Признание за британски палеославист

Научен форум отбелязва творческия път на професора от Оксфорд Катрин Мери Макробърт

Научен форум в онлайн пространството събра десетки учени от Европа – изследователи на наследството на светите братя Кирил и Методий и палеослависти. Кирило-Методиевският научен център на БАН отбеляза по достоен начин един забележителен творчески път – този на професора от Оксфорд Катрин Мери Макробърт. На нея е посветен том 31 на „Кирило-Методиевски студии“, озаглавен „Славянски текстове и традиции“. В книгата са включени статии и студии на 23 учени, извоювали си вече голям авторитет, както и на млади изследователи от 9 европейски страни и САЩ. Статиите са написани на 5 европейски езика – английски, български, руски, сръбски и чешки. Уважението си към юбилярката изразяват в Tabula gratulatoria и 24 нейни колеги от Европа и САЩ.
В обемистия сборник са засегнати проблеми на славянските текстове и традиции, развиващи се в голям географски район на Европа, като се започне от някои области в района на Slavia Romana и се достигне до най-източната му част в Русия. Те обхващат и голям в хронологически план масив от изследвания – от анализи на най-старите глаголически текстове на Псалтира до проблематика, свързана с документи от края на XIX в.
Проф. Светлина Николова – отговорен редактор на сборника (членове на редколегията са Ралф Клеминсън, Веселка Желязкова, Маргарет Димитрова) казва следното за емблематичната британска палеославистка: „Вече четири десетилетия Мери Макробърт посвещава изследователските си усилия на слабо познатата и до днес, неатрактивна, като цяло, сред западноевропейските слависти важна научна област, каквато е палеославистиката. Стъпила на своята солидна подготовка в областта на лингвистиката, както и общо в областта на филологическите дисциплини, на перфектното познаване на историята на славянските езици, както и на гръцките текстове, важни за палеославистиката, на отличната си ориентация в ръкописното наследство на славяните през Средновековието, на свободното владеене на няколко съвременни славянски езика, днес Мери Макробърт може да служи като образец за пътя към най-високите съвременни научни постижения“.
Основните ѝ научни интереси са в областта на историята на средновековните славянски преводи от гръцки и сравнителната граматика.
Голяма част от нейната работа е посветена на текстовата традиция на средновековния славянски псалтир.
А колегите ѝ от Европа са категорични – няма да е преувеличено да кажем, че в днешно време тя трябва да бъде оценявана като един от най-добрите експерти по темата. Впрочем именно с изследването на Псалтир на Димитре от синайския манастир „Св. Екатерина“ Мери Макробърт свързва своето име. Глаголическият ръкопис е открит през 1975 г. в „Св. Екатерина“. Съхранява се в манастирската библиотека. Книгата е цялостно запазена, съдържа общо 145 пергаментни листа с размер 135х110 мм и е с оригинална подвързия. Паметникът се датира най-вероятно към последната трета на XI век.
Как се става палеославист от такава величина. Проф. Макробърт има солидна подготовка в областта на лингвистиката и на филологическите дисциплини. Перфектно познава историята на славянските езици, както и на гръцките текстове, а това е предпоставка за отлична ориентация в ръкописното наследство на славяните през Средновековието. За нея руските ѝ колеги казват, че говори брилянтен руски език. А австрийският палеославист и палеобългарист проф. Хайнц Миклас, с когото Макробърт съвместно изследва Псалтира на Димитре, се възхищава на немския ѝ език. Публикува в голям кръг издания, отпечатани в 14 европейски страни и САЩ предимно на родния ѝ английски език от 1982 до 2021 г., но също на български, сръбски и немски. Нейното научно творчество е плод на собствените ѝ изследвания по всяка тема, която тя анализира изключително задълбочено на основата на отличното познаване на първичния материал и свързаните с него предходни изследвания, когато има такива.
Голяма част от изследванията на палеославистката от Великобритания, публикувани от 1989 г. до момента, са посветени на средновековните славянски текстове на Псалтира – една от най-важните за православните славяни книга, единствена сред книгите от Стария завет, разпространявана винаги в самостоятелни кодекси.