Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска
Faculty of Mathematics and Informatics
„Paisii Hilendarski“ University of Plovdiv
https://doi.org/10.53656/bel2024-5-4T
Absract. Георги Райчев изпитва непрекъснатата потребност да си спомня и да разказва за своя приятел Дебелянов и го прави, на практика, до края на живота си. Настоящият текст ще се опита да развие (хипо)тезата, че освен в стандартните споменни формати (в юбилейни сборници, паметни листове и др. под.), в които Райчев припомня моменти от съвместните си преживявания с Димчо, той имплантира по специфичен начин личността на приятеля си и в един от първите си значими текстове – повестта „Мъничък свят” (1919). Става дума както за възможността да се направят аналогии между черти от характера на главния герой и на поета, така и за разпръскването на моменти от (пред)военното битие на Дебелянов и/ли от неговата (главно фронтова) лирика из цялото повествование.
Keywords: Георги Райчев, Димчо Дебелянов, диалог, спомени
Свързани статии:
Професор Aлександър Панов на 70 години
Analysis of the Application of the Principles of the Theories of Motivation in the Gamification of Learning
The True Sense оr to My Only Desire: The Music as a Reason for Sun Reflections
Students’ Perception of the Effectiveness of the Professional Activity of Teachers of Higher Education Institutions: the Influence of Social Conditions
