УНИЦЕФ призовава за цялостно внедряване на система за ранно идентифициране и ранна интервенция спрямо деца с увреждания у нас
Около 80% от родителите на деца до 6-годишна възраст без увреждания смятат, че децата с физически или интелектуални увреждания страдат поради негативни нагласи към тях. Също толкова са и родителите на деца с увреждания, които са съгласни с това твърдение. Това са част от изводите от национално изследване на УНИЦЕФ България, което се фокусира върху социалните норми към децата с увреждане и затруднение в развитието от 0 до 6 години. То е осъществено от социологическа агенция „Глобал Метрикс“ сред родители и на деца с увреждания, и на деца без увреждания до 6-годишна възраст, специалисти в здравната и в социалната сфера. В рамките на проучването са проведени и фокус групи с родители, както и дълбочинни интервюта с деца и експерти.
Изследването хвърля светлина върху това какво хората възприемат като увреждане и какво не; какви са нагласите на родителите на деца с увреждания и на деца без увреждания; какви са нагласите към институциите и политиките за деца с увреждания (образователна система и приобщаващо образование, здравни услуги, живот във/извън семейството), както и какви са нагласите сред самите деца и младежи – както такива с увреждания, така и без. Целта е да се докаже причинно-следствена връзка между преобладаващите социални норми и рисковете от социално изключване и нарушаване правата на децата с увреждания и затруднения в развитието. Това ще насочи вниманието към нуждата от цялостна система за ранна интервенция при децата на възраст 0 – 6 г. в България.
Изпитването на съжаление е основна емоция. 66% от родителите на деца с увреждания са напълно или донякъде съгласни с твърдението: „Жал ми е за семейства, в които има деца с увреждания, защото са жертва на злощастни обстоятелства“. Сред здравните специалисти 57% са съгласни с това твърдение, а сред специалистите в социални услуги – 33%.
Според данни от фокус групи с родители на деца без увреждания, децата с увреждания са „отбягвани“ и често са „изолирани“, защото са „различни“ и „странни“. Открояват се нагласите, че децата с увреждания са по-неуверени и по-зависими/безпомощни от останалите деца. Родителите изпитват основно емоции на жалост и емпатия – „съжаление“, „съчувствие“, „състрадание“, „разбиране“, „те не са виновни, че са се родили така“. Безсилието да се помогне на децата в нужда, води до самообвинение и поражда „чувство за вина“.
52% от родителите на деца без увреждания споделят, че изпитват съжаление към децата с увреждания, 34 на сто признават, че се чувстват несигурни, тъй като не знаят как да се държат с тях, а 35 на сто се чувстват неудобно и им е трудно да се отпуснат. Все пак общо 93% от запитаните казват, че опитват да се държат нормално и да не обръщат внимание на увреждането.
От гледна точка на родителите на деца без увреждания децата с интелектуални увреждания биват определяни като „дефектни“ от 10,5%. Анкетираните с по-ниско образование, както и тези на възраст под 24 г. и над 45 г. по-често споделят това мнение. 44% от родителите са напълно или донякъде съгласни, че децата с физически увреждания са различни от „това, което е нормално“. Тези проценти отново са по-високи за децата с интелектуални увреждания – 54%.
Сред родителите на деца с увреждания 6% са на мнение, че децата с физически увреждания са „дефектни“, докато по отношение на интелектуалните увреждания този процент е 16.
Около 80% от родителите на деца без увреждания са напълно или донякъде съгласни, че децата с физически или интелектуални увреждания имат нужда от специални образователни институции (например специални училища или центрове). Според родителите на деца с увреждания нуждата от специални образователни институции е по-голяма при децата с интелектуални увреждания, отколкото при тези с физически увреждания. И за двете групи деца има високи нива на съгласие с това твърдение. Отглеждащите дете с увреждане по-често споделят мнението, че децата с интелектуални увреждания би трябвало да бъдат в специални образователни институции, докато при полагащите грижи за деца със затруднения в развитието се наблюдава обратна тенденция.
Сред родителите на деца без увреждания преобладават нагласите, че в повечето случаи отношението към децата с физически увреждания и интелектуални затруднения на възраст 3 – 6 години не е същото, каквото е към останалите им връстници. Респондентите смятат, че в детската градина те често са изключвани или ограничавани в цялостното си развитие и приобщаване поради тяхното увреждане или затруднение.
Според интервюираните експерти често децата със затруднения в развитието, дори да са включени в учебния процес и да присъстват в класната стая, не са успешно приобщени към колектива. Обичайно са позиционирани най-отзад в самите стаи, придружавани са от възрастен – родител или друг, в ролята на личен асистент. И ако са тихи и спокойни, остават почти незабележими.
От гледна точка на родителите на деца без увреждания, участвали във фокус групи, нагласите относно възможността децата с увреждания да бъдат в обща група в детската градина заедно с деца без затруднения в развитието, зависи от степента на увреждане на детето, от една страна, а от друга – от наличието на специалист, ресорен служител.
Според фокус групите с родители на деца с увреждания техният опит често е свързан с подписки срещу включването на децата и липсата на капацитет да се посрещнат образователните им нужди в рамките на учебните заведения. Според родителите в образованието има много наредби, които на теория гарантират прилагане на приобщаващото образование като част от държавната политика, но всъщност „всичко е само на хартия“. Така например в детска градина са отказали да приемат дете със синдром на Даун, тъй като са се притеснявали да не зарази останалите деца. Майка от Севлиево разказва как в неофициален разговор директорът на детската градина, която детето посещава понастоящем, я заставя да му осигури частен учител. Друго условие в рамките на образователната система, което често нарушава правата на децата с увреждания и затруднения в развитието, е физически недостъпната среда.
Преобладаващата част (близо 59%) от анкетираните родители на деца с увреждания заявяват, че околните обичайно се отнасят към тях с уважение. Регистрирани са ниски стойности по отношение на форми на тормоз (2%), обиди (3%), лошо обслужване на публични места, като магазини и ресторанти (3%),
или проява на по-малко учтивост, отколкото към други хора (4%). Приблизително по около 7% от родителите декларират за форми на дискриминационно отношение към тях и посочват, че много често „хората избягват контакт с тях“, „държат се така, сякаш се плашат от тях“ или демонстрират отношение „сякаш смятат, че те (родителите на деца с увреждания) не са умни“.
Данните от фокус групите с родители на деца с увреждания се разминават с горепосочените. Те споделят, че всекидневно се сблъскват с неуместни коментари и поведение към децата си. „Плюят си в пазвата, чукат на дърво – на никого не му става приятно, като те гледа“. Родителите споделят, че е неприятна практика хората да правят коментари пред децата, макар и добронамерено, за състоянието им, особено когато детето вече е голямо и осъзнава затруднението си. Както и да употребяват израза „такива деца“, който често използват дори специалисти. Родителите разказват за ситуации, в които други родители не позволяват на децата си да играят с техните, тъй като се притесняват от подражание и негативно повлияване върху развитието им. Споделят за различно, негативно отношение, което получават от страна на учителите в детските градини, от лекарите, от съседите, от приятелския кръг.
Близо 55% от анкетираните родители на деца без увреждания смятат, че семействата на деца с увреждания често имат покровителствено отношение към детето си, което води до изолация от другите. 23 на сто са на мнение, че семействата на деца с увреждания се опитват да ги скрият, а 18% – че се срамуват от това.
88% от родителите на деца без увреждания са напълно или донякъде съгласни, че децата с физически увреждания се нуждаят от отделни здравни услуги, почти 80% са съгласни за същото за децата с интелектуални увреждания.
Родителите на деца с увреждания споделят във фокус групите неприятни усещания и впечатления от здравната грижа. Опитът им от консултации с лекари е негативен, тъй като често след това, вместо да бъдат насочени, се чувстват по-объркани от преди.
Около 75% от родителите на деца с увреждания са напълно или донякъде съгласни, че децата с физически или интелектуални увреждания не могат да се впишат в обществото без финансова помощ. При родителите на деца без увреждания числата са сходни – 77% са съгласни, че децата с физически увреждания не могат да се впишат в обществото без финансова помощ за техните семейства. По отношение на децата с интелектуални дефицити нивото е 71%.
62% от родителите на деца без увреждания смятат, че семействата на деца с увреждания не са в тежест на обществото. Това мнение се споделя и от 56% от здравните специалисти и 67% от специалистите в социални услуги.
Данните от фокус групите с родители на деца с увреждания и затруднения в развитието сочат също, че те не се чувстват достатъчно включени в изработването на политики, които пряко засягат тях и децата им.
„За УНИЦЕФ е важно всяко дете да има възможно най-добрия старт в живота. Това включва подкрепа за родителите, работа с професионалисти, борба с всякакъв тип обществени предразсъдъци и негативни нагласи към децата с увреждания, които все още възпрепятстват навременния им достъп до услуги. Тенденциите от изследването показват, че ситуацията се подобрява. Но има още много работа за вършене, така че децата, особено най-уязвимите, да могат да разгърнат потенциала си“, заяви Кристина де Бройн – представител на УНИЦЕФ в България.
Препоръки
България е създала правна рамка и условия за осигуряване на интервенция в ранна детска възраст за деца със затруднения. Има система за първично здравеопазване от общопрактикуващи лекари и извънболнични педиатри, които следва да осигуряват профилактични грижи за всички деца, както и да осъществяват редовно наблюдение и оценка на цялостното детско развитие.
Диагностика, лечение и рехабилитация за специфични състояния и увреждания са достъпни през здравната система.
В социалната система е въведена услугата „ранна интервенция на уврежданията“. Независимо от това в България липсва системен подход за осигуряване на ранна интервенция за всички деца, които имат нужда, за да им се помогне да развият пълния си потенциал.
УНИЦЕФ България подкрепя въвеждането на системен подход към ранната детска интервенция. Той включва координирани усилия в рамките на здравната система за подобряване на мониторинга на ранното детско развитие и ранно откриване на затруднения в развитието; установяване на механизми за насочване на деца, изложени на риск от затруднения в развитието, към общностни услуги за ранна интервенция; предоставяне на качествени, семейно ориентирани услуги; подкрепа за плавен преход към приобщаващо ранно образование. Системният подход се въвежда в 5 общини (Нова Загора, Сливен, Стара Загора, Хасково и Чирпан) като част от инициативата за пилотното прилагане на Европейската гаранция за детето, както и по линия на партньорство между УНИЦЕФ и фондация „H&M“ на глобално ниво.
„Голямата ни цел е да помогнем на държавата да внедри системен подход в ранната интервенция в цялата страна – по модела, който ние изграждаме в момента в няколко ключови региона“, заяви Кристина де Бройн.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg