Целта е една, методите за постигането ѝ – различни: Националната природо-математическа гимназия ще има нова сграда

Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ е със STEM насоченост от самото си създаване. Снимки – Олег Попов

„Почти ново училище ще правим.“ С тези думи ни посреща Ивайло Ушагелов – директор на Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“. Той не може да скрие задоволството си от това, че ще се реализира проект по Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2024 – 2027 г. В проекта е заложено

изграждане на нов учебен корпус, физкултурен салон, актова зала и STEM център.

Навремето Националната природо-математическа гимназия е разполагала с 15 дка. Но в началото на 90-те години декар по декар част от земята е реституирана и гимназията сега има само 5 дка. Архитектурният проект успява да впише успешно новата сграда към съществуващата, без да засегне откритите части и зелените площи в училищния двор.

В момента вървят обществените поръчки за изпълнител. Очаква се от учебната 2027/2028 г. в гимназията

да преминат на едносменен режим на обучение,

което е и основната цел на проекта.

Днес тук учат 1233 ученици, като техният брой нараства всяка година. Но това е максимумът, подчертава директорът.

„Гимназията ни е уникална по своя статут, защото тук профилите по природни науки се въвеждат още от осми клас. Те не се изучават като трети и четвърти предмет в гимназиалния етап. По същия начин е и с математическия профил, където профилиращи предмети са математика и информатика.“

От няколко години се осъществява и прием в прогимназиален етап за пети клас и се формират две паралелки. Това са най-малките ученици. В тяхното обучение също се залага на математиката и природните науки. Имат и допълнителни часове от раделите Б и В на учебния план и факултативните учебни часове по човекът и природата, които се изучават в пети и шести клас. Те се преподават на модули от съответния специалист химик, физик, биолог.

Гимназията е със STEM насоченост от самото си създаване.

Тя е в тясно сътрудничество със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – факултетите по математика, физика, химия. За втори гимназиален етап са разработени учебни програми за избираемите модули, които се водят съвместно от учители от гимназията и преподаватели от съответните факултети. Те са направили общи планове, в които се казва докъде ще стигат учителите от гимназията и какво ще надграждат университетските преподаватели. Това е много полезно за учениците, които влизат в контакт с университетски преподаватели още от училищната скамейка и така се запознават със стила на обучение във висшето училище. Самото учебно съдържание се пречупва от съответния специалист.

„Всяка година правим анализи, като следим няколко показателя – бала, с който приемаме учениците, резултатите от националното външно оценяване и държавните зрелостни изпити – казва директорът. –

Последните години вървим нагоре.

Приемаме все по-мотивирани деца на входа и все по-големи резултати имаме на изхода. Може би сме единствената гимназия, която, формирайки бала по държавен план-прием след VII клас, включва и резултатите от участие в олимпиади и състезания. Имаме такова право и се възползваме от него. Много важно е да приемаме деца, които не просто казват харесваме физика, а са се явявали и на олимпиади, където получават друга гледна точка към изучавания учебен материал. При олимпиадите взимаме над 60% от постигнатия резултат. Това е добър и отсяващ компонент. Така колегите с тези профили почват с една стъпка напред. И обратното. Ако ученик в профилирана по химия гимназия не е бил изпитван по предмета на входа на гимназията, той трябва да се върне 1 – 2 стъпки назад, да преговори учебното съдържание от прогимназиален етап, за да може да надгражда в гимназиалния.“

В гимназията прилагат собствена иновация в две направления.

Едното е работата с университетски преподаватели във втори прогимназиален етап.

Другото направление е по отношение на новоприетите ученици в осми клас. Те започват учебната година седмица по-рано от нормалното, учейки засилено математиката във всички профили. Според учителите НВО не може в дълбочина да разграничи учениците, които имат интереси към математиката, а тя е основният профилиращ предмет. В тази една извънредна седмица се учи много интензивно – учителите надграждат, изчистват и допълват това, което липсва на учениците от прогимназиалния етап. Преподавателите в математическите профили задълбават в математическото познание. Профилите по природни науки са структурирани така, че да може математиката да бъде в полза на биологията, географията, физиката, на химията.

„Това го коментираме постоянно около резултатите ни от PISA – не да се трупа знание заради самото знание, а то да бъде интегрирано към съответния учебен предмет и да може да се прилага,“ казва директорът.

НПМГ е едно от малкото училища, където лабораторните упражнения се провеждат така, както са заложени в учебната програма.

Химиците непрекъснато правят връзка между теоретично и практично.

Всички с нетърпение очакват и новия съвременен STEM център. Предстои да се сключи договор за възлагане на дейностите. Част от STEM центъра е в сутерена и в него е разположен корпусът по природни науки и зелени технологии, а на първия етаж е разположена другата част от STEM центъра, която е за математика и информатика.

„Знаем за какво точно и как ще ползваме STEM центъра

– подчертава директорът. – Имаме екип колеги, които разработиха идеята. Те са наясно какво ще се прави по всеки един предмет и как ще интегрираме учебната програма по отделните предмети, за да имаме този интегриран предмет по природни науки, който не може да делим – дотук е химията, после почва физиката или биологията. Така че имаме разработени и такива програми за интегрирано учебно съдържание, което да се преподава в STEM центъра.“

По отношение на дисциплината директорът е категоричен, че навсякъде има зрънца, които искат да се проявят. Но проблемите с дисциплината в НПМГ на негови колеги от други училища може да им се сторят бели кахъри.

Изключително успешно е партньорството с Обществения съвет и Училищното настоятелство. Има родители, малко на брой, които прекрачват границите и се опитват да налагат на учителите какво да преподават, как и кога.

„Рядко, но се срещат родители, опитващи се да зададат тон на колегите и да им диктуват как да постигат целите си. Налага се да говорим дълго с някои от тях, което ни отнема много време. За мен е много важно да спазвам учебната програма, да спазя поставените цели на програмата. Но методите, с които ще стигна до крайната цел, подбирам аз“, категоричен е Ушагелов.

Много честата промяна на нормативната уредба е едно от нещата, с което директорът и педагогическият екип свикват трудно. Те се шегуват помежду си, че тъкмо научат някой документ, и те го сменят.

Друг проблем е, че

този вид гимназии – математически и природо-математически, не са добре финансирани.

На сайта на МОН се публикуват имената на ученици, спечелили награди на олимпиадите. Те масово са от този тип гимназии. А това изисква ресурс за подготовка, за пътуване, който не е предвиден в бюджета. Директорът дава за пример факт от последната седмица – от 120 допуснати до финала на националния кръг на олимпиадата по биология 63 са от НПМГ.

„За да имаме тези резултати на олимпиадите, НВО и ДЗИ, използваме много ресурс за обезпечаване на учебния план – казва директорът. – Използваме всички часове от раздел Б, който е задължителен, както и допълнителните факултативни учебни часове от раздел В във всички класове и паралелки. За да поддържаме добро ниво, тези часове ги даваме на колегите към учебния им предмет, за да могат да осъществят своята разширена подготовка, която после става част от профилираната във втория гимназиален етап – тя дава основата на профилираната подготовка. Това са четири часа във всяка паралелка, които формират щатове, а това изисква финансов ресурс, който не е предвиден и се налага да се оправяме с нашия бюджет. Така лишаваме колегите си от допълнителните заплащания. Добре е, че

участваме в много проекти, за да си осигурим допълнително финансиране за подобряване на материалната база.“

Подобен ефект има и при деленето на класа на групи. Това е необходимо за часовете по информатика, тъй като учителят не може да следи 30 деца наведнъж. Това също изисква допълнителни средства. Но в много училища подобно делене не се прави. Тази година директорът участва в работна група към МОН, която решава НПМГ да получава съответен коефициент за деленето на групи. Така бюджетът малко ще нарасне.

На Ивайло Ушагелов и негови колеги от други гимназии им се налага да се преборят и за решаването на друг проблем. Някои университети не се съобразяват с учебното съдържание за кандидатстудентските изпити. Конкретно става дума за медицинските университети. Под предлог, че са автономни, те определят и начините на прием и включват неща в изпитните варианти, които ги няма в учебното съдържание. След работна среща в МОН на всички заинтересовани с постановление на Министерския съвет допълнително се регламентира приемът в тези университети. Документът все още не е публикуван. Според директора е най-правилно да се дава тежест на държавните зрелостни изпити, както е в Софийския университет, които са еднакви за всички, задачите в тях са минали експертна оценка и няма нещо, което да не е в учебния план.