Новите думи – български или чужди?

Според произхода си тези единици са или заети от чужди езици (най-вече от английски), като това в повечето случаи се отнася до формата на съответната единица, а понякога само до нейното значение, или са образувани на българска почва (с родни или чуждоезикови елементи). Заемки са например сайт, каско, джипи, одитор, спонсор, маркетьор, омбудсман, фейсконтрол, овърдрафт, стендбай, уеб, интерфейс, селфи, ламинат, карвинг и стотици други, докато съществителни като стодневка, карточетец, видеоурок, тристранка, бесепар, барбекюрист, биолечител, антиглобалист, интернетохолик, оскароносител, групар, въздухар, хобист, схемаджия, брокерка, пиарка, премиерка, хакерка, страньорка, прилагателни имена от типа дилърски, имиджмейкърски, банкоматен, допингов, маржов, глаголи като маргинализирам, атачвам, чатя, кликвам, клипирам, поствам, мутризирам, наречието споко и редица други са образувани в езика ни с помощта на съществуващи или нови словообразувателни средства.

Отчетливо, поне за езиковедите, е обогатяването на езика не само с нови думи, но и с нови значения, които възникват при много от отдавна познатите ни думи, като напр. фараон, архитект, стилист, администратор, сърфист, братовчед, парашутист, дефиле, стик, мишка, папка, бръмбар, прозрачен, бюджетен, осиновявам, развеждам се , etc.

Следва да се добави и това, че в езика ни днес се появяват и нови словосъчетания: фразеологични или терминологични. Прехвърляме си топката, прехвърчат искри между нас, черешката на тортата, бия си камшика, разпервам политическия чадър, рекламно лице, културен туризъм, медиен комфорт, зелена партия, кухненски робот и т.н. са примери за такива нови нееднословни единици.

И така, български и чуждоезикови средства изграждат новия облик на лексикалната система на езика ни.

Гл. ас. д-р Ванина Сумрова
работи в Секцията за българска лексикология и лексикография
към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.

Четете повече в бр. 42, 20 – 26 октомври 2016 г.