Как Монтесори методът променя класната стая

Децата от СУ „Св.св. Кирил и Методий“ в Пловдив в своята класна стая

Катерина КОВАЧЕВА

Спокойствие на учебния процес, любознателност и изследователска дейност, свобода, но и поставяне на граници.
С тези принципи се запознава всеки Монтесори педагог, влизайки в Монтесори класна стая или детска ясла и градина, заложени в метода още преди 100 години от Мария Монтесори.
Монтесори дава свободата на детето да опознае света със свое собствено темпо. Акцентира се върху неговите интереси и таланти. Работата по метода формира множество умения във всички възрасти, а разбирането за образование, концентрирано върху грижата за човека, променя всички предишни идеи. Тъй като вече не се базира на учебната програма или на учебното разписание, образованието трябва да се съобрази с фактите от човешкия живот, споделя самата д-р Мария Монтесори за педагогическите си принципи, които вижда, че водят до огромен прогрес в обучението на деца.
В България методът се въвежда едва преди 15 години, когато ентусиасти създават първата Монтесори детска градина в България – Casa dei Bambini. А първата Монтесори паралелка е в общинското училище – ОУ „Отец Паисий“ в село Железница. Последват ги нови и нови частни и общински детски градини и училища.
В момента по неофициални данни те са над 30. Сертифицираните педагози по метода във Факултета по науки за образованието и изкуствата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ до момента са над 250.
„България е една от малкото страни в света, които предлагат магистърска програма за квалификация на Монтесори специалисти.
Всяка година броят на записалите се расте. Това са не само педагози, но и хора от различни области на икономиката – юристи, инженери, икономисти, математици, психолози, логопеди, филолози и много други“, споделя за „Аз-буки“ Десислава Стоевa – лектор в Монтесори следдипломни квалификации във Факултета по науки за образованието и изкуствата.
СУ „Св.св. Кирил и Методий“ в Пловдив е първото общинско средно училище, въвело изцяло метода Монтесори в начален етап още през 2018 г.
„В началото въведохме смесен блок на целодневната организация на учебния ден. Така учениците имаха възможността освен до дидактичните Монтесори материали и подготвената среда да се докоснат и до тричасовия урок, който е един от основните Монтесори принципи. Чрез редуването на общообразователни предмети и часове по самоподготовка на учениците се предоставя нужното време, за да могат подрастващите със собствено темпо да покоряват всеки малък връх в своето развитие. Това, от своя страна, е предпоставка за активна работна атмосфера по време на тричасовия урок“, споделя пред „Аз-буки“ директорът на училището Таня Николова.
Обучението в Монтесори училище се различава от това в Монтесори детска градина. Но и при двете подкрепящата среда е ключов елемент от обучението. „Няма часове и междучасия, а работен цикъл, в който концентрацията на децата не се прекъсва от биенето на звънеца. Те са свободни да избират дейност или дидактичен материал по определен предмет и учебник, да работят сами, с приятел или с учител, колкото време имат нужда и където пожелаят. Така децата се самоусъвършенстват и самоизграждат със собствено темпо и разбиране като компетентни и хармонични личности. Но не си представяйте, че това не дава резултати, напротив – средният резултат от външните оценявания на четвъртокласниците от Монтесори паралелката в Железница е над средния за страната“, допълва лекторът Десислава Стоевa.
Денят в Монтесори класната стая започва и завършва с кръг. В него се задават задачите, отговорностите, дискутират се дневните или седмичните проекти. След това учениците заемат работните си места. Те могат да са самостоятелни или групови в зависимост от поставените задачи. Мотивацията при тях е продиктувана от характеристиките на средата и основните стълбове на метода Монтесори – независимост, свобода и концентрация. Монтесори педагогика у нас може да се види приложена както в яслена възраст, така и в предучилищен и в начален етап.
„Разбира се, най-добре за децата е, ако са посещавали Монтесори ясла/детска градина и след това се обучават в Монтесори училище“, споделя преподавателят.
Независимостта и свободата са в центъра на учебния план на Монтесори за всички възрасти. Зад тази свобода обаче стоят граници, а свободното взаимодействие в тези граници кара децата и подрастващите да развиват самодисциплина. Дори интериорът на класните стаи по метода съдейства на това взаимодействие.
„При Монтесори педагогиката в начален етап промяната на учебната среда е пълна – като започнем от обособени различни зони, интегрирано коридорно пространство и открито опитно поле. Класните стаи са с изместен фокус – не учебната дъска, а килимът е централното място. На него в сутрешния кръг се представят отговорностите, задачите и проектите за деня и седмицата. Родителите имат активна страна в процеса на учене – с тях е сключено споразумение за сътрудничество и за прилагане на метода вкъщи. По този начин се гарантира приемственост между обучение и възпитание вкъщи и в училище“, допълва директорът на СУ „Св.св. Кирил и Методий“ – Пловдив.
Редовно се провеждат и други съвместни инициативи с участието на родителите. Освен че помагат на своите деца в опитното поле, те представят от първа ръка различни професии и хобита. Включват се практически в различни кулинарни или творчески работилници. Родителите са неизменни гости на откритите уроци, които да представят работата на учениците.
Всички педагогически специалисти, прилагащи Монтесори подхода в пловдивското СУ „Св.св. Кирил и Методий“, са преминали квалификационни курсове към висше училище в България. Водейки се от един от основните принципи на Монтесори, а именно зачитане на детето като личност, и с цел проследяване динамиката на неговото развитие във всяка фаза, педагогическите специалисти са обучени не само за прилагане на метода на Монтесори в училище, а и за въвеждането му във възраст 3 – 6 години.
Първото, което обикновено прави впечатление на страничен посетител в Монтесори училище или детска градина, са спокойствието, с което работят деца и учители, концентрацията, редът и самоконтролът им, които личат във всичко, което правят. Много студенти по Монтесори педагогика споделят, че преминавайки от стандартна в Монтесори класна стая, никога не са били по-спокойни в работата си и не са изпитвали толкова голямо удовлетворение, включително и от резултата, който виждат в цялостното развитие на децата, допълва Десислава Стоева.
Методът Монтесори се променя и с възрастта. За деца между 6 и 9 години той се базира на техника за ползване на въображението на учениците като врата, която детето отваря, за да поеме по път, водещ до голям обем знания за Вселената. А във възрастта между 9 и 12 години идва място за „изследването“. В тези години децата са способни да изследват много повече, отколкото в което и да е друго време от живота.
„Когато детето премине 12-годишна възраст, фокусът отново се стеснява към егото, като започват да настъпват и емоционални промени – казва още Таня Николова. – За ученика е важно да изследва. Изследователските умения могат да се сравнят с контрола на грешката. Способността на детето да потърси и да открие необходимата информация, го кара най-силно да се чувства самостоятелно и да има висока оценка за себе си.“
Монтесори учителят има задължения по метода. Той е отговорен да поддържа и обновява средата съобразно нуждите, интересите на децата, както и да създава дидактични материали, с които да се покрива държавният образователен стандарт по учебни предмети.
„Така средата става основен учител, а педагогът е свободен да прави наб-
людения за развитието и напредъка на децата. Учителят има време да подкрепя всички ученици, които е възможно да изпитват затруднения или да имат нужда от материали, за да напредват според собственото си темпо“, допълва педагогът.
Монтесори материалите не са в помощ на учителя – сами по себе си, те са учителите. Много от тях са толкова добри за обясняване на абстрактни понятия по конкретен начин, че възрастните също преживяват хубавото усещане за чудо, когато ги използват. И когато на децата се покаже правилният подход, по който да използват дадени материали, те ще експериментират да ги използват по различен начин. Точно това трябва да се насърчава. За по-големите ученици учителите могат да предлагат интересни задачи, с които да насърчават подобно експериментиране.
„И така открихме, че образованието не е нещо, което прави учителят. Това е природен процес, който се развива спонтанно в човешкото същество. Не се придобива чрез слушане на думи, а посредством преживяванията на детето в неговата среда. Задачата на учителя е не да говори, а да подготви поредица от мотивиращи детето дейности, свързани с културата, в специална среда, създадена за децата“, споделя самата д-р Монтесори.