Контактът родители – деца е определящ

Тя е Йоана Демирева – когнитивен психолог терапевт и работи в Несебърска община. Предвид случаите, за които говори, не уточняваме къде и с кого. Има опит с деца със специални образователни потребности, но не точно за тях ще стане дума.
„По време на изолацията и онлайн обучението се увеличи броят на родителите, които търсят помощ при мен. Част от децата се затвориха и не искат да излизат от дома дори когато вече е разрешено. Имат своите страхове, които трудно формулират и изразяват вербално. Има и деца на другия полюс. Затворени у дома, те отключват агресия – както вербална, така и физическа.
С подкрепата на родителите, която, признавам, невинаги я има – всичко е поправимо. Искам да успокоя семействата, които наблюдават промяна в поведението на децата си в една или друга посока“, обяснява Демирева.
Става въпрос обаче и за неща, които по-скоро сме виждали във филми. За тях ни предупреждават специалисти по киберпрестъпления и киберсигурност. Липсата на плътност в заетостта – тренировки, извънучилищни дейности по време на локдауна, отключва демонична изобретателност. Със сигурност за това спомага и липсата на контрол върху това, какво се гледа по телевизията и в онлайн пространството.
Повече от година Демирева работи с момиче в пубертетна възраст, което е тормозено и изнудвано от свои съученички. „Направили са ѝ фалшив профил в социалната мрежа, както и на момче, което тя харесва. Така с много увещания и от негово име са я накарали да си направи снимки без дрехи. От там нататък нещата стават страшни – снимките се появяват публично. Всичко се превръща във филм на ужасите за това момиче. Слава богу, семейството стои плътно зад гърба ѝ и я подкрепя“, разказва случая психоложката.
Благодарение на родителите, които търсят помощта на Демирева, бавно и внимателно се преодолява травмата от жестокостта на съученичките. „Няма как снимките да бъдат изтеглени, затова работим върху това да приеме факта, че е допуснала грешка, и да се справя с евентуални бъдещи ситуации, в които някой ще ѝ припомни историята. Тя трябва да се противопостави и да не допуска да я изнудват“, казва Демирева. Успехите от терапевтичните сеанси са налице.
Психоложката разказва и за друг показателен случай. В детска градина четиригодишно момченце пъха ръчички в гащичките на момиченце, и то в продължение на месеци. Баткото на потърпевшото момиченце е в същото детско заведение и когато се опитва да защити по-малката си сестричка, е обвинен в агресивно поведение. На него му се забранява да посещава сестра си в групата. „Благодарение на това, че родителите са забелязали промяна в поведението и на двете си деца, те потърсиха специализирана помощ. Установи се какъв е проблемът, и работим за преодоляването му“, разказва психологът терапевт.
От частните стряскащи случаи вървим към обобщението – ролята на родителите, които в наши дни имат все по-малко време за децата си. „Обикновено семейс-
твата приемат, че щом децата им са нахранени, облечени и имат всичко, което им е нужно – то нещата са наред и родителските задължения са изпълнени. Само че истината е малко по-друга. Разговорите, общите неща, които да се правят заедно, истинският контакт между двете поколения често липсва. Между тях са телефоните, интернет, телевизията…“, категорична е Демирева.
Терапевтичните сеанси при нея започват първо с децата, но след няколко такива тя кани и родителите да се присъединят. „Много е важна семейната подкрепа при проблем на детето. Подкрепа, направена с разбиране и отговорно“, заключава специалистът.