Моята мебел е моята крепост

Михаела Москова*

Човек и добре да живее, все някога му се налага да обзавежда дома си. Когато мислим за обзавеждане, обикновено си представяме функционална цялост, съставена от множество елементи – мебели. По-рядко обаче се налага да назовем отделния елемент. Тъкмо тогава възниква колебанието: един мебел or една мебел? А още по-неуверено звучат членуваните форми: мебелта ми се счупи or мебелът ми се счупи?

Често в интернет сайтове, рекламни текстове и електронни каталози за обзавеждане може да се срещне употребата на думата мебел като съществително име от мъжки род. Например: *Понякога знаеш точно как трябва да изглежда мебелът ти; *Мебелът за антре се отличава с елегантен и функционален дизайн; *Мебелът включва колелца със спирачки за лесно преместване.

В съвременния български книжовен език обаче думата мебел е съществително име от женски род и означава ‘Обикн. мн. Предмети, изработени от дърво, метал и др. (столове, маси, легла, шкафове, бюра, библиотеки и др.) за вътрешно обзавеждане на жилища и обществени сгради’ (Речник на българския език онлайн). Нормативни са употребите тази мебел, една мебел, новата мебел. Формите мебелът, този мебел не съответстват на книжовната норма.

Причината за подобно колебание е свързана с формалния облик на думата. В българския език съществителните имена, които завършват на съгласна, в много случаи са от мъжки род (стол, шкаф, диван). Поради това и думата мебел често се разпознава по аналогия като дума от мъжки род. Тя обаче принадлежи към сравнително малката група съществителни имена от женски род със съгласна в края, подобно на кръв, нощ, мисъл, пролет. Тази особеност е исторически обусловена и е свързана с произхода на думата.

Думата мебел е навлязла в българския език през XIX век чрез руски (мебель), а в руския език е заета вероятно от френски (meuble ‘движима вещ, имущество’). Френската дума, от своя страна, произхожда от латинското mobilis ‘подвижен’. Първоначалното значение на думата е било ‘движима вещ’, т.е. предмет от имуществото, който може да бъде преместван (Български етимологичен речник. Т. 4 2012).

В книжовната практика е препоръчително да се използват формите тази мебел, новата мебел. А в ежедневието е важно да се използва удобна мебел.

*Д-р Михаела Москова е главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.

Свързани статии:

Добродетел и добри дела Добрият инфлуенсър повлиява публиката Новогодишната фойерверка Кой може да бъде апелиран?