Възрожденските писатели за българския език: Иван Вазов за чуждите думи, падежите, членуването и правописанието

Linguodidactological Archeology /

Лингводидактологическа археология

Владислав Миланов

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

https://doi.org/10.53656/for2025-04-10

Резюме. Статията разглежда Иван-Вазовите концепции за развитието на правописа, за навлизането на чуждите думи в българския език, за членуването и за падежите. Въпреки че Вазов е един от най-задълбочено анализираните в езиково отношение писатели, някои важни за развитието на книжовния език идеи, обвързващи поетичната реч с тенденциите при оформянето на книжовната формация на общонародния език, на народния поет са останали в периферията на изследователския интерес. Текстът насочва вниманието именно към такива специфични схващания, като например Вазовото твърдение, че при отпадането на падежите поетичният език губи своята стегнатост и това го отдалечава от славянските езици.

Ключови думи: емпрунтология, Иван Вазов, книжовен език, поетичен език, чужди езици и чужди думи, падежи, правопис

Свързани статии:

Теофано Попова – учителката, благодетелката, общественичката Хиперфункции на възрожденския текст. Към въпроса за началата на новобългарския книжовен език Дигиталното поколение vs. слятото, полуслятото и разделното писане Страстите на душата в старата и новата българска литература: опит за сравнение