25% повече часове по математика в гимназиален етап

Общият брой на часовете по математика в двата гимназиални етапа да се увеличи с 25%, а тези по български език и литература да нараснат с 12 на сто. Това предлагат от МОН с проект за промени на рамковите учебни планове. Те бяха представени на пресконференция от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Промените са публикувани за обществено обсъждане на сайта на Министерството.

Предложенията предвиждат преодоляване на дисбаланса в действащите учебни планове и увеличаването на часовете по общообразователна подготовка в гимназиален етап. „

Часовете по всеки от предметите в областта на природните науки ще се увеличат в първи гимназиален етап с по 22%,

по география и икономика – с 11%, а по история и цивилизации – със 7%. За гражданско образование са предвидени 50 на сто повече часове, за да се акцентира върху здравното образование и придобиването на компетентности, свързани с първо работно място, държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, социално подпомагане, формиране и управление на публични финанси.

От публикуваните рамкови планове става ясно, че

часовете по математика се увеличават във всички класове от гимназиален етап.

Вместо по три часа в VIII и IX клас предметът ще се изучава по 3,5 часа седмично или 126 часа годишно вместо по 105. Бъдещите десетокласници ще имат цял час повече спрямо сегашните ученици и ще карат по три часа седмично. С половинка се увеличават часовете във втори гимназиален етап. В XI и XII клас ще има по 2,5 часа вместо по 2 математика.

Часовете по български език и литература от IX до XII клас ще бъдат увеличени с 0,5 – от 3 на 3,5 часа средно седмично. Запазва се само броят им в VIII клас – 4 часа.

С измененията се цели ограничаване на културата на заучаване, повече практически задачи и време за придобиване на умения.

„Успоредно с работата по цялостни промени в учебните програми и с предложените изменения в Закона за предучилищното и училищното образование МОН предприема стъпки, които да дадат по-бърз ефект. Целта е да можем да осигурим на децата широката основа от знания, така необходима в променящия се свят. Говорим единствено за увеличаване на часовете, а не на учебното съдържание“, подчерта министър Вълчев.

Той обясни, че се дава повече време за същия обем учебен материал, което ще осигури възможност за задълбочено учене и осмисляне – за повече дискусии и упражнения, за затвърждаване на знанията, за преговаряне, за анализиране и развиване на критично мислене и за подготовка за НВО и матурите. Увеличаването на часовете по математика ще позволи и възможност за „разтягане на учебното съдържание VII-XII клас (включително качването на съдържание от VII клас по-нагоре с цел освобождаване на време и в VII клас)“, се посочва в мотивите за измененията.

Предложените промени запазват концепцията част от общообразователната подготовка да приключва в Х клас, а в последните две години учениците да се фокусират главно върху отделни предмети, които отговарят на техните интереси и са свързани с бъдещата им реализация.

Идеята на МОН е да има по-малко часове за профилирана и съответно професионална подготовка в XI и XII клас, което ще намали съдържанието на задължителните модули и ще понижи степента на трудност и научна дълбочина на учебното съдържание.

Друга важна промяна е връщането в VIII клас за паралелките с интензивно изучаване на чужд език на изучаването на история и цивилизации, география и икономика, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование.

Целта е чрез включване на тези часове в VIII клас да се постигне по-добър баланс в натоварването им по тези предмети в класовете от първи гимназиален етап, като за сметка на тях се намали чуждоезиковото обучение и профилираната подготовка.

Измененията предвиждат да се запазят трите основни начина за изучаване на чужд език – интензивно, разширено и базово, като се намали общият брой часове за тази подготовка, без това да пречи достигането на съответното ниво в края на средното образование.

Интензивно изучаване на чужд език в VIII клас ще има само в училищата, в които в IX и X клас се изучават предмети на съответния език.

Останалите училища могат да предлагат изучаване на чужд език само разширено или базово. Независимо от намалението на часовете за интензивно и разширено изучаване на чужд език те остават повече от часовете по български език и литература и по математика и се запазва възможността за достигане на нива, съответно В2 и В1 от ОЕЕР, в края на средното образование, се посочва в проекта.

Профилираната подготовка в класовете от втория гимназиален етап се ограничава в рамките на 16 ч., като на всеки от профилиращите предмети се предоставят поне по 3 ч. за задължителните модули и поне по 1 час – за избираем модул, което значи редуциране на учебното съдържание на задължителните модули и понижаване на степента на трудност и научна дълбочина на очакваните резултати.

Увеличаването на броя на избираемите учебни часове във втори гимназиален етап, извън часовете за профилирана и професионална подготовка, дава разширена възможност на училищата да избират към кои предмети да насочат тези часове. Записано е и сваляне на част от съдържанието на професионалната подготовка от втори гимназиален етап в класове от първи гимназиален етап, наред с акцент върху базови професионални знания и умения, които да се вместят в намаления брой часове.

Предвижда се промените в рамковите учебни планове да влизат в сила последователно. От 2026–2027 г. те ще се прилагат само за учениците в VIII клас. Това са тазгодишните кандидат-гимназисти. През 2027–2028 г. ще се прилагат за VIII, IX и XI клас, а от учебната 2028–2029 – за всички ученици от гимназиалната степен.

За обсъждане се предлага и

включването в тестовете от НВО в VII и X клас на задачи, които да интегрират и други предмети.

Това ще се случи от идващата учебна 2025–2026 г. в изпита по математика, като на него за решаването на шест от 24-те задачи учениците ще трябва да прилагат освен математическите си умения и знанията си по биология, химия, физика, география и човекът и природата. На изпита в X клас отново шест от 18-те задачи на изпита по математика ще изискват прилагане и на знания по природни науки.

Времето за работа на седмокласниците ще бъде увеличено с 15 минути до 3 часа, а десетокласниците ще разполагат с още 30 минути и времето на проверката става 2 часа.

По време на пресконференцията бяха представени примерни задачи, които биха могли да се включат в тестовете от националните външни оценявания, а преди началото на новата учебна година ще бъдат публикувани и модели на НВО

„Няма да има сложни понятия, нито необходимост да се наизустява теорията по съответните предмети за изпита от НВО. От учениците няма да се изисква да учат класификацията на видовете или почвите на Африка и на Азия и да ги изброяват. Нещо, което за съжаление го има в учебните програми и се акцентира върху заучаване, а не върху разбиране на смисъла и на закономерностите между събитията“, подчерта министър Вълчев.

По думите му целта не е да се затрудняват учениците, а да се предприемат

плавни стъпки към учене с разбиране чрез решаване на практически задачи,

които ще са им нужни и полезни и занапред в живота.

„Това, което видях като подготвяни задачи, честно казано, ми се струва, че са доста по-лесни от средното в изпитите, които имаме досега след VII и X клас. Дори някои ми изглеждаха прекалено лесни“, коментира министър Вълчев.

МОН обсъжда въвеждането на подобни интегрални задачи и на изпита по български език и литература от НВО в VII клас от учебната 2026–2027 г., като в тях ще бъдат включени теми по история и география.

Проектът за промяна на рамковите учебни планове е достъпен тук