СЪДЪРЖАНИЕ / CONTENTS
МЕТАФИЗИЧЕСКО И ПОСТМЕТАФИЗИЧЕСКО МИСЛЕНЕ
METAPHYSICAL AND POST-METAPHYSICAL THINKING
Първопринципи и елементи на метафизическото [First Principles and Elements of Metaphysical] /
Силвия Кръстева / Silviya Kristeva – стр. 263
Нихилизмът против метафизиката [Nihilism vs. Metaphysics] /
Вяра Николова / Vyara Nicolova – стр. 283
Що е постметафизическо мислене? [What is This Post-Metaphysical Thinking?] /
Ангел Стефанов / Anguel Stefanov – стр. 292
Пътища на постметафизичното мислене [Ways of the Post-Metaphysical Thinking] /
Стефан Димитров / Stephan Dimitrov – стр. 298
Постметафизическото мислене като възможност за метафизика на метафизиката
[Post-Metaphysic Thinking as a Potential of Metaphysics of the Metaphysics] /
Кристиян Енчев / Christian Enchev – стр. 309
Някои предпоставки и характеристики на постметафизичното мислене
[Some Assumptions and Characteristics of Post-metaphysical Thinking] /
Майя Георгиева / Maya Georgieva – стр. 315
Убежища на силата отвъд корена на Кант и орбитата на Хегел
[Re-courses of the Force beyond the Kantian Root and the Hegelian] /
Ивайло Димитров / Ivaylo Dimitrov – стр. 323
Кантовата трансцендентална дедукция на категориите от критикометафизично гледище
[Kant’s Transcendental Deduction of Categories in Critical Metaphysical Point of View] /
Валентин Канавров / Valentin Kanawrow – стр. 334
Онтологични пътища на песимизма – Артур Шопенхауер и Джакомо Леопарди
[Ontological ways of pessimism – Arthur Schopenhauer and Giacomo Leopardi] /
Атанаска Чолакова / Atanaska Cholakova – стр. 349
Лев Шестов, Лев Толстой и откровенията на смъртта [Lev Shestov, Lev Tolstoy and Revelations of Death] /
Нина Димитрова / Nina Dimitrova – стр. 360
В НОВИТЕ БРОЕВЕ НА СПИСАНИЯТА НА ИЗДАТЕЛСТВО „АЗ БУКИ“ ЧЕТЕТЕ /
READ IN THE LATEST ISSUES OF THE “AZ BUKI” JOURNALS – 371
УКАЗАНИЯ ЗА АВТОРИТЕ / GUIDE FOR AUTHORS – 373
ПЪРВОПРИНЦИПИ И ЕЛЕМЕНТИ НА МЕТАФИЗИЧЕСКОТО
Dr. Silviya Kristeva
South-West University “Neofit Rilski”
Abstract.. Метафизическото е същинският конституент на философското размишление. Но как то е устроено, какви са неговите първи начала и принципи. Настоящата статия извежда метафизическото в опозицията свят на наличното – свръхобласт, която го основава, и проследява тази конструкция в Аристотеловата Метафизика. Но оттук модерното философстване извежда нови начала, континууми, елементи: формацията на възможното, на върховния род, структурата на едно чисто понятие като всеобщ елемент на мисленето. Оказва се, че първият принцип на метафизическото ляга дълбоко във формулировката и схемата на Аристотеловия принцип на противоречието, който той самият посочва като „най-достоверното“ теоретично начало. Кант, също така Фихте и Хегел, го преобразуват в принцип на определянето, и то изведен върху безусловния акт на самополагането, който разгръща едно понятие чрез напредването към свръх областта на цялото мислене. Това саморазгръщане превръща принципа в построение, генериращо собствено и новопородено поле на релацията в тоталния и напълно обхванат и спрегнат универсум на Абсолютното.
Keywords: Aristotle, Kant, constitution of metaphysical, Principle of non-contradiction, Principle of determination, field of relation, real, totality
FIRST PRINCIPLES AND ELEMENTS OF METAPHYSICAL
Abstract. The metaphysical is the absolute constituent of the philosophic reflection. But how it is constructed, what are its basic roots and principles. This paper brings the metaphysical to the opposition field-of-present – super-field, on which it is based, and follows this construction to the Aristotle’s Metaphysics. But from this point on, the modern philoshophizing brings new beginnings, continuums, elements: the formation of the potentiality, of the supreme genus, the structure of a pure concept as an universal element of thinking. It turns out that the first principle of metaphysical grounds deeply into the formulation and the scheme of Aristotle’s principle of contradiction, which Aristotle himself points as “the most reliable” theorethical beginning. Kant, as well as Fichte and Hegel, transform it into a principle of determination, based on the inconditional act of self-positioning, which develops a concept by progressing towards the superfield of the general thinking. This self-developing turns the principle into construction, generating its own and new-risen field of the relation in the total and fully covered and inflected universum of the Absolute.
Assist. Prof. Silviya Kristeva, PhD
South-West University „Neofit Rilski“
НИХИЛИЗМЪТ ПРОТИВ МЕТАФИЗИКАТА
Вяра Николова
South-West University “Neofit Rilski”
Abstract.. В статията се анализират идеите на Ницше от гледна точка на отношението му към метафизическата проблематика. Аргументира се идеята, че Ницше е последният метафизик, доколкото поставя, разглежда метафизични проблеми, докато решението им е антиметафизично, против традициите на модерната и класическата философия. Философията на Ницше предначертава нов тип философстване с маркерите на субективността, условността, относителността, другостта, различието и отричането на абсолютното, неизменното, инвариантното.
Keywords: metaphysics, invariant, morality, culture, evil, truth
NIHILISM VS. METAPHYSICS
Abstract. In this paper, the ideas of Nietzsche are analyzed, in terms of his attitude towards the metaphysical issues. The idea that Nietzche is the last metaphysician is discussed – as long as he marks and analyzes metaphysic issues, when their decision is antimetaphysic, contrary to the traditions of the modern and classic philosophy. Nietzche’s philosophy sets a new type of philosophizing with the markers of the subjectivity, conventionalism, relativity, difference and denial of the absolute, invariability, rigidity.
Assoc. Prof. Vyara Nicolova, D.Sc.
South-West University „Neofit Rilski“
ЩО Е ПОСТМЕТАФИЗИЧЕСКО МИСЛЕНЕ?
Ангел Стефанов
Институт за изследване на обществата и знанието към БАН
Резюме. Тази работа е резултат от мое изказване на семинара „Метафизическо и постметафизическо мислене“, организиран от катедра „Философия“ на ЮЗУ „Неофит Рилски“, 15 май 2013 г., Благоевград. Целта е да се представят аргументи за следните две тези. Първата е, че за заявки за постметафизическо мислене може да се говори още преди явното повдигане на темата от Ю. Хабермас в края на 80-те години на миналия век и че във връзка с това можем да говорим за различни типове заявки за постметафизическо мислене. Втората ми теза е, че тези заявки, макар и да носят ясно послание, носят и пукнатини в своята аргументация.
Keywords: postmetaphysical thinking, reason
WHAT IS THIS POST-METAPHYSICAL THINKING?
Abstract. This essay appeared as a result of my participation at the seminar „Metaphysical and Post-metaphysical Thinking“, organized by the philosophical department of South-West University „Neophit Rilski“, 15th of May, Blagoevgrad. The aim is arguments to be presented for the following two statements. The first one is that claims for post-metaphysical thinking had been made before the explicit raising of this theme by J. Habermas in the end of the 80-ies of the 20th century, and that we can speak to this effect about different claims for post-metaphysical thinking. The second statement is that those claims, even if conveying clear messages, also convey flaws in their argumentation.
Prof. Anguel Stefanov, D. Sc.
Bulgarian Academy of Sciences
Institute for the Study of Societies and Knowledge
ПЪТИЩА НА ПОСТМЕТАФИЗИЧНОТО МИСЛЕНЕ
Стефан Димитров
Bulgarian Academy of Sciences (Bulgaria)
Резюме. Отдалечаването от пълнотата на истината във формално-техническото разбиране за истина на класическите метафизики на XVII и XVIII век води до определена реакция на деструктивно оттласкване в постметафизичното мислене като опит за достигане до истинното на философското проучване в автентичността му. В немалка степен обаче последвалата общохуманитарна интелектуална ситуация загубва критерия на истината като конститутивно начало на своето изследване, подменяйки го с определен критерий на успеха в дадена академична среда – нещо, определящо упадъка на съвременното мислене. Основна задача на философията сега, ако тя следва да бъде запазена като такава, е пре-полагането на критерия на истината.
Keywords: metaphysics, post-metaphysical thinking, destruction, decline, truth
WAYS OF THE POST -METAPHETAPHYSICAL THINKING
Abstract. Drifting away from the wholeness of truth, taken in the formal-technical comprehension of truth, which had been intrinsic to the classical metaphysical approaches of the 17th and 18th centuries, led to a certain reaction of destructive shove within the post-metaphysical thinking, as an attempt to reach the truth of the philosophical research in its authenticity. The following generally humanitarian intellectual situation though looses in a considerable extent the criterion of the truth as a constituitive beginning of its research, replacing it by a certain criterion of success in a certain academic field, something which determined the decline of the contemporary thinking. The main task of philosophy now, if it is supposed to be saved as philosophy, is to re-lay the criterion of the truth.
Assist. Prof. Stephan Dimitrov, PhD
Bulgarian Academy of Sciences
Institute for the Study of Societies and Knowledge
ПОСТМЕТАФИЗИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ КАТО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА МЕТАФИЗИКА НА МЕТАФИЗИКАТА
Кристиян Енчев
Bulgarian Academy of Sciences (Bulgaria)
Abstract.. В настоящия текст ще бъде обсъдена възможността на виртуалистката метафизика като „метафизика на метафизиката“ в контекста на т. нар. „постметафизическо мислене“. Понятието „потенциал за самотрансформиране“ (Хабермас) тук играе важна роля с оглед на разгръщането на езикови игри на нивото на неекспертното знание. Също така Аристотеловият термин δύναμις, препрочетен като „контравъзможност“, осветлява подобен потенциал във връзка с динамизма на чистата форма по посока на концептуалните и/или перцептуални „кристализации“ на нивото на опита.
Keywords: virtualism, postmetaphysical thinking, metaphysics of metaphysics, potential of self-transformation, counterpossibility
POST-METAPHYSIC THINKING AS A POTENTIAL OF METAPHYSICS OF THE METAPHYSICS
Abstract. The present paper discusses the potential of the virtualistic metaphysics as „metaphysics of the metaphysics“ in the context of the so-called „post-metaphysical thinking“. The term „potential of self-transformation“ (Habermas) plays a major part in regards to the developing of linguistic games at the level non-expert knowledge. Besides, the Aristotle’s term δύναμις, reconsidered as „counter-possibility“ throws light on such potential in relation to the dynamics of the pure form, towards the conceptual and/or perceptual „crystallizations“ at the level of experience.
Assist. Prof. Christian Enchev, PhD
Bulgarian Academy of Sciences
Institute for the Study of Societies and Knowledge
НЯКОИ ПРЕДПОСТАВКИ И ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОСТМЕТАФИЗИЧНОТО МИСЛЕНЕ
Майя Георгиева
South-West University “Neofit Rilski”
Abstract.. В текста конструирането на понятието „субект“ в новоевропейската философия се разглежда като водеща предпоставка на класическото мислене. Съответно, постметафизичното мислене е свързано с разкриване на типовете дорефлексивни допускания при употребата на „субект“ в метафизичното мислене. Субект е „мястото“ на удържане на представите за обекта, но то няма субстанционални характеристики и е телеологически подсигурено. Така „субект“ е специфичен начин на самоудостоверяване (Хайдегер) или воля за власт (Ницше). Постметафизичното мислене е свързано с подозрението към „чистотата“ на субективния поглед. Нито чисто възприятие, нито чисто съждение не съществува, те винаги са плод на исторически контекст и конкретно ползване. Заинтересованото участие в света е първично, а актът на рефлексия е мнимо битие.
Keywords: subject, reflection, pre-reflective assumptions, classical and non-classical logic, presence, engaged participation
SOME ASSUMPTIONS AND CHARACTERISTICS OF POST-METAPHYSICAL THINKING
Abstract. In the text the construction of the term „subject“ in modern European philosophy is seen as a major premise of classical thinking. Accordingly, post-metaphysical thinking is related to uncovering the types of pre-reflective assumptions in the use of „subject“ in the metaphysical thinking. Subject is the „ place “ of the deduction of ideas for the object, but it does not possess substantional characteristics and is teleologically secured. So, „subject“ is a special form of self-certification (Heidegger) or will to power (Nietzsche). Post-metaphysical thinking is related to suspicion to the „purity “of the subjective view. Neither the pure perception nor the pure judgment exist, they are always the result of historical context and specific use. Engaged participation in the world is primary and the act of reflection is an illusory existence.
Assoc. Prof. Maya Georgieva, PhD
South-West University „Neofit Rilski“
УБЕЖИЩА НА СИЛАТА ОТВЪД КОРЕНА НА КАНТ И ОРБИТАТА НА ХЕГЕЛ
Ивайло Димитров
Bulgarian Academy of Sciences (Bulgaria)
Abstract.. Целта на текста е да положи подстъпи към балансирано преосмисляне на критиката на Дитер Хенрих от 1955 г. срещу Хайдегеровия прочит на Кант. Както интерпретацията, така и нейният анализ, се ползват с изключително влияние в контекста на съвременните философски дебати оттатък континентално-аналитичния разлом. Известно е, че херменевтичният епицентър на Кант и проблемът за метафизиката е отъждествяването на Кантовия хипотетичен „общ корен“ на сетивност и разсъдък с трансценденталната сила за въображение. Хенрих тълкува тезата като неуспешен опит за откъсване от гравитацията на Хегеловия монизъм в мисленето на субективността на субекта. Доколкото в кулминационната точка на силата на спекулативната логика няма място за мислене на/чрез ментални способности, дотолкова „интрасубективната телеология“ на Кантовата критическа метафизика потъва в забрава. Решаваща както за анализа на Хенрих, така и за опита ми за неговото преразглеждане, е реконструкцията на метафизическите дебати около монизма/плурализма на пред/прокогнитивни сили и способности. Понятието за сила е фокалната точка, от чиято херменевтична перспектива се опитвам да схвана разлъката на философските програми на Хенрих и Хайдегер за възкресяване на метафизическото, съответно постметафизическото мислене, т.е. или по маршрутите на Vermögen, или в убежищата на Kraft.
Keywords: Kant, Heidegger, Hegel, force, imagination, metaphysics
RE-COURSES OF THE FORCE BEYOND THE KANTIAN ROOT AND THE HEGELIAN ORBIT
Abstract. The paper aims at laying down path-finding approaches to a balanced re-thinking of Dieter Henrich’s (1955) critical analysis of Heidegger’s reading of Kant. Both the interpretation and its analysis are highly influential in the context of contemporary philosophical debates across the continental/analytic divide. It is well known that the hermeneutical epicenter of Kant and the Problem of Metaphysics is the identification of Kant’s hypothetical „common root “ of sensibility and understanding with the transcendental power for imagination. According to Henrich this allows for an account of Heidegger’s Kantbuch as an unsuccessful attempt to escape from the Hegelian gravity of monist thinking the subjectivity of the subject. As far as in the speculative logic’s peak of force there is no longer room for thinking of/through faculties of the mind, the „intrasubjective teleology“ of Kant’s critical metaphysics is fully forgotten. Thus, the reconstruction of traditional metaphysical debates about the monism/pluralism of pre/pro-cognitive forces and faculties is of crucial importance for both Henrich’s analysis and my attempt to reconsider it. The notion of force is the focal point from the hermeneutical perspective of which I try to grasp the parting of the ways of Henrich’s and Heidegger’s philosophical programs for resurrecting the metaphysical, and respectively postmetaphysical, thinking, i.e. either through the courses of Vermögen or from the re-courses of Kraft.
Assist. Prof. Ivaylo Dimitrov, PhD
Bulgarian Academy of Sciences
Institute for the Study of Societies and Knowledge
КАНТОВАТА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА ДЕДУКЦИЯ НА КАТЕГОРИИТЕ ОТ КРИТИКОМЕТАФИЗИЧНО ГЛЕДИЩЕ
Валентин Канавров
South-West University “Neofit Rilski”
Abstract.. Статията има за цел да разкрие от критикометафизично гледище необходимостта, спецификата и някои некохерентни моменти в Кантовата дедукция на чистите разсъдъчни понятия. Обосновава се теоретичното превъзходство на дедукцията във второто издание на „Критиката“. То отваря чисто концептуални възможности за преинтерпретиране на дедукцията, което да реши някои от нейните теоретични несполуки.
Keywords: Kant, critical philosophy, transcendental deduction of categories, critical metaphysics, virtualistical transcendentalism
KANT’S TRANSCENDENTAL DEDUCTION OF CATEGORIES IN CRITICAL METAPHYSICAL POINT OF VIEW
Abstract. This paper aims at revealing the necessity, specifics and some incoherent moments in Kant’s deduction of the pure concepts of the understanding, from critical metaphysical point of view. The theoretical superiority of the deduction in the second edition of the “Critique” is also justified. It opens purely conceptual possibilities for reinterpretation of the deduction, which would resolve some of its theoretical failures.
Prof. Valentin Kanawrow, D. Sc.
South-West University „Neofit Rilski“
ОНТОЛОГИЧНИ ПЪТИЩА НА ПЕСИМИЗМА – АРТУР ШОПЕНХАУЕР И ДЖАКОМО ЛЕОПАРДИ
Атанаска Чолакова
South-West University “Neofit Rilski”
Absract. Целта на статията е да проблематизира обосноваването на песимизма, от една страна, във философията на Артур Шопенхауер, а от друга – в поетико-диалогичния опит на Джакомо Леопарди. В този смисъл се открива възможността за интерпретация на песимизма не само като отделно проявяващ се феномен в онтологичен план, но и като форма на спекулация, чрез която може да се разкрие една пълна и комплексна интерпретация на съществуването. Обосноваването и систематичното извеждане на песимизма при Шопенхауер дават проекции за един нов вид осмисляне на релацията песимизъм–нихилизъм, където предпоставката е във въвеждането на идеята за нихилизма като антитеза на песимизма. Специално се обръща внимание на песимистичните мотиви в рамките на двата концепта, като се набляга на проблематизацията на усещането за скука в контекста му на междинна величина, чийто топос е разположен между стремежа за щастие и удоволствие и актуалното и налично страдание.
Keywords: Schopenhauer, Leopardi, pessimism, nihilism, ontological justification, boredom, suffering, nothingness
ONTOLOGICAL WAYS OF PESSIMISM – ARTHUR SCHOPENHAUER AND GIACOMO LEOPARDI
Abstract. The paper aims at problematizing the justification of pessimism in Schopenhauer’s philosophy on one hand, and on the other hand – and the poetical and dialogical attempt of Giacomo Leopardi. Accordingly, while referring to both concepts, this paper will explore the actual possibility for interpretation of pessimism not only as an individual phenomenon, manifested in ontological aspect, but also as a form of speculation, by which a complete and comprehensive interpretation of the existence could be revealed. The justification and systematic explication of pessimism in Schopenhauer’s work reveals projections for a new kind of understanding of the relation pessimism-nihilism, where the premise is to introduce the idea of nihilism as antithesis of pessimism. There is focusing on the pessimistic motives within the two concepts, emphasizing on the problematization of the feeling of boredom in the context of an intermediate quantity, whose topos is located between striving for pleasure and happiness and the actual and present suffering.
Atanaska Cholakova, PhD student
South-West University „Neofit Rilski“
ЛЕВ ШЕСТОВ, ЛЕВ ТОЛСТОЙ И ОТКРОВЕНИЯТА НА СМЪРТТА
rof. Nina Dimitrova
Bulgarian Academy of Sciences (Bulgaria)
Absract. Статията представя опитите на Лев Шестов за деконструкция на традиционната метафизика, основана на разума и неглижираща смъртта като фундаментален въпрос за философско изследване. Обсесията на Шестов от темата за смъртта е обяснена, освен с неговата главна нагласа за „безпочвеност“, също и с някои факти от биографията му. Показано е как тази силна антиметафизична нагласа и борбата срещу самоочевидните истини довеждат до специфична екзистенциалистка философия на вярата. Според Шестов философията е начин на живот, а не теоретична рефлексия. Въз основа на тази интерпретация се разглежда отношението на Шестов към Лев Толстой като към философ par excellence. В текста се анализира фасцинацията на Шестов от някои късни работи на Толстой, специално от неговите „Записки на един луд“, тълкувани от руския мислител като същинско откровение на смъртта.
Keywords: Lev Shestov, Lev Tolstoy, Revelations of death, Metaphysics, Deconstruction of reason, Philosophy of faith, Self-evident truths, Job
LEV SHESTOV, LEV TOLSTOY AND REVELATIONS OF DEATH
Abstract. The text deals with Lev Shestov’s attempts to deconstruct the traditional metaphysics based on reason and neglecting death as a fundamental question of philosophic study. Shestov’s obsession with death is explained, not only by his main „groundless“ attitude, but also by some facts of his biography. It is shown how this strong anti-metaphysic attitude and the struggle against the self-evident truths, result into specific existentialist philosophy of faith. According to Shestov, philosophy is a way of life and not just theoretic reflection. That is why Lev Shestov referred to Leo Tolstoy as a philosopher par excellence. The text analyses Shestov’s fascination by some late writings of Tolstoy, especially by his story „Diary of a madman“, interpreted by the Russian philosopher as a real revelation of death.
Prof. Nina Dimitrova, D. Sc.
Bulgarian Academy of Sciences
Institute for the Study of Societies and Knowledge
