„Питагор“ за трима млади и петима утвърдени учени

В навечерието на 24 май осем учени бяха удостоени с наградата „Питагор“ за своите постижения и съществен принос за развитието на българската наука. Министерството на образованието и науката организира официална церемония по връчване на отличията за 14-а поредна година. Наградите бяха присъдени в три категории – „Науки за живота и медицината“, „Социални и хуманитарни науки“ и „Природни и инженерни науки“. За първи път във всяка от тях са отличени и млади, и утвърдени учени. В тазгодишното издание на конкурса участваха 34 учени, от които авторитетно жури, съставено от предишни носители на Наградата, излъчи номинираните и победителите. Негов председател е проф. Милен Георгиев от Института по микробиология на БАН, който през 2020 и 2021 г. е включен в първите 2% в годишната класация за цялостен научен принос на Университета Станфорд и е трикратен носител на наградата „Питагор“.

Осемте учени, отличени с наградата „Питагор“ тази година, се снимаха за спомен с министъра
на образованието и науката акад. Николай Денков

Антоанета НАЙДЕНОВА

Вече 14 години без прекъсване отличаваме постиженията на българските учени – каза министърът на образованието и науката акад. Николай Денков на церемонията за връчването на наградите „Питагор“ за принос в развитието на българската наука. – Това показва, че науката във всички области е жива и има какво да даде както на обществото, така и на образованието на нашите студенти, ученици и младежи“, добави министърът.
Акад. Денков връчи и призовете за утвърден учен в областта на науките за живота и медицината. „Номинираните в тази категория илюстрираха по прекрасен начин колко разнообразни са научните изследвания, колко широк спектър от области покриват и колко интердисциплинарни трябва да са учените в съвременния свят, ако искат да бъдат успешни“, подчерта министърът. Конкуренцията в тази категория бе доста оспорвана и в нея бяха връчени две награди – на проф. д-р Ирена Костова от Медицинския университет в София и на проф. д-р Павлина Долашка от Института по органична химия с Център по фитохимия към БАН. „Вие сте чудесен символ на българската наука в нейния най-успешен вариант“, заяви министър Денков, докато им връчваше грамотите и наградите „Питагор“.
Основните научни интереси на проф. д-р Ирена Костова са в областта на лекарствената химия на биологичноактивни съединения, органични лиганди и техни лантанидни комплекси. Заради постиженията си тя е включена в топ 1% на учените в света според рейтинга на учените с най-голям принос в развитието на съвременната наука на Станфордския университет, както и според класацията на Elsevier.
Проф. д-р Павлина Долашка има голям принос за получените нови биологичноактивни компоненти (БАК) и смеси, изолирани от черноморски и градински охлюви, раци и растения. Ръководител е на над 40 проекта, а по време на пандемията тя и екипът ѝ разработват филтри за защита от вируса на ковид.
На церемонията за връчването на наградите за наука „Питагор“ присъстват министър-председателят Кирил Петков, министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер, председателят на Парламентарната комисия по образованието и науката Ирена Анастасова, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков, учени и университетски преподаватели.
Виртуален поздрав към отличените отправи и българският еврокомисар за иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел. „Това е празник на умовете и талантите на България, а наградата „Питагор“ е признание за неуморния ви труд и съзидателна енергия. Заедно с вас, учените, можем да изградим Европа на знанието. Днешните предизвикателства ни показаха още веднъж колко са важни инвестициите в наука и образование, а ние имаме нужда от вашия талант, иновативни идеи и творчество, за да намерим решенията, чийто път минава през науката. Продължавайте да ни карате да се гордеем с вас, и нека все повече млади хора последват вашите стъпки по пътя на науката“, каза Мария Габриел.
В Европейската година на младежта МОН даде възможност младите учени да получат награди и в трите категории. Млад учен в областта на науките за живота и медицината стана д-р Мерилин ал Шариф. Тя е главен асистент в Института по биофизика и биомедицинско инженерство при БАН, секция QSAR и молекулно моделиране. Научните ѝ резултати са от значение за идентифициране и характеризиране на рисковете за човешкото здраве и подпомагат приоритизацията на водещи структури от природен произход при разработването на лекарства, превенция и терапия на диабет тип 2,
на неалкохолна стеатозна болест на черния дроб, метаболитен синдром и респираторни заболявания. Наградата ѝ връчи премиерът Кирил Петков, който каза, че е щастлив да връчи именно тази награда, защото младите учени са бъдещето на България. И пожела успех в работата на д-р Ал Шариф в сферата на диабета в името на всички, които се надяват да се открие лек за тази коварна болест.
Проф. Анастас Герджиков даде приза на младия учен в областта на социалните и хуманитарните науки – гл. ас. д-р Андриана Спасова от Института за литература към БАН. Тя е и постдокторант към НП „Млади учени и постдокторанти“. Нейната първа научна книга – „Антични реминисценции във възрожденската книжнина“, издадена през 2020 г.,
получава широк отзвук. Д-р Спасова посвещава изследванията си на Найден Геров. Един от най-
важните резултати от нейната работа е откриването на учебниковия ръкопис „Българска история“.
Министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер връчи наградата „Питагор“ за млад учен в областта на природните и инженерните науки на гл. ас. д-р Калин Стайков, който работи в катедра „Теоретична физика“ на Физическия факултет към Софийския университет. Д-р Стайков има получени резултати за модифицирани теории на гравитацията, както и излъчването на гравитационни вълни от неутронни звезди и от черни дупки. Научните му интереси са фокусирани в областта на теоретичната астрофизика, изчислителната физика, гравитацията, компактните обекти, модифицираните теории на гравитацията и гравитационните вълни.
Награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки беше връчена на доц. д-р Явор Милтенов от председателя на Парламентарната комисия по образованието и науката Ирена Анастасова. Тя каза, че световната тенденция е да се инвестира в приложните науки, но подчерта колко важни са и инвестициите във фундаменталните, хуманитарните и социалните науки, защото това са инвестиции в духа. Филологът Явор Милтенов от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ на БАН се занимава с изследването на българския език, литература и култура през Средновековието. Основните му постижения са свързани с обогатяването на научното знание за средновековната българска литература и език. Допринася значително за изясняване използването на Кирило-Методиевата азбука в Източна България успоредно със съществуването на глаголицата и кирилицата. Място в изследователската му работа заемат и сведенията за учениците на книжовниците. Постига важни изводи за ранната писмена култура у нас. Доц. Милтенов призова всички българи „да си върнем онази България на духа, за която си спомняме само на 24 май, а тя трябва да присъства в живота и ежедневието ни всеки ден“.
В областта на природните и инженерните науки бяха отличени двама утвърдени учени – проф. д-р Иво Гръбчев от СУ „Св. Климент Охридски“ и проф. д-р Маргарита Попова от Българската академия на науките, от председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски.
Проф. д-р на химическите науки Иво Гръбчев е преподавател в Медицинския факултет на СУ и има важен принос в усилията на учените да преодолеят все по-нарастващата устойчивост на бактериите към прилаганите в медицинската практика антибиотици. Той е включен в първите 2% в годишната класация за цялостен научен принос на Станфордския университет за 2020 и 2021 г. Проф. Гръбчев прави и задълбочени in vitro изследвания на антитуморната активност на нови съединения срещу различни туморни клетъчни линии.
Основните постижения на проф. д-р Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия към БАН са свързани с чистотата въздуха, намаляването на парниковите газове и лекарствата. Тя работи върху получаването на нови наноразмерни материали като катализатори на процесите по опазване околната среда и като носители на лекарствeни вещес-
тва. Проф. Попова благодари за наградата от свое име и от името на екипа си и каза, че за нея това е стимул да продължава да работи още повече. „Желанието да правим наука в България, е това, което ни обединява, и се надявам да привлечем към нея и младите колеги.“