Образованието е право, а не привилегия

Минка Арнаудова получава голямата награда „Образователен медиатор на годината“ в категория „Жени“ в конкурса „Медиатор на годината 2024“, организиран от Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“. Тя работи в Професионалната гимназия по селско стопанство в Мъглиж от шест години. Обича работата си, а учениците си нарича „моите деца“. За нея няма почивен ден – винаги е готова да помогне на всеки с каквото може. Вратата на дома ѝ е широко отворена за всеки, който има нужда от помощ, съвет или просто да поговори с някого.

„Образователните медиатори са белите лястовички в образованието“ – с тези думи Минка Арнаудова прие наградата по време на официалното награждаване в Министерството на образованието и науката за „Медиатор на годината 2024“.

Изключително щастлива е от голямото признание, което получава, и повече от всякога вярва, че е намерила своето призвание.

Преди да стане образователен медиатор в училището, работи в предприятие от военната промишленост в Казанлък. Така се случва, че закриват длъжността ѝ и е съкратена. „Регистрирах се в Бюрото по труда и съвсем случайно видях обявата за работа в гимназията в Мъглиж. Отидох на място, подадох документите си и те веднага ме взеха. Сега, като се връщам назад във времето, ми се иска да бях започнала там по-рано. Няма нищо по-хубаво от това да помагаш на деца“, обяснява моята събеседничка.

Работният ѝ ден в училището

започва много рано сутрин. Първото, което прави, влизайки в училището, е да разговаря с класните ръководители и учителите. Във всеки момент иска да знае къде са децата и ако не са в училище, имат ли основателна причина за отсъствието си.

След разговора с учителите започва обходът по махалите. „Ходя по домовете им и разговарям с родителите, за да разбера има ли проблем. Ако има, на какво се дължи той. Подходът ми е приятелски. Никога не се карам с тях, нито пък ги упреквам за нещо, не ги обвинявам“, разказва образователният медиатор.

Признава, че най-важното нещо, което иска учениците и родителите им да запомнят, е, че

образованието е право на всеки човек, а не привилегия.

Арнаудова споделя, че има домове, в които е радушно приета, но има и такива, в които не е желан гост.

Спомня си първия обход, след като започва работа като образователен медиатор в гимназията – в махалата в Мъглиж. И независимо че самата тя е родена там и хората много добре я познават, има къщи, в които не я приемат с отворени обятия.

„Посрещнаха ме враждебно с думите: „За какво сега си дошла? Кой те изпраща? Защо търсиш това дете?“. И след това дори ме изгониха от дома си“, връща се назад във времето тя.

Арнаудова е категорична, че най-трудно може да убедиш хора, които не са посещавали училище, че децата им трябва да получат образование. Тогава им обяснява, че ако не искат дъщерите и синовете им да има труден живот като техния, те трябва да посещават часовете в училище. Само така след това ще могат да си намерят работа и да се грижат за себе си и за близките си. „Един човек трябва да бъде образован и възпитан“, казва тя и истински вярва, че няма лоши деца. Има само родители, които не се справят.

Голяма част от учениците в гимназията живеят без своите майки и бащи. В повечето случаи те са заминали в чужбина на гурбет. А

децата са оставени при баби и дядовци или близки роднини.

„Това е голяма грешка! Бабата и дядото не могат да повлияят на детето. Поколенията са различни“, разказва тя.

Арнаудова признава, че с лекота успява да намери общ език с децата. Тайната се крие в това, че винаги „влиза в техните обувки“ и независимо за какво става въпрос, се опитва да погледне на случващото се през техните очи.

„Има момичета, които ми споделят неща, които не биха споделили с майките си“, казва тя. Обикновено, като при всички млади хора, терзанията им са свързани с първите любовни трепети. Арнаудова винаги им казва, че любовта идва и си отива, а далеч по-важно е във връзката между мъжа и жената да останат приятелството, доверието и разбирателството. Съветва ги, че първо трябва да завършат училище и след това да мислят за семейство.

„Всичко идва с времето си! Не трябва да бързат да се женят и да раждат деца. Ученическите години не могат да се повторят! Никога! Това е най-хубавият период от живота. Повтаряла съм хиляди пъти тези изречения“, обяснява тя.

Казва, че не се е случвало да не успее да намери подходящите думи или правилния път за общуване с някой ученик или близките му. Разбира се, понякога – дори доста често, ѝ е много трудно. Неусетно тя става част от тези семейства и приема болката им за своя. Дори когато става дума за загуба на близък човек.

„Има житейски ситуации, в които човек няма какво да направи – понякога е нужно просто да покажеш човечност и подкрепа. Децата ме чувстват като близък човек и аз така ги чувствам“, споделя образователният медиатор.

Разказва как често учениците идват в дома ѝ, а мъжът ѝ се обръща към нея с думите: „Децата ти дойдоха!“.

С тъга обяснява, че най-често срещаните проблеми при децата, с които работи, са финансовите.

„Някои нямат обувки, дрехи, тетрадки, химикалки. Винаги се опитвам да помогна с каквото мога“, споделя моята събеседничка.

Не обича обаче да се хвали или пък да изтъква на кого с какво е помогнала. А се е случвало да купува закуски в училище или санитарни продукти като шампоан, сапун и паста за зъби. Постоянно събира дарения на дрехи и обувки, а на децата ги дава насаме – никога пред другите ученици.

„Децата се срамуват и не трябва да ги поставяш в неловка ситуация“, категорична е тя.

Преди коледните празници благодарение на директора на гимназията Станимир Радев успява да издейства

еднократна помощ за 17 крайно нуждаещи се ученици.

„Мечтая учениците ми да бъдат преди всичко добри хора. Искам и да са възпитани и образовани. Само така ще могат да си намерят хубава работа и да се погрижат за живота си“, обяснява тя.

Постоянно им повтаря, че трябва да бъдат достойни членове на обществото ни, като работят на трудов договор, плащат данъците и битовите си сметки.

В гимназията в Мъглиж почти всички деца са от уязвими групи. Те пътуват всеки ден до училище от седем населени места: Мъглиж, Дъбово, Ветрен, Зимница, Юлиево, Ягода и от Стара Загора. В общежитието пък са настанени младежи от Шивачево, Плачковци, Конаре и Гурково.

Образователният медиатор споделя още, че откакто работи в гимназията, имат петима ученици, продължили във висше училище. Трима от тях учат в Пловдивския университет, а двама – в Тракийския университет. Самата тя иска да запише да учи специалността „Педагогика“ и тази година е решила да кандидатства.

„Нашата работа е много трудна. Бавно се случват нещата, но се случват. Вярвам, че ще дойде ден, в който всички деца от ромски произход ще имат висше образование. Образованието отваря вратата към по-хубавия живот“, завършва тя.