Как някога се ходеше на училище

В началото на учебната година Държавна агенция „Архиви“ разпространи чрез фейсбук профила си серия от публикации, посветени на училищните униформи в миналото и по-специално – през XX век.

Текстовете впечатляват с разказаните истории на колежи и гимназии, а популярни български личности присъстват, облечени в ученическите си униформи в множеството придружаващи фотографии.

Снимковото богатство на ДАА позволява да се видят тенденциите в ученическите униформи,

особено през първата и по-интересна от модна гледна точка половина на XX век. Униформите са част от темите на изложбата „Модата в огледалото на едно столетие – от средата на XIX в. до средата на XX в.“, която Държавна агенция „Архиви“ показа през май и юни тази година в столицата и която в момента обикаля залите на държавните архиви в страната.

Обърнахме се към екипа на Агенцията да споделят още по темата не само защото е любопитна като част от историята ни, но и защото в XXI век полагаме усилия да възпитаваме у децата толерантност и уважение към идентичността и да им обясним смисъла да бъдеш различен от другите, но същевременно свързан с тях. Освен това днес,

почти 130 години след въвеждането на първите ученически униформи в България, те все още са част от училищния ред на много образователни институции,

а в някои училища учениците за първи път обличат униформи именно от началото на тази учебна година.

Съзнателно или не, ученическите униформи са част от времето и отразяват културата, ценностите и развитието на държавата ни. Често следват модните тенденции на епохата и разкриват отношението на отделната личност към естетиката.

„Училищните униформи са въведени у нас след Освобождението – разказва Адриана Попова, главен експерт в дирекция „Публичност на архивите“ в Държавната агенция. – Преди това за децата не е имало задължително облекло. Старали са се само то да бъде чисто и ако не здраво, то поне добре изкърпено. Алеко Константинов, като младеж от заможно семейство, е ходил в Априловската гимназия в Габрово облечен с тесни панталони, сив вълнен сюртук по френски маниер и фес на главата.“

Адриана, заедно със своя колега Божидар Михайлов – главен експерт в Държавната агенция, подготвят публикациите за ученическите униформи. Серията под наслов „Как някога се ходеше на училище“ може да се проследи все още във фейсбук профила на ДА „Архиви“. Адриана Попова уточнява, че именно

след Освобождението училищните облекла започват да следват модните тенденции на епохата.

Като ученичка в София в началото на XX век, бъдещата любима на Яворов Лора Каравелова носи тъмна рокля с буфан ръкави и шалче, благоприлично вързано на фльонга около врата. Адриана Попова пояснява, че полата на Лора е с турнюр – малка възглавничка, която придава обем на ханша, а косата ѝ е вдигната и плътно прибрана в стегнат кок.

„Лора е носела и корсет – казва Попова. – Стегнатите корсети са били толкова модерни сред ученичките, че през 1905 г. Министерството на просвещението ги забранява за носене в клас под страх от изключване.“

Богата колекция от запазени снимки има русенският френски колеж „Нотр Дам дьо Сион“, в чиято сграда днес се помещава Английската езикова гимназия „Гео Милев“. Създаден през 1897 г. от френски монахини от ордена „Нотр Дам дьо Сион“, девическият колеж с пансион обучавал не само българки, но и момичета от други народности. В края на всеки месец те получавали различни по широчина панделки в зависимост от успеха и поведението си. Всеки учител докладвал за успеха и поведението на своя клас и според заслугите учениците получавали широки панделки за отлични резултати и тесни – за послушание и старание. Лентите били с различен цвят за всеки клас, а ако е извършено нарушение, се отнемали. Строгите правила на колежа имали за цел да създадат у всяка ученичка чувство за ред и дисциплина, чистота, отговорност, толерантност и уважение към работата на другите.

„В русенския френски колеж „Нотр Дам дьо Сион“ е учила и дъщерята на Захари Стоянов – Захаринка – споделя Адриана Попова. – През първото десетилетие на миналия век тя се снима в подобие на монашеска роба, тъй като колежът е католически. Но за разлика от простите раса на монахините сионки дрехите на ученичките – момичета от видни семейства, са украсени с голяма дантелена яка, а въженцето за пристягане през кръста представлява красив пъстър ширит.“

Адриана Попова отбелязва, че често над роклите ученичките носят манти с широки презрамки – по подобие на школските униформи в царска Русия, а

нерядко представителните облекла на училищата включват и шапки с периферия.

Интересно е, че през годините в униформата на учениците присъства определен вид шапка, чиято цел, освен да прибира немирните къдрици на момичетата, е да подчертава принадлежността към образователното учреждение. Почти във всеки български дом могат да се открият снимки, на които родители, баби и дядовци носят барети, фуражки, а понякога, в по-далечното минало – шапки с периферия.

Фуражки носят момчетата от създадения през 1884 г. в Пловдив френски мъжки колеж „Св. Августин“. Саката им са двуредни и отворени, с жилетка под тях, ризата е бяла и затворена, с папийонка около врата. Освен фуражки момчетата изглеждат сякаш „под строй“ и заради еднаквите обувки. В двуредни сака се обличат и възпитаниците на Българската мъжка гимназия в Солун.

И ако корсетите, папийонките и шапките с периферии принадлежат на първото десетилетие на миналия век, то

след Първата световна война в модата настъпва минимализъм.

Следвоенната оскъдица се отразява на дрехите по улицата, които вече нямат общо с предвоенната пищност. Полите се скъсяват, следват извивките на тялото, в дамската мода навлизат мъжки елементи. Това проличава и в стила на училищните униформи. При момчетата тенденцията е силно военна – мундирите им са по подобие на военните, фуражките – също, главите са остригани почти до кожа.

Въпреки че днес училищните униформи не са фокусирани върху националната ни идентичност, а по-скоро върху практичността и естетиката, припозната от обществения съвет и ръководството, през 30-те и 40-те години на миналия век в тях има и народни шевици.

„Националният стил в модата проличава най-вече при дрехите на гимназистките – казва Адриана Попова. –

Блузите, украсени с шевици, стават част от парадните униформи на много училища.“

Парадните дрехи обаче се обличат само на празници и шествия, в клас положението е семпло. Виждаме подобия на познатата ученическа престилка с бяла якичка, но както отбелязва Адриана Попова, „докато по времето на социализма, включително до края на 80-те години на миналия век, тази престилка деградира до зле скроена и често торбеста, прилична на работническа дреха, през 30-те и 40-те кройките и якичките са доста по-елегантни.“

Още нещо отличава този период на XX век по отношение на училищното облекло. Баретата вече си е пробила път и се е превърнала в задължителен аксесоар за училищната униформа на момичетата, а за униформите започва стриктно да се следи.

„Баба ми си спомняше – разказва Адриана Попова – как в Татар-Пазарджишката смесена гимназия учителите сутрин са посрещали ученичките с метър, с който са контролирали дължините на полите им. Гледало се е и да не би момичетата да пускат тайно дълги коси, подвивайки ги на тила и прикрепвайки ги с фиби.“

В годините след края на комунистическото управление в България много училища – държавни и частни,

въвеждат униформата предимно като символ на принадлежност към училищната институция и за премахване на видимите иначе различия в социалния статус на родителите.

Вероятно след време в снимките на ученици, облечени в карирани поли с червени вратовръзки или в сини ризи със сака, отново ще търсим отговор на въпроса какви сме били. И каква е била училищната среда, в която сме възпитавали децата си. А що се отнася до естетиката, отношението към нея днес има не по-малко значение от мястото ѝ в миналото в изграждането на всяка личност.

Свързани статии:

Българското изкуство през очите на европейския зрител Кюстендилска ученичка с първа самостоятелна изложба 216 училища и детски градини влизат в зеления кръг 90 минути българска история в „Карловски сказания“