
Индивидуално внимание към всяко дете и огромно желание да работи с подрастващите, са в основата на работата на Надя Василева, която ръководи ателието по приложни и изящни изкуства в Центъра за подкрепа за личностно развитие – Център за изкуство, култура и образование (ЦПЛР – ЦИКО), в София. „Винаги съм искала да работя с деца. Радвам се, че имам възможността и удоволствието да бъда сред по-малки групи, защото така мога да обърна внимание на всяко едно от децата в тях“, споделя тя пред „Аз-буки“.
В момента в Детски център „Бели брези“ към ЦПЛР – ЦИКО, Надя Василева работи с три групи от по 15 деца. Те са разделени спрямо възрастта си от подготвителна група до IV клас. Индивидуално работи и с момиче от XI клас с изявен интерес към рисуването. „Понякога за преподавател без опит е истинско предизвикателство да работи с група от близо петнадесет деца. Но независимо колко съм уморена, колко задачи съм имала през деня и колко са били шумни децата, винаги след заниманията с тях си тръгвам с усмивка и заредена за живот и още творчески проекти у дома“, споделя младата учителка.
Надя е на 27 години и работи в Центъра от октомври 2025 г. Завършила е Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София със специалност „Графика“, а след това и специалност „Книга, илюстрация и печатна графика“ в Националната художествена академия.
Признава, че започва тази работа по случайност, или както самата тя посочва: „Работата сама ме намери“. Още в гимназията има интерес към преподаването, но за добро или лошо, точно тогава не посвещава времето си на това.
„Просто в един момент се появи възможността да стана ръководител на ателието по приложни и изящни изкуства. Вярвам, че тогава беше правилният момент за мен. Общо взето, бях на границата да приема или не, но си казах, че по-добре да пробвам и ще видим. И оттам нататък вече не искам да пробвам нищо друго“, обяснява моята събеседничка. Чистосърдечно признава, че в заниманията с децата се стреми да правят това, което и на нея самата ѝ е най-интересно като техника. „Ако на мен ми харесва, шансът и на децата да им хареса, е много по-голям“, казва Надя. Вярва, че няма трудни неща и ако имаш желание, може на всичко да се научиш.
Запознавам се с Надя на междуинституционално обучение и обмяна на опит за ръководители на арт школи в Стара Загора.
Там тя представя безкрайно интересната техника за това как се прави стъклопис без стъкло. Звучи невъзможно, нали? Но няма невъзможни неща. За целта са нужни само PVC лист, лепила, боички и много желание.
„По-малките деца се страхуват да не сбъркат. Затова преди да започнат да рисуват, искат първо да направят скица на бял лист и след това да го прерисуват“, обяснява тя.
Донесла е много произведения на свои ученици. Показва ги с гордост и за заниманията разказва с най-широката усмивка, която сте виждали. По всички си личи, че обича работата си и тя наистина я зарежда с много положителна енергия. Признава, че не е очаквала, че тя ще ѝ дава стимул да продължава да твори толкова много и в свободното си време. Обяснява, че в дома ѝ цари креативен хаос от различни арт проекти – нещо, което, преди да започне да работи с децата, е позабравила.
„След като завърших висшето си образование, имаше период, в който не исках да рисувам и да се занимавам с изкуство. Но сега отново имам голямо желание“, споделя моята събеседничка. Сега у дома прави пано на импровизиран тъкачен стан от рамка. „Всъщност това точно се зароди от децата. С тях правехме миничергички на импровизирани малки станчета“, разказва тя. И с индивидуалната си ученичка също наскоро работят по подобен проект, подготвяйки се за участието ѝ в Националния конкурс за детска рисунка „Пролет върху листа“. „Тя направи много артистично пано тип черга и покрай нея и аз си уплътних вечерите вкъщи с това занимание“, казва Надя.

На въпроса дали често подготвя децата за конкурси, ми отговаря напълно искрено, че въобще не е вярвала, че подготовката за конкурси отнема толкова много време. „От октомври досега успешно пропуснахме няколко конкурса, но за щастие, в други три успяхме да участваме с децата. Сега трепетно очакваме резултатите“, посочва тя.
И тук идва ред на другия важен и труден въпрос – как по най-безболезнения начин може да обясниш на едно малко дете, че участвайки в конкурс, може и да не спечели награда, но това не трябва да го обезкуражава и обезсърчава: „Да си призная честно, и аз съм си задавала този въпрос, защото, като по-малка съм го преживявала. Подготвях се психически за този момент. Оказа се обаче, че всъщност децата, колкото и странно да е, това изобщо не ги интересува. Проблемът е, че е по-трудно да ги убедя да се разделят с творенията си. Те не искат да се разделят с тях, а според регламентите на конкурсите нещата, които са направили, остават при организаторите и не се връщат на участниците“.
Голяма част от красивите творения на децата остават в домовете им, а други намират място в ателието на Центъра. „Нашата директорка е невероятна в това отношение. Цялото творческо пространство в кв. „Белите брези“ прилича на голяма и много красива изложбена зала, която постоянно се променя“, обяснява Василева.
Определя като чист късмет и ползотворната си работа и приятелските отношения с колегите си от другите школи. Всички те са я приели много добре и се разбират с лекота. „Когато работиш с хубави хора и с хубави деца, няма как да не обичаш работата си и да не ходиш с желание“, посочва младото момиче.
В Детски център „Белите брези“ предлагат различни школи –
английски, руски и български език, математика и литература. Имат и клубове по екология, забавна химия, музика, както и уроци по народни танци, китара, вокална група и театрално студио.
Освен от ръководството и колегите си Надя е с прекрасни впечатления и от родителите на своите ученици. „Не знам дали е мой късмет, или просто такива са родителите навсякъде, но майките и бащите на учениците ми са много позитивно настроени към всичко, което правим. Често продължават да работят с тях у дома или пък ги записват на допълнителни занимания, за да доразвиват и надградят уменията си“, казва тя.
Със сигурност Надя Василева е намерила своето призвание и точното място, където да твори. „Всяко дете трябва да има възможността да се докосне до изкуството. Опитвайки различни неща, накрая със сигурност ще намери своето“, категорична е тя.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg








