в устата на човек и висши животни’ и език2 ‘средство за общуване между хората за размяна на мисли, чувства, впечатления с помощта на говор или писмо’. В речниците се отбелязва и прилагателното езиков със значение ‘който се отнася до език2’. Следователно в случая не може да се употреби съчетанието езикова пача, а само и единствено пача от езици. Подобен е и случаят с думите: вила1 ‘уред за прибиране на сено’, вила2 ‘постройка, извънградска къща сред природата’, вила3 ‘самовила’.
В посочените примери думите са омоними. Омонимите са думи с еднакъв звуков състав, но с различно значение. Такива например са също: коса1 ‘косми на главата на човек’ и коса2 ‘прикрепено на дълга дръжка земеделско сечиво за рязане на трева’; съществителното кос ‘прелетна пойна птица с тъмни пера Turrbus merula’ и прилагателното кос ‘наклонен, полегат’; съществителното син ‘дете от мъжки пол по отношение на родителите си’ и прилагателното син ‘вид цвят’. В първия случай омонимите са пълни, защото принадлежат към една и съща част на речта и съвпадат във всичките си граматични форми, а във втория те са непълни, защото са от различни части на речта и/или имат различни граматични форми.
Омонимията се различава от едно друго явление, наречено многозначност, при което една и съща дума се употребява с две или повече значения, като едното е основно, а другите са допълнителни. Многозначността, или още полисемията, се свързва със способността на думите да имат т. нар. преносна употреба. Например за думата мащеха в „Българския тълковен речник“ са отбелязани две значения: 1. Втора жена на бащата, неистинска майка. Нямам майка, имам мащеха. 2. Преносно. Човек, който се отнася враждебно, без грижи и любов. За едни майка, за други мащеха.
Тази употреба е възможна единствено в свързана реч, в контекст, защото значението на думите зависи от тяхното обкръжение.

Мария Китанова
е доцент в Секцията за етнолингвистика
към Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ – БАН.

Четете повече в бр. 51-52, 22 декември 2016 г.