Пропаднала идеология: за българския скептицизъм към социализма

(Изследване върху две творби от 1941 г. – „Пропаднали революционери“ на Славчо Красински и „В кръчмата на бай Танаса“ на Делчо Делчев)

Виктория Викторова

Sofia University

https://doi.org/10.53656/bel2025-6-5V

Abstract. Настоящият текст разглежда сборника с разкази[1] „Пропаднали революционери“ на Славчо Красински и „В кръчмата на бай Танаса. Писма от града до село на съвременни теми“ от Делчо Делчев, които излизат в една и съща година (1941) и впоследствие влизат заедно в Списък на фашистката литература, подлежаща на изземване, съгласно XII постановление на Министерски съвет от 6 октомври 1944 г. Целта на изследването е да проследи какво е общественото настроение спрямо комунистическата идеология – новата сила на политическата сцена, няколко години преди тя да вземе властта. Идеята е не просто да бъдат съпоставени два текста от една и съща година на издаване, а да се експлицират два различни погледа, които са обединени от общите си антикомунистически интуиции и имат смелостта открито да разобличават фалша зад  вече започналите да доминират идеологически клишета. Красински чрез класическия жанр на разказа и Делчев чрез фикционализирането на паралитературния епистоларен жанр еднакво убедително разобличават „вярващите в чудеса“ – онези, които пренасят чужди идейно-политически системи, не особено пригодни за нашия бит, език и морал. И двамата автори вярват, че българинът в сърцевината си не е идеологически човек, а е практичен, здравомислещ, обърнат към „тук“ и „сега“, към своето ежедневие. Статията се мотивира от една неизследвана възможност – да се види как чрез средствата на хумора, иронията и простонародния език двамата автори формулират открита критика към псевдореволюционния патос, социалистическата реторика и вярата в светлото бъдеще, непосредствено преди да се официализира – като правилен, а малко по-късно и като единствен – методът на социалистическия реализъм. Така нашият анализ ще търси отговор на въпроса как двете творби от 1941 г. разколебават идеологическите клишета още преди те да се превърнат във всевластни, и афишират правото на мислене и творчество, независимо от конкретните общественополитически конюнктури, което обаче ги обрича на тотална забрава след 1944 г., продължаваща до днес.

Keywords: забрава, забрана, идеология, социализъм, скептицизъм

Свързани статии:

Pedagogical Competence in Bulgarian Higher Education in the Middle of the Twentieth Century The Teaching of Bulgarian Literature as Distantly Own History and Ideology (The Theme of Revolution in Two 10th Grade Literature Textbooks) Life Story and Literary Interpretation. Atanas Dalchev’s Work in Literature Textbooks for Secondary Education