Приобщаване по нидерландски

Светлана Храброва е учител по български език с над 20 години опит. Докторант е във Великотърновския университет, бивш директор на общинско училище в България, експерт в граждански организации. Живее в Нидерландия, където работи с български деца.

Интервюто взе Мая ПАДЕШКА

– Г-жо Храброва, всички сме чували за многообразието от култури и езици в Нидерландия. Как местните институции работят в контекста на това многообразие? Каква е тяхната политика спрямо общностите?

– Нидерландският модел за работа с мигрантски общности се основава на принципа на приобщаваща интеграция, която не изисква отказ от културната и езикова идентичност, а напротив – насърчава я като основа за социална устойчивост. В този модел местните власти, гражданските организации и социалните партньори работят заедно, за да създадат среда, в която всяка култура има място, а езиковото и културното многообразие се разглеждат като ценен ресурс.

– Вие живеете и работите в Ротердам, каква е ситуацията там?

– В Ротердам, където живеят представители на над 170 националности, визията, която очертах по-горе, е конкретизирана чрез активни политики на общината за подкрепа на локални инициативи, които насърчават участието на родителите и децата в образованието и обществения живот; поддържат езика и културата на произхода като част от идентичността на децата; създават връзки между различни културни общности чрез събития и програми. Наши партньори в това отношение са две организации: MARA и WMO Radar.

MARA е неправителствена организация, която работи с мигрантски общности чрез създаване на платформи за културен обмен, образование и социална подкрепа. Организацията е силно ангажирана с идеята, че майчиният език и културната памет са основа за увереност и социална реализация. MARA работи с представители на различни общности – от африкански до източноевропейски, включително българската. WMO Radar е изпълнител на социални услуги в Ротердам и действа като връзка между общността и институциите – CJG (центрове за грижа за младежта), училища, детски градини и здравни служби. Организацията насърчава доброволчеството, активното родителство и достъпа до услуги за уязвими групи. Част от дейността ѝ включва подкрепа за инициативи, които запазват езиковата и културната идентичност на децата, като по този начин подпомагат и тяхната по-успешна интеграция. Така ротердамският модел се отличава с уважение към културните различия, фокус върху ранното детско развитие и сътрудничество между институции и местни общности.

– Разкажете за мястото на българския език и култура в тази пъстра палитра от култури и езици.

– В мултикултурния Ротердам българските деца и техните семейства намират място за среща, празник и споделяне на културната си идентичност. Подкрепени от фондациите MARA, WMO Radar и Община Ротердам, редица инициативи през последните месеци създадоха силно чувство за принадлежност сред българската общност и представиха културното ни богатство пред широката публика. През 2024 и 2025 година бяха организирани поредица от празнични събития, насочени към деца и семейства, а на сцената им блестяха те – децата ни, със своя талант, артистичност и българска реч. Ще спомена само част от празниците: Коледен празник с игри за децата, викторина за родителите, много български песни и стихове и уютна атмосфера; пролетен ден с игри, кулинарни изненади и засаждане на цвете, както в градинката на баба в България; Великденски пикник на открито, съчетаващ традиции и съвременни игри; празнуване на 1 юни – Международния ден на детето, под мотото „От буквите до мечтите – пътешествие в света на игрите“, с езикови, артистични и логически кътове и отбелязване на 1170 години от създаването на глаголицата; открито четене в българската секция на общинската библиотека с четене, творчески работилници и кът с български книги; участие във фестивала „Голямата среща на съседите“ в Карнисе, където България беше представена с трапеза, носии, фолклор и посрещане на кмета на Ротердам г-жа Схаутен с хляб и сол по стара българска традиция. Гостите бяха впечатлени от знанията и излъчването на нашите деца, а всеки получи вързопче с шарена сол, приготвена от жените в село Попица – ароматен символ на българското гостоприемство.

– На какво според Вас се дължи тази „отвореност“ на нидерландските институции към многоезичието?

– Местните експерти виждат в дву- и многоезичието богатство, не бариера. Холандски експерти и учители все по-често подчертават факта, че успешната интеграция започва с уважение към майчиния език. Децата, които говорят свободно български у дома, по-лесно усвояват нидерландския език в училище, по-уверени са и се справят по-добре. MARA и WMO Radar подкрепят тази визия и инвестират в инициативи, които развиват двуезичието като богатство, а не като пречка. Българският език е мост към културната идентичност, към баба и дядо, към усещането за принадлежност.

– Как и защо решихте да създадете български център в сърцето на Ротердам?

– След работни срещи и консултации с родители и експерти, екипът ни създаде модел с пет устойчиви дейности, които ще се реализират в българския център „Хоризонти“ и поставят акцент върху езика и подкрепата за семейството: „Играй и расти (0 – 4 г.)“ – игрова група с езикови и сензорни занимания за деца и родители; „Вълшебна дума / Toverwoord (4 – 7 г.)“ – приказни ателиета с кукли, рисуване и четене на български и нидерландски език; „Мама кафе“ – неформални срещи с родители и гост-лектори по теми като сън, храна, език, поведение и ранна грижа; „Голямата маса“ – сезонни празници с песни, храна и участие на цялото семейство; „Родителски компас“ – курс за ориентация в холандската система: субсидии, CJG, образование и културни различия. Този модел отговаря на реални нужди, насърчава социализацията и достъпа до институции, създава приобщаваща среда и работи с постоянство и дълбочина.

– Кой стои зад този проект? Кои са лицата на тази прекрасна инициатива?

– Нито една идея не би се осъществила без отдадеността на хората, които вярват в езика, децата и общността: Сефа Акбулут – дете от мигрантско семейство, днес вдъхновяващ лидерк, която обединява и насърчава; има място в сърцето си за децата от Африка, за които построява училище, до България и нейните слънчеви хора. С вяра, че именно майчиният език е езикът на душата; Живко Ташков – начален учител с голямо сърце и мисия за ранно езиково развитие; Стефка Стоянова – майстор на четката, която превръща детските идеи в изкуство; Данаил Ангелов – ръководител на фолклорен клуб „Северняшки ритми“, който вдъхновява с ритмите на България и обучава младото поколение в любов към традициите; Ренета Танева – активен родител, двигател на общностни инициативи, с принос към организацията и свързаността между българските семейства.

– И разбира се, Вие самата – Светлана Храброва, визионер и филолог с научен фокус върху българския език в чуждоезикова среда, която вярва, че езикът е код на културната идентичност.

– Ако мога да добавя, човек, който вярва, че езикът не трябва просто да се преподава – той трябва да се преживява. За мен българският език е памет, идентичност и път към вътрешната свобода.

– Благодаря Ви за този разговор, пожелавам Ви успех!