В родното място на интернет

40 български учители участваха в едноседмично обучение в ЦЕРН. Това е втората за тази година група, която преминава през квалификационен курс в Европейския център за ядрени изследвания в Женева. Естествено, преподавателите се вълнуваха от посещението си в родното място на интернет.

Някои от участниците за първи път научиха, че ЦЕРН е родно място и на сензорния екран (т.нар. тъчскрийн). Трудно може да си представим по-добро място за подобни изобретения от огромния научен център, събрал едни от най-добрите специалисти на планетата. Колко му е на хората, работещи тук, когато нещо им потрябва, просто да го създадат. И те го правят. ЦЕРН е най-популярен като родното място на Хигс бозона, или т. нар. божествена частница. Разбира се, тук никой не нарича въпросната частица така, тъй като все пак се намираме в света на сериозната наука. Но нейните постижения могат да бъдат разказани по интересен и достъпен начин и на хора, които не са физици. Учителите по ИТ сами се убедиха в това по време на петдневния интензивен курс. Основната цел на обучението е чрез учителите научните открития да стигнат по възможно най-бързо и достъпно до учениците. Това е и най-ефективният начин младите да бъдат привличани в света на науката, убедени са в ЦЕРН. Първите лекции за елементарни частици може би леко стъписаха аудиторията от информатици. В началото у всички настъпи объркване от толкова много позабравени или непознати понятия – протони, неутрони, неутрино, глуони и какви ли не други частици. Но постепенно нещата започнаха да си идват на мястото. Всички лекции, изнасяни в аудиториите предиобед, следобед бяха допълвани нагледно с посещения на местата, където се извършваха различни дейности – отделните експерименти в ЦЕРН, управлението на ускорителите и съоръженията. Там чутото сутринта постепенно ставаше все по-ясно и за неизкушените от физиката преподаватели. Нещо повече, многократно бе подчертано, че в ЦЕРН по-голямата част от специалистите всъщност не са физици, а инженери и ИТ специалисти. И това е съвсем естествено. Настоящи и бъдещи Нобелови лауреати в областта на физиката просто няма как да се оправят без помощта на своите колеги инженери и информатици, за да докажат практически оригиналните си хрумвания. Едно е да ти падне ябълка върху главата и от това да се роди гениална идея. Но съвсем друго е да я докажеш. А в света на науката всяко откритие трябва да бъде потвърдено от два независими един от друг източника. Затова в 27-километровия тунел на Адронния колайдер на 100 м под земята са заложени общо четири експеримента – ATLAS, CMS, ALICE и LHCb. Всеки от тях е специализиран за различни изследвания, но може и да се използва за проверка на данни, получени от друг експеримент. Освен с откриване на нови частици експериментите се знанимават с изработване на изотопи или изследвания на античастици.

Четете повече в бр. 41, 13 – 19 октомври 2016 г.

Свързани статии:

У дома помагат и… звездите Шанс за децата в риск ДОМИНО набира скорост Смолянска рецепта за успех