Училищният психолог д-р Таня Илиева и педагогът Елка Димитрова издават книга дневник за сближаване и общуване в семействата

В края на септември, като част от фестивал, посветен на здравни теми, педагогът Елка Димитрова представя на отворено публично събитие книгата „Истории от деца и родители“. Създават я заедно с д-р Таня Илиева, психолог от софийското 28. СУ „Алеко Константинов“, която „Аз-буки“ представи в началото на тази година.

По време на лекцията, озаглавена „Силата на единството. Как родителите могат да подкрепят емоционално децата си“, Елка Димитрова включва най-малките членове на едно от присъстващите семейства.

На първия ред срещу лекторката седи петчленно семейство – баща, майка и три деца. На въпроса на Димитрова към едно от момиченцата на видима възраст около 6 –7 години дали ѝ харесва сама да измисля истории, отговорът е отрицателен. „Не“, откровено си признава детето. Когато обаче лекторката я пита дали би помогнала на майка си или баща си да измислят история, отговорът се превръща в положителен. Момиченцето е съгласно да се включи в съвместна дейност.

Примерът е сред основните мотиви за създаването на интерактивната книга „Истории от деца и родители“.

Тя съдържа десет кратки истории, които очакват да бъдат дописани. От детето, но и от неговия родител. Деца и родители ще научат повече за себе си чрез гледните си точки за различни ситуации, ще се доближат или противопоставят в разбиранията си за добро и лошо, но преди всичко ще изкарат време заедно.

Неприет от съучениците си нов ученик, неочакван провал в решаването на трудна задача, непоканен приятел… Ситуациите са подбрани от практиката на д-р Илиева. И са моменти, в които децата най-често се нуждаят от подкрепа и разбиране.

В разговора на „Аз-буки“ с авторите на книгата става въпрос и за емоционалната интелигентност на родителите, не само на децата. За невъзможността да отделят достатъчно от времето си за тях и за силната необходимост от общуване. Става въпрос и за учителите, за училищната среда.

Според д-р Илиева, ако изданието помогне дори на малък брой семейства да се сближат и да открият нов начин на общуване, значи целта е изпълнена.

„За мен очакваният реалистичен резултат от издаването на книгата е родител и дете да седнат заедно, да прочетат история и да проведат разговор, който иначе биха избегнали. Вече съм виждала как една малка история отваря големи теми – за страха от самота, за ревността между братя и сестри, за това какво значи да бъдеш приятел. Вярвам, че дори една семейна история, създадена чрез тази книга, може да промени света на едно дете. И това е достатъчно“, споделя за „Аз-буки“ Таня Илиева.

Започваме от там, където всъщност се зараждат проблемите – липсата, отсъствието или непълноценното присъствие на родителите.

„Всяко дете се формира в контекста на семейството – присъствието или отсъствието на родителя винаги оставя следа. Дори мълчанието, дистанцията или липсата на внимание са послания, които детето интерпретира. Например, ако един родител е често зает и не намира време за разговори, детето може да изгради усещане, че не е достатъчно важно. Тази динамика се пренася в училище, в приятелствата и по-късно – в интимните връзки. Именно затова в книгата-дневник поставям акцент върху историите като общо преживяване на дете и родител, а не като отделни линии на развитие“, казва д-р Илиева.

За нея една от важните задачи на училищния психолог и на педагогическия съветник е да обърнат внимание и върху необходимостта родителите да работят върху своята емоционална интелигентност.

„Не можем да очакваме дете да развива емоционална зрялост, ако родителят не върви по този път. В практиката си често виждам родители, които идват с оплакване „детето ми е агресивно“, но когато започнем разговор, се оказва, че самият родител трудно овладява гнева си. Промяната идва, когато родителят осъзнае, че проблемът не е само у детето, а в семейната динамика. Когато и родителят започне да се учи да разпознава, назовава и управлява собствените си емоции, тогава настъпват реални резултати за цялото семейство“.

Същото важи и за учителите.

Илиева е оптимист и вижда как все повече темата за емоционалната интелигентност вълнува както по-младите, така и по-опитните учители.

Установила е, че всеки я открива по свой начин – чрез нови обучения, личен опит или наблюдения върху децата. Знае добре, че процесът изисква време, но твърди, че интересът към темата расте.

„Вярвам, че когато училищата поставят акцент върху емоционалната интелигентност не само при децата, но и при учителите, ще се създаде още по-топла и пълноценна образователна среда“, казва тя.

Преди няколко месеца Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе даде начало на безплатни психотренинги за родители на тийнейджъри. Макар че инициативата не е свързана конкретно с емоционалната интелигентност, можем да я дадем като пример за работа с родителите при решаване на проблеми, свързани с техните деца. Обученията се водят от специалисти по зависимости и детски психолози с основна цел да подпомогнат родителите в разпознаването и справянето със зависимости при децата. Фокусът обаче не е върху традиционните проблеми като вейпове и алкохол, а върху все по-разпространената екранна зависимост.

Таня Илиева потвърждава, че това е прекрасен пример за социална отговорност и за връзката между културните институции и психичното здраве. Още повече че темата за екранната зависимост е една от най-актуалните напоследък.

„Такива тренинги показват, че върху проблема може да се работи не само чрез забрани и наказания, а чрез осъзнаване, разговор и изграждане на нови навици. Много ми се иска подобни инициативи да се провеждат и в други градове, защото те създават общност от родители, които се подкрепят взаимно, а това е безценно“, добавя психоложката.

В богатата си практика тя често получава обратна връзка от родители и учители, които започват повече да се замислят върху своите реакции, върху времето, което отделят, и върху начина, по който говорят с децата.

Това е и един от симптомите, че когато говорим открито за емоционалните проблеми на децата и за родителската роля, на хората вече им звучи познато.

„Родители ми пишат, че след интервю са променили вечерната си рутина – изключили са телевизора и са започнали да разговарят с децата си преди сън. Все по-често след интервю или публикация ми споделят, че са се разпознали в някой от примерите. Това показва, че посланията ни достигат и докосват хората. Учителите също започват да обръщат внимание на своята емоционална интелигентност – виждат, че без умение да управляват собствените си емоции, е трудно да изградят истинска връзка с учениците. В разговорите си с педагози усещам, че все повече от тях са готови да се учат и да опитват нови подходи, за да бъдат по-близо до децата. За мен това е истински успех“, признава Илиева.

Психоложката, която в голяма степен се ангажира с работата с деца със специални образователни потребности, търси решения и за подобряване на психологичното и физическото здраве на младите хора в норма.

Разчита за това и на съвсем новата си книга, която неслучайно нарича „дневник“ или „помагало“.

Възнамерява не само да я разпространяват на книжни събития и онлайн, за да достигне до повече хора, но и да я използва активно в практиката си – като инструмент в консултациите с родители и в работата с деца.

„Ще препоръчвам отделни истории и упражнения, които да продължат у дома. Така книгата се превръща в мост между консултацията и всекидневието. Родителят няма да получи само съвет, а и конкретен инструмент, който да приложи с детето си – това значително увеличава шансовете за положителна промяна“, казва Илиева.

Докато разлистваме новоиздадената книга заедно с педагога Елка Димитрова, разбирам, че всяка история се придружава и от илюстрация, която детето може да оцвети така, както усеща състоянието на героя от историята или на себе си, ако се постави на негово място. Същата илюстрация има възможност да оцвети по свой начин и родителят. Така книгата може да бъде възприета и като вид игра. От една страна, има кратък и ясен текст за четене, от друга – възможност за дописване на историята, а като финал – оцветяване на илюстриращата рисунка.

„Не всички родители ще се включат в това занимание веднага, но вярвам, че дори малка част да отделят време и да работят заедно с детето по книгата, това ще създаде положителен ефект. Замислена е да бъде достъпна и лесна за използване – не е нужно много време, а по-скоро желание за разговор и внимание към детето. Например родител може да отдели само 10 минути преди сън, за да продължи една история, и тези 10 минути да се окажат най-ценните за деня. Ако родителят усети, че това укрепва връзката с неговото дете, той ще намери начин да я използва отново“, обяснява Таня Илиева.

И ни убеждава, че най-голямата сила, която едно дете може да има, е единството със своите родители. Защото то лекува, дава опора и увереност, че светът е сигурно място.

Свързани статии:

Как деца решават конфликти ТКЗС – драмата, сполетяла българското село 56% от европейците искат повече пари за борба с кризата Етюди на родопски диалект